Помните ли фините прахови частици? През 2019 бяхме полудели заради тях, бяха ни подлудили. Тогава се появиха първите маскирани по улиците, заради убийствено мръсния въздух и фините прахови частици (повечето от които канцерогенни), а не заради ковида, който се стовари няколко месеца по-късно.

През 2019 медиите създаваха равномерен шум в медийното пространство. По студията плъзнаха дежурните зловещи „експерти“:

„Въздухът в София ще е замърсен над нормата и в понеделник“ (Свободна Европа)

„Смогът, фините прахови частици във въздуха и ефектът им върху здравето“ (Нюз.бг)

„Опасно мръсен въздух и днес: Мъгли и високи нива на фини прахови частици в София (ОБЗОР)“ (БТВ)

„София диша все по-трудно“ (Крос)

„МРЪСЕН ВЪЗДУХ: Какво дишаме и какви са рисковете за здравето ни?“ (Нова ТВ)

„Фините прахови частици не са най-големият проблем във въздуха на София. Ето какво още го замърсява“ (ОфНюз)

„Замърсяването на въздуха в София е в пъти над нормата“ (Свободна Европа)

„Мръсен въздух в класните стаи – колко опасен е за децата?“ (БГ Он еър)

„Мръсният въздух убива 7 милиона души годишно“ (Фрог нюз)

„Столичната община ще подменя безплатно стари печки“ (БТВ)

„Къде е най-мръсен въздухът, който дишаме?“ (БТВ)

„Новите филтри в София спират до 80% от фините прахови частици от комините“ (Новини.бг)

„Какъв въздух дишаме и как да спрем да замърсяваме?“ (БТВ)

„България е на 24-о място в класацията на страните с най-мръсен въздух за 2018 г.“ (Инвестор)

„Въздухът в София е опасен за вашето здраве“ (Дарик)

„Дните на новогодишната пукотевица (защото изхвърля в атмосферата ФПЧ – б.м.) са преброени?“ (Дойче веле)

„Само индийци и пакистанци дишат по-мръсен въздух от софиянци“ (ИНюз)

„Историческо замърсяване: Големият смог на Лондон убива над 4000 души за 4 дни“ (БТВ)

„Климатолог: През зимата софиянци дишат Лондонски смог, а през лятото – Лосанджелски“ (Фрог нюз)

„Официално – отровени сме!“ (Трафик нюз)

Всичко това е миниатюрна част от заглавията по тази тема през 2019. Психозата беше такава, че дори аз и аз се включих в общия лай. Интересно е да се направи една импровизирана статистика кои медии тогава бяха най-ангажирани с истерията и кои бяха ангажирани със следващите истерии. Като нищо ще излезе, че с всички истерии са ангажирани едни и същи медии винаги в една и съща степен – едни и същи са най-истеричните и така нататък до по-спокойните и разумните. Но това е предмет на отделно занимание.

Всичко това се превърна в аргумент на предизборната борба. Защо всякакви бедствия, катастрофи, истерии и форсмажори са тъй любими сюжети в предизборните кампании! Темата за мръсния въздух в София в навечерието на местните избори роди и темата за инсинератора. Имам огромен и подробен архив по нея с публикации по дни и медии. Но нарочно няма да го отворя, за да видя какво съм запомнил като прост гражданин. Вие какво помните за инсинератора? Помните ли нещо за тази епична битка?

Тогава „Демократична България“ скочи на война срещу инсинератора, който щял да бъде грандиозен генератор на фини прахови частици и въобще на всякакви отрови, задушаващи прогреса и човешките права на гражданите. По онова време „Продължаваме промяната“ и „Ковид-19“ все още нямаше. „Демократична България“ и особено „Да, България!“ поведоха война срещу инсинератора, създадоха нарочни профили в социалните мрежи на реални и измислени лица, откъдето денонощно сипеха гняв, изобличителен патос, политическа сатира, тънка ирония и обикновена духовитост, така присъща на по-еволюиралите човешки индивиди, които могат да си позволят да гледа останалите отвисоко.

Целият ужас от мръсния въздух, който заплашваше до часове да ни затрие не само като граждани на София, не само като народ, но и като биологически вид, беше ловко превърнат в аргумент на предизборната борба. И инсинераторът не се оказа лош с друго, не се оказа лош с това, че щеше да бъде финансиран от европейските фондове в съответствие с европейските екологични виждания – не! Инсинераторът се оказа отвратителен с това, че беше инициатива и се случваше по време на управлението на ГЕРБ. За жалост този е формалният маркер, по който либералите оценяват стойността на едно или на друго.

Близо три години по-късно, през февруари 2023, окончателно и официално се отказахме от идеята за инсинератора. Някой забеляза ли? Имаше ли ликуване в лагера на противниците, на рицарите на чистия въздух, размахали сияйни мечове срещу змейската глава на Фандъкова? Не, защото конкретните местни избори вече бяха минали и над инсинератора легна дежурното междуизборно безразличие. Толкоз за каузите и техните защитници.

Когато периодично ратуват за някаква (често изсмукана от пръстите) кауза, либералите не звучат меркантилно или предубедено. Като слушаш всички тези активисти и борци за чист въздух и нормално бъдеще за нашите деца, оставаш с убеждението, че това са някакви колосални идеалисти, чийто живот е посветен на каузата от мига а раждането до часа на смъртта. Бяха дотам убедителни, че дори у циник като мен се загнездваше някаква гузнота: „Що за урод си ти, Иване, как можеш да стоиш равнодушен пред лицето на такава екологична и политическа катастрофа!

Така, от лаф на лаф, дойдоха изборите. На балотажа настръхналата срещу инсинератора „градска десница“ гласува за Мая Манолова. В техните очи и по техните думи това, ако не за политическа зрялост, ако не за идеологическа адекватност, беше знак за съвършена гражданска свобода. Всъщност за безотговорност. Слава Богу, че не успяха да направят Манолова кмет, както успяха да направят Радев президент!

Но не това е интересното в нашия изолиран случай с фините прахови частици. Интересното е, че както истерията беше в разгара си, както светът загиваше, както хората мряха като мухи, така на сутринта след изборите всичко изчезна, всичко се стопи, всичко угасна като изключено от шалтера. Оттогава чували ли сте нещо за ФПЧ? Някой обикаля ли улици и площади да измерва и да пророкува с мрачни прокоби?

Какво е плашилото днес? Рано е да се каже. До изборите има време. Може да е войната в Украйна в зависимост от това как ще се развие дотогава. Може да са мафията и корупцията, статуквото и промяната, макар че тази тема е банална до повдигане. А може да се появи и нещо, за което все още не подозираме. И то ще бъде някакъв пореден ужас, нещо разтърсващо, заплашващо да унищожи за пореден път цивилизацията, след като не успяха да я унищожат ковидът и календара на маите. Помните ли календара на маите? А проблема Y2K помните ли? Когато в полунощ на Нова година всички компютри по света щяха да се побъркат? Сигурен съм, че половината от вас не помнят.

Но каквото и да е, предизборните щабове ще се опитат да го използват за своите нужди и за своите цели. За щастие България не е толкова мощна държава, че българските партии да могат да инвестират в световни катаклизми за своите нужди. Не могат да си измислят война някъде по задните улички на планетата, както беше в незабравимия филм „Да разлаем кучетата“ (Wag the Dog). Нашите партии и предизборните им щабове могат само да се надяват, че световното внимание на човека по време на изборите, които ги интересуват, ще бъде приковано в нещо грандиозно и сравнително ново, за да не е омръзнало и все още да тече процесът по позициониране около него.

Още не знаем кой ще бъде световният хит по време на предстоящите местни избори, но такъв със сигурност ще има. Ако не световен, то поне достатъчно голям национален. Достатъчно голям, за да го представят като надполитически: дайте да излезем от кризата, пък после ще му мислим кой ляв, кой десен, кой от Държавна сигурност, който от Хитлерюгенд. Ще има, важното е да го разпознаем. И да го разпознаем не толкова сам по него си, а като инструмент в спечелването на конкретната българска власт.

Но и тях ще ги видите, лидерите. Ще ги видите под шатри и палатки, пред знамена и транспаранти, ще ги видите заобиколени от техните „щабове“ и „екипи“. Ще се усмихват човечно, ще се просълзяват пред несгодите на социално слабите, ще разбират проблемите на трудовите колективи и на младите майки с количките, ще се възмущават от обърнатите боклукчийски кофи и от кривите жълти павета, ще крачат из синята зона и ще цъкат с език: тц-тц-тц… А на другата сутрин, на сутринта след изборите отново ще бъдат хладните и високомерни бюрократи, самодоволните политици – господстващата класа. Когато дойдат избори, има две действителности – една преди тях и друго след тях. Винаги е било така, но пак не се научихте.

Защо казах всичко това? За да се опитам да ви внуша, че каквото и да се говори преди които и да било избори, след тях то няма да има абсолютно никакво значение. Съдбата на темата за фините прахови частици и софийския инсинератор от предишните местни избори го доказва. Затова се опитвайте да отсявате малко по-непреходните неща. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.