Кой какво спечели и кой какво загуби след срещата на НАТО във Вилнюс? Ще ескалира ли конфликтът в Украйна до световен? От къде идват най-големите рискове за България? Какво е новото в стратегията на НАТО по източния фланг?
Тези и още въпроси коментира пред камерата на ефир.инфо о.з. полк. Горан Симеонов – председател на Асоциация на разузнавачите от запаса.
Ето и акцентите от интервюто.
Въпрос: Ще говорим за срещата на НАТО във Вилнюс. Кой спечели и кой загуби от тази среща? Спечелиха ли САЩ? Украйна?
Отговор: „НАТО като цяло и по-специално САЩ спечелиха в смисъл, че бе доизграден кордона, ограничаващ Руската федерация към Европа – от Балтийско до Черно море, включително с България и Турция, Румъния. Пръстенът е сключен. Успех е и вторият момента – можем да кажем, че вече е изградена изградена организационна структура на този пръстен – 4 региона със собствено поле на действие, поле на отговорности, което би позволило при въздействие на Русия в която и да е област, мобилизацията да е в конкретния регион…“
„Украйна остава горещият картоф, а по-конкретно остава терена, на който продължава битката с Русия. Вече стана съвсем ясно, че Украйна е само терен, само жива сила. Битката очевидно ще се води до последния украинец, другата част ще са наемници.
В САЩ инерцията е много силна. Военнопромишленият комплекс е заел много сериозни позиции в администрацията, а и в Конгреса. Онзи ден конгресът е спрял предложението за ограничаване на помощта за Украйна, тоест тя продължава да бъде активна подкрепа, без, разбира се, жива сила.“
Битката явно ще се води до последния украинец, другата част – наемници.
В САЩ инерцията е много силна. Техният ВПК е заел много сериозни позиции в администрацията и Конгреса. Помощта за Украйна продължава да бъде активна, без, разбира се, жива сила.
Най-голямото разочарование на срещата във Вилнюс е разочарованието на ръководството на Украйна и персонално на Зеленски.“
Въпрос: Защото очаквано не беше приета в НАТО, но те получиха много оръжие пари.. Украинското ръководство сигурно е спечелило нещо?
Отговор: „Украинското ръководство.. Нямаме достъп до частните сметки, иначе сигурно са спечелили, не се съмнявам.. Говори се, че Зеленски е милиардер…“
„Стана ясно и нещо друго, че в близко бъдеще, а според мен и въобще, Украйна няма да стане член на НАТО. Условията, които й се поставиха, освен, че войната трябва да приключи, украинското общество трябва да се демократизира, корупцията трябва да бъде изкоренена, съдебна система да бъде реформирана, това са неща, които изискват десетки години…“
Въпрос: Вие споменахте за стратегия „до последния украинец“, можем ли да кажем, че украинският народ вече е загубил? Въобще възможно ли е Украйна да спечели?
Отговор: „Печелят само тези, които са свързани с войната и то в икономически аспект. Всички други – губят, най-жестоко е това към украинския народ. Това няма да се промени, освен ако не стигне до преговори. Каквото и разрешение да се намери за украинския конфликт, то ще бъде на масата на преговорите, в крайна сметка.“
Въпрос: А загуби ли Европа – растат цените на енергоносителите, от Германия се изнасят производства и отиват в САЩ, във Франция има безредици, но те вземат решение за изпращане на далекобойни ракети… Какво губи Европа?
Отговор: „Тук минаваме към геостратегическия аспект на случващото се в света. Очевидно е, че Европа е от губещата страна. За мен това беше ясно още с излизането на Великобритания. Брекзитът за мен беше показател, че настъпва ново начало на икономически упадък на Европа. Санкциите, насочени срещу Русия, всъщност удариха и Европа. Всички енергоносители се вдигнаха, в резултат на което цялото промишлено производство на Европа, да не говорим за общественият живот, деградира.
Въпрос: Когато говорим за икономика – ползи извлече и Турция, която играе ту с едната, ту с другата страна.. Спечели ли Ердоган на срещата в НАТО? Може би някакви негови условия по Швеция?
Отговор: „Ердоган за сетен път показа, че държи и то доста умело на турския интерес. Какво спечели той – спечели цяла армада от F-16. Тази сделка ще бъде пусната. И то срещу едно вето, което нищо не му коства, за приемането на Швеция в НАТО, което всъщност е черешката на тортата за НАТО и САЩ, влизането на Финландия и Швеция, тоест разширяването на НАТО. За мен от тук нататък разширението на НАТО би означавало превръщането на НАТО в геостратегически играч на много широко ниво. И даже последната декларация, която те приеха – там вече се карат на Китай, обръщат се към Иран. Тоест излизат извън европейската сфера на НАТО, ако мога така да се изразя.“
Въпрос: Американският натиск фактически ще се ориентира към други части на света? Така ли да разбирам?
Отговор: „Да. На тях им е необходима и всестранната подкрепа на всички членове на НАТО.“
Въпрос: Друга тема от срещата на НАТО – уж отбранителен план от 4400 страници срещу Русия, където са разпределени задачите на различни военни части в различните страни. Командванията в различните страни са разместени, само в Унгария е унгарско, в България е италианско… Защо са разместени? Как гледате въобще на този план – някои го сравняват с такива през студената война, други казват, че е подготовка за предстоящи събития… Как гледате на тези планове?
Отговор: „С опасения, че всъщност ако макар и частично се реализират, защото това означава военни действия на територията на РФ.
Русия, според мен, поне на този етап няма да излезе извън границите на Украйна, освен ако не бъде предизвикана. От кого може да бъде предизвикана – може да бъде предизвикана от поляците, където русофобията и национализма вече са вдигнати на n-та степен. Може да бъде предизвикана и в района на Балтийско море. И на трето място – предизвикана в Черно море – това е най-страшното за нас.“
Въпрос: По повод предизвикването, бих искала да вметна коментарите по F-16, които възнамеряват да дадат на Украйна. Говори се, в Украйна няма да има откъде да излизат… Ако такива самолети излитат от Полша, Румъния, България, това няма ли да е предизвикване? Още повече – Лавров коментира, че те разглеждат предоставянето на F-16 като заплаха в ядрената сфера, тъй като F-16 може да носи ядрено оръжие. Как гледате на темата с изтребителите и възможната провокация?
Отговор: „Ахилесова пета на украинската армия е слабостта във въздуха, но всякакви опити да се навакса това изоставане с оглед решаване на военния конфликт в Украйна, са обречени на неуспех.
А що се отнася конкретно до мястото на излитане – мисля, че Шойгу беше казал, военния министър, че от където излизат самолети или ракети, там ще бъде нанесен удара, без да уточнява дали става въпрос за Полша, дали става въпрос за Румъния. От тази гледна точка това може само да ескалира и да доведе войната до непредвидими размери.
Американската теория за управляемия хаос е валидна до тогава докато САЩ са в състояние или държавата хегемон е в състояние да контролира хаоса. Тоест да има баланс и когато се прецени – да се прекрати. При многополярния свят контролиран хаос не може да има. Там има един баланс, който е много деликатен. Преди изкуствения интелект да се намеси, човешкият интелект е в състояние да сбърка. Една такава грешка може да предизвика световната война.
Още повече, че напоследък в Русия има хора, учени, стратези, които твърдят, че прага за употреба на ядрено оръжие в момента е твърде висок. Необходимо е да се снижи, за да може да се ползват тактически ядрени оръжия…“
Това е голямата опасност, че има неконтролируемо съревнование на бойното поле…“
Въпрос: Украинското контранастъпление се провали.. Какво предстои след това… Мина ли онзи момент, в който има риск, както коментира бившият секретар на НАТО, да се сформира коалиция на желаещите? Възможно ли е да се сформира такава коалиция, която да участва пряко в конфликта в Украйна, мина ли тази опасност..
Отговор: „Според мен това е все по-малко вероятно да се случи, тъй като украинската армия губи. Губи военната схватка. Както искаме можем да я наричаме – от руска страна „операция“, за мен руското ръководство действително разглеждаше до сега, до преди 2-3 месеца, разглеждаше като специална военна операция военните действия, изхождайки от факта, че това е етап във войната срещу фашисткия режим в Украйна. Според руските теории войната е започнала с Майдана, през 2014. Има десетки хиляди убити в рускоговорящите сектори на Украйна. Така че войната ще продължи до момента, в който стане абсолютно ясно, че това ръководство на Украйна не може да изведе държавата до мирна позиция, а военната вече е изключена. Нямат жива сила.
Въпрос: Освен с друга. С помощ отвън?
Отговор: „Все пак, помощ можем да кажем – 10-20%. Те имат в момента 60 000 резерв, който ще го пуснат, а руската стратегия досега изгради една ешалонизирана отбрана, която контранастъплението въобще не може да пробие. Те се удрят като в стена. Първи вал, втори вал, трети. Единствено с Каховския язовир – Днепър унищожи една част от минните заграждения…“
„Няма да има контранастъпление, такова което да донесе увереност в западните държави. Не говоря за обществено мнение и за различни прес-кракьори, НПО и т.н. Става въпрос за военни стратези. Постепенно се оформя мнение, че войната е на приключване. Говори се за есента, края на година. Има едни цифри, че от 4 юни до сега украинската армия е загубила 25 хиляди, значи тези 60 000 могат да стигнат за три месеца. Което е много жалко, всъщност, защото войната в крайна сметка се оказа братоубийствена.
И основната цел на англосаксонския център, ако мога така да се изразя, е до голяма степен изпълнена, защото славяни се убиват със славяни…“
Въпрос: Нека се спрем на България – България – ние какво спечелихме, загубихме по време на срещата? Ние в какво положение сме – обещаваме още боеприпаси, взе се решение дори за даване на бронирана техника от запасите на МВР.. Започват да се изпразват складовете за военно-временни запаси, даваме въоръжение… Как ще коментиране участието ни в конфликта и срещата в НАТО за нас…
Отговор: „Тека започнем със срещата на НАТО във Вилнюс. Нашата делегация заминаха с написани изказвания в подкрепа на НАТО. Тоест продължи историята „каквото каже НАТО“, „каквото каже ЕС“, „каквото каже ЕП“. Собствена позиция ние отново нямахме…“
„Нищо не сме спечелили от цялото нещо, освен, че се затвърди впечатлението и в рамките на НАТО, а и в международен план, че България не е в състояние да отбранява своята територия. Необходими са сили от НАТО, техника от НАТО, която да я брани държавата. Затова даването на тези БТР-и, които в момента не се ползват, ами ние дадохме и 120 танка на Македония, които те продадоха след това. Така че ние даваме. Същото ще бъде и с тази прословута триъгълна сделка…, в която ние ще си дадем техниката на Украйна и ще получим съвременно оръжие, не знам от къде. От никъде не можем да го получим, а ВМЗ-то трябва да го произведе. Тоест ние даваме, произвеждаме и чакаме някой да плати.. обикновено когато даваш стока и получаваш стока, в търговията се нарича бартер. Когато има сделка бартер винаги едната страна печели повече. Не вярват този път това да е България.“
Въпрос: Фактически ние се разоръжаваме?
Отговор: „Фактически съществува един период, в който ние ще сме дали оръжие и няма да сме получили още, но ще си изработваме…
Другото – как се оценява това оръжие, което ще дойде. Кой ще ни даде пари на база на нашата оценка? Прословутите фондове от ЕП, но те не ги дават така. Практиката показва, че доста трудно се получават европейски пари. Но действително има 500 милиона отпуснати от ЕП, но дали те ще дойдат и каква част от тях ще дойде при нас, аз съм скептичен. Затова най-добре ние да си седим, нека да ни е старо оръжието. Както се казва „да имаш една пушка на стената, която в даден момент може да гръмне“…
„Може би печелим от цялото нещо, защото единствения промишлен сектор, който расте с проценти, това е оръжейния сектор, ВПК на държавата.“
Въпрос: Но какво губим? Ето сега решиха да дават реакторите за АЕЦ Белене, те няма да ни ги платят на реалната стойност..
Отговор: Не само, че няма да ни ги платят на реалната стойност, няма и да ни ги оценят на реална стойност. Тоест ние отново ще дадем нещо, което е абсолютен парадокс. Ние даваме руски реактори, защото не можем да ги правим тук… даваме ги на Украйна, която е във война с Русия, а тази реактори трябва да бъдат сертифицирани там, хиляди сложни процедури, в които руската страна трябва да участва… И как ще стане това? Ако, както се говори, Украйна няма да остане в същите граници.. А ако те попаднат пак в руски ръце, руснаците пак ще ни ги продадат ли, какво ще стане…
Въпрос: Всъщност не се ли прави това просто, за да убият окончателно проекта?
Отговор: Да. Това е. Аз съм сигурен, че и с Уестингхаус нещата не са блестящи, защото, доколкото разбрах, те не са построили никъде до сега ядрена централа.
Въпрос: Когато стана въпрос за договорите за зареждане с американско ядрено гориво от Уестингхаус за АЕЦ „Козлодуй“… когато се зарежда, то се смесва с руското. Без участието на руската страна в този процес, те отказват да гарантират безопасността на централата и спират да я обслужват. Могат да ни вземат лиценза…
Отговор: „Нищо чудно. Нещата по принцип в България.. Ще завърша с една приказка, която съм чул от баба си: „Будала човек и вързано куче го хапе“. Нашият преход според мен илюстрира пряко тази българска поговорка, тази мъдрост.“
Въпрос: Да се върнем на военната тема – вие участване в една инициатива – „воини за мир“, подкрепихте събирането на подписи за референдум за мир и суверенитет.. хората се притесняват от наше пряко ни въвличане в конфликта. Бихте ли казал няколко думи за тази инициатива? Основателни ли са опасенията на хората, промениха се закона за отбраната, които се коментира, че са опасни. Ето, войнствени изказвания от правителството… Да поговорим за инициативата за мир.
Отговор: „Инициативата за мир е тест за българско общество, за неговото отношение към войната. Очевидно инстинкта на обществото в преобладаващата си част е за мир и за неутралитет.
С действията си в последния етап и във Вилнюс ние приключихме с неутралитета. Ние активно се включихме се на страната на недружествените държави, както го беше нарекъл Лавров…
А такова нещо трябва да има, движение за мир, именно тук го свързвам с този висок праг за ядреното оръжие. Хората продължават да си мислят, че няма никаква опасност, залагат на разума на участниците във военните конфликти и по-точно на ядрените държави, че няма да прибегнат до употребата на ядрено оръжие. Аз започвам да губя увереност в това, тъй като конфликтите се задълбочават.
Цялата международна общност в момента общува по някакви ад хок правила. Международни договори се пренебрегват, пренебрегват се задължения, спазвани с години, ООН се оказва недостатъчно ефективно. Предстоят сериозни промени на световния обществен ред, ако въобще може да се говори за ред.
И България фактически няма собствена външна политика в момента.
– ние сме „политиката на НАТО, политиката на ЕС, на ЕП.“
Въпрос: Но НАТО не е единно, ето например Унгария, ето как се държи Орбан, как се държи Турция…
Отговор: „Това е поредно доказателство, че когато една държава има собствена национала доктрина, в която са отразени националните интереси, тя ги е заявила публично, хората се съобразяват с това. Ние нямаме национална доктрина. Нашите са копи и пейст на ЕС и НАТО. Естествено е при това положение никой да не се съобразява с нас.
Ние даже не сме си заявили националните интереси. Опитите с Македония нагледно показват липсата на последователност на действията. А и за да завърша – очертаващата се война, директно бих го нарекъл война, между институциите в България – между МС и президентската институция, между НС и президента – не вещаят добри перспективи за нашето бъдеще.
