Въпреки икономическото развитие на България, страната остава една от най-бедните в ЕС

Петнадесет години след присъединяването към Европейския съюз БВП на България на глава от населението е нараснал неимоверно. Въпреки това страната преживява непрестанното напускане на младите си хора и една политическа криза след друга.

Това е симптом за проявите на антилиберален развой при елитите, проруския завой на част от политическата класа, ендемичната корупция и комунистическото наследство, от което София не може да се отърси. Новото реформаторско правителство на Николай Денков трябва да се заеме с привеждането на България в съответствие с европейските стандарти, а уволнението преди няколко дни на противоречивия главен прокурор Иван Гешев е само първата стъпка.

България е член на Европейския съюз вече 16 години. През 2006 г., няколко месеца преди официалното ѝ влизане, Комисията счете, че страната е изпълнила изцяло високите критерии от Копенхаген, които трябваше да покажат, че страната кандидатка отговаря на редица предпоставки – от върховенството на закона до осигуряването на жизнеспособна и относително стабилна пазарна икономика. По онова време организираната престъпност беше системен проблем в страната. През 2006 г. Оли Рен, тогава комисар по разширяването на Европейския съюз, изрази съмнение и осъди преобладаващата вялост в борбата с този бич.

Европейският съюз предоставя средства, но остава безсилен срещу корупцията

В много отношения ситуацията в България остава непроменена. В икономически план обаче Европейският съюз има значителен принос за страхотното социално-икономическо развитие на България. БВП на глава от населението, който през 2007 г. е бил едва 41 % от средноевропейския, през 2022 г. вече ще бъде 59 %. Страната има едно от най-ниските нива на дълг в ЕС – 22,9% от БВП през 2022 г., като този показател непрекъснато намалява от 2020 г. насам. Насилието срещу физически лица също изглежда е изкоренено. Свободното движение на работници доведе и до значително увеличение на паричните преводи към България, което има значителен принос за повишаване на жизнения стандарт.

Следователно напредък. Но той е възпрепятстван от широко разпространени язви. Ако много млади хора бягат, ако днес елитите трудно задоволяват потребностите на населението, това се дължи отчасти на факта, че Европейският съюз не е накарал българските елити да се борят достатъчно енергично с корупцията и да направят по-ефективна администрацията, която е пряк продукт на комунистическия период.

Според Transparency International България продължава да бъде най-корумпираната страна в Европа, като заема 69-о място в света с резултат 42/100. Корупцията е повече или по-малко част от живота на българите: според Центъра за икономически и политически изследвания през 2019 г. 41% от тях са заявили, че са прибягвали до корупционни практики, за да получат по-лесен достъп до обществена услуга; а според данни на Европейската комисия 57% имат най-големи съмнения относно почтеността на съдебната система. Даниела Доковска, един от най-изтъкнатите български адвокати по наказателни дела, обобщава ексцесиите в България по следния начин: „Държавата е мафия в юридическия смисъл на думата“.

Прекършената надежда за политическо обновление

Идването на власт на Бойко Борисов, като кмет на София между 2005 и 2009 г. и министър-председател от 2009 до 2021 г., може да се разглежда като един от най-открояващите се периоди на пропускливост между бизнес кръгове, политици и определени сегменти на организираната престъпност. През 2020 г. мащабни демонстрации наелектризираха улиците с викове „мафията вън“, насочени директно към тогавашния министър-председател Бойко Борисов и наскоро уволнения главен прокурор Иван Гешев. Това народно движение дори доведе до изборната победа на едно открито либерално, проевропейско и най-вече ангажирано с много активна антикорупционна политика правителство, ръководено от Кирил Петков, завършил Харвард. Неговото проваляне през август миналата година, само след шест месеца, демонстрира системните корени на корупцията на всички нива на обществото.

Въпреки икономическото развитие на България, страната остава една от най-бедните в ЕС. Това се дължи на едни и същи причини отново и отново: най-важните административни, политически и финансови постове се заемат от играчи, дошли от организираната престъпност след разпадането на СССР, според авторите на доклад от 2013 г. на Центъра за изследване на демокрацията. Подозренията не са спестени и на самия държавен връх: на 30 май в София бяха организирани демонстрации, които осъдиха порива на президента социалист Радев към „руските интереси“, а населението протестираше срещу „беларусизацията“ на страната.

Ендемична корупция и злоупотреби с европейски средства

Корупцията не само разяжда нормалния механизъм на икономическия, политическия и демократичния живот, но има и други вредни последици, разходите за които се поемат от всички европейски данъкоплатци. Примерите не липсват. Изграждането на един километър магистрала в България например е около три пъти по-скъпо, отколкото в Норвегия, отчасти заради безбройните подкупи, които могат да съставляват до 50 % от сметката.

През 2020 г. Атанас Чобанов, известен разследващ журналист, изчисли, че от безвъзмездна помощ в размер на 1 милиард евро са били присвоени 400 милиона евро. През 2008 г. Брюксел замрази 825 млн. евро от европейски фонд заради доказани злоупотреби. Затова е много жалко, че ЕС не е по-безкомпромисен и по-често, защото залогът е толкова голям: България получава 1 млрд. евро годишно от европейския бюджет, в който, разбира се, участват всички държави, като делът на Франция възлиза на 7 млрд. евро годишно. Общо за периода 2014-2020 г. България е успяла да натрупа 7,6 млрд. евро европейско финансиране. Колко от тях са били присвоени от политическите и икономическите елити?

Опозицията в мрежата на правосъдието

Още по-тревожно е отношението към опонентите, които се застъпват за политическа и икономическа либерализация. Никой не би твърдял, че независимостта на съдебната система в България е извън подозрение, а експертните доклади валят, за да изобличат фундаменталните политически влияния, които са водещи в много разследвания. Наскоро Висшият съдебен съвет уволни Иван Гешев. Особено разобличен през последните месеци и мишена на опозицията, той редовно беше обвиняван в предприемане на политически мотивирани правни действия, понякога без очевидна връзка с борбата с корупцията.

Той също така стана обект на критики, след като се насочи към управителите на финтек компанията за криптовалути Nexo, за която се твърди, че е близка до демократичната опозиция, точно както атакува управителя на веригата магазини за играчки Hippoland, която през 2020 г. оказа подкрепа на антикорупционните демонстранти. Показателно беше и започването на разследване от страна на Агенцията за национална сигурност срещу Кирил Петков, краткотрайния проевропейски бивш министър-председател. Ето защо напускането на Гешев може да бъде възможност за преосмисляне на длъжността на главния прокурор, като му се предоставят по-ограничени правомощия.

Европа трябва да гарантира, че върховенството на закона се спазва стриктно във всяка нова страна

членка

До известна степен Европейският съюз среща трудности с България, която не успя да отговори на очакванията по отношение на върховенството на закона, борбата с корупцията и използването на средствата на ЕС. До такава степен, че възниква въпросът: дали нейните лидери наистина искат това? Въпросът е още по-важен сега, когато ЕС обмисля разширяване, тъй като Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, а отскоро и Украйна подават молби за присъединяване.

Всички тези страни имат много общи неща с България, що се отнася до корупцията, престъпността и бюрокрацията. Тяхната интеграция ще отнеме време и Съюзът може да изисква от тях постоянни усилия през целия процес и най-вече да ги контролира. Да се надяваме, че ще го направи, така че разширяването да не означава, че всички европейски данъкоплатци трябва да плащат за политическите грешки на някои от неговите членове.

*Никола Льокосен е директор на IREF (Институт за икономически и фискални изследвания)