Защо толкова рядко (да не кажа никога) се интересуваме от мнението на политиците и партиите по отношение на Бог? Това е важен въпрос.

Интересуваме се от мнението им за Шенген, за еврото, за Путин, за зелената енергия, за гейовете, за принадената стойност, за бюджета, за пилона със знамето, за МОЧА, за пенсиите и минималната работна заплата, за главния прокурор и съдебната реформа, но не се интересуваме какво мислят за Бог.

А мнението им по този въпрос е важно, имайки предвид интереса на голяма част от електората, поне ако вярваме на социологическите агенции, които винаги поставят Църквата начело по рейтинг. Мисля, че е важно народът да знае дали онези, които го управляват, са богобоязливи люде или са безбожници.

Много е важно това да се знае, защото е пряко свързано с философията на властта – какво е властта, откъде произлиза и за какво служи. Каква е философията на управниците? Признават ли, че над тях има и друго, или са убедени, че само те са върхът, венецът? Че им е позволено всичко и че истината произтича от тях?

Миналата седмица Асен Василев, в пристъп на духовен порив, реши да бъде метафоричен. По повод скандалната кандидатура на Васил Терзиев за кмет на София, каза: „Не избираме патриарх, който да символизира моралния облик на нацията, а кмет на София“. Защо каза „не избираме патриарх, а кмет на София“, а не например „не избираме Мис Холандия, а кмет на София“? И изразът „символизира моралния облик на нацията“, в контекста на нещо глуповато, неприсъщо и ненужно за кмета на София (а само за Патриарха), означава ли, че кметът на София няма да има никакви морални ангажименти след избора си? Или че не е нужно да отговаря на никакви морални критерии преди него? Казва ли Василев: „Да, издигането на тази кандидатура е крайно неморално, но пък в случая моралът не е задължителен, даже малко пречи като прът в колелетата на прогреса“. Това ли казва Асен Василев?

Не знам какво казва и какво точно е искал да каже, но е извън съмнение, че използва думата „патриарх“ насмешливо, някак като „арменския поп“. Богохулството е типично за умнокрасивитета. И забележете, че богохулството не е обикновено безбожие, не е неутрален атеизъм, нито кротък агностицизъм. Богохулството е активна позиция. Да вземем техния кандидат за кмет на София Васил Терзиев, чиято кандидатура потресе даже половината от собствените им симпатизанти.

Васил Терзиев, за когото се твърди, че е член на „Бялото братство“, признава, че би искал среща и съвет от Петър Дънов. Петър Дънов е неговият кумир, неговата пътеводна светлина. Терзиев не би поискал среща и съвет от Иван Иванов – най-великия кмет на София – а от окултиста и сатанист Петър Дънов, с когото България (кой знае защо!) се гордее като с киселото мляко и розовото масло, макар че в еклектичното му „учение“ няма почти нищо оригинално. Дори „паневритмията“, дето в транс я пристъпят феновете му, е крадена от „евритмията“ на Рудолф Щайнер.

И друг път сме говорили за дъновизма, затова сега ще припомня съвсем накратко. Дънов проповядва на последователите си някакъв протестантско-индуистки буламач, в който душите се прераждат, съществуват много богочовеци, като Христос е само един от тях, дори и не най-великият, защото е само предтеча на самия Беинса Дуно (Дънов). Учи също, че са били времена, когато мъжете са можели да забременяват, но са имали само едно сетиво. Сега хората има пет сетива, но скоро ще станат шест, като шестото ще бъде ясновидството. И още много, много други неща, на които не им е тук мястото.

Ето това е идеологията, това е религията на детето на Държавна сигурност, на партизанския потомък, който иска да управлява вас и града ви от името на умните, красивите и прогресивните, от името на „добрите сили“. Религията на човека е много важна, не мислите ли? Дъновистите са окултисти. Окултисти бяха Хитлер и висшите нацисти. Окултисти бяха и „интелектуалците“ около Людмила Живкова – самата тя нещо като асоцииран член на семейство Рьорих и последователка на Блаватска и Щайнер.

Дъновистите се пъчат, че са деца доброто, но за тях доброто е нещо друго, а не това, което е. А ние знаем, че „оня, който, след като е намерил истината, продължава да търси още нещо, той търси лъжата“ (из Деянията на VII Вселенски събор). Дъновистите са деца на лъжата, независимо дали го осъзнават или не, независимо дали им се иска или не им се иска.

Всеки християнин, всеки, който вярва „в един Бог Отец Вседържител…“ и т.н., всеки, който изповядва Христос и се чувства гражданин на Неговото Царство, отсича от себе си всички ереси и лъжеучения, както и хората, които ги следват.

Проклет да е всеки, който по един или друг начин дава власт на безбожници и богохулници. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.