Не, не става дума за зелените чорапи на военния миротворец Румен Радев. Само по които де факто лъсна президентът на България на (не)държавническата си среща с президента на Украйна Володимир Зеленски.
„Недържавническа“ понеже държавният ни глава май се отнесе към нея като към седянка – в пряк и в преносен смисъл. Седейки обиден, че „пристига президент на друга държава, а той не знае“ и че „премиерът Денков го принудил да се срещне със Зеленски“. Е, в това, разбира се, пак му лъсват същите зелени чорапи, след като си мисли, че продължава все още да притежава „вся власть“, включително изпълнителната, а не се е върнал в лоното на само представителната у нас президентска власт.
За друго зелено иде реч. Не, не става дума по никой начин и за някакво „доларово“ зелено след толкова много власт. Най-малкото понеже все пак сме вързани за еврото.
Зеленото на българския президент, в което се насади, е онова известното като покупко-продажба „на зелено“. Примерно на бъдещ недвижим имот, който още не съществува. Определено покупката на зелено има определен риск, но от друга страна това е един от начините да сключим добра сделка, сочат експертите. Примерно ако е апартамент, имаме възможността да избираме първи - избор на етаж, изложение, разпределение, като договорим предварително и добра цена. Но пък крие своите рискове – примерно да си загубим парите.
То и президентът Румен Радев така – рискува човекът вече трета година. Получи му се „покупката“ на втори президентски мандат. И както се казва, който рискува – печели, а както казва Христо Стоичков и „който играе – печели“. Та така се разигра президентът, че всичката тая служебна изпълнителна власт, дето му падна „на зелено“ от небето, ни я продаде като „зелен хайвер“. Да си живеем в заблудата, че по-добро няма, че така ще я караме, докато пак той – президентът-премиер, стане или президент на президентска република, или пръв партиен вожд, ако продължим все пак да сме парламентарна.
И ето тук уж „новата и чиста“ политпартийна „зелена енергия“ на Румен Радев даде на късо. Изби жабунякът на повърхността на зеленясалото му служебно блато точно с визитата на Зеленски, та се видя вече съвсем "на чисто" мътната работа.
Не, не стана внезапно това, нито пък украинският президент му е подложил зелена динена кора. Просто се видя кой е президент и още по-ясно дори и в блатната обстановка кой е производител по рецепта за преобразуване на червен хайвер в зелен. Видя се че не случайно рейтингът на Румен Радев от над 50 на сто, вече е зеленясал (вика му се и мухлясал) до към 20%. „Благодарение“ именно на покупките и продажбите „на зелено“ – служебно зелено, на толкова много изпълнителна власт. И на поляризирането Радево на държавата по линията на „червения хайвер“. И така на този зелено-червен фон, от смесването на които два цвята се получава кафяво – едно такова ла*няно кафяво, украинското ясно зелено на Зеленски му разбърка съвсем жабуняка.
Толкова се разсмърдя от президентското блато на Дондуков-2, че на практика продажбата на Румен Радев „на зелено“ и сега, и след края на втория му президентски мандат все ще си вонят. Ей така, не се продаде, а сама се предаде предлаганата ни от три години „юмручната власт“ поради толкова рядко разстройство от преяждане с власт.
