По законите на демокрацията Президентът изпълнява волята на онези, които са го избрали, на онези, които са гласували за него. Всичко, което говори или върши, го върши от тяхно име. Така е при демокрацията. Обаче вчера, по повод срещата между Радев и Зеленски, оглушахме от крясъци: „Импийчмънт!“, „Срам ме е, че съм българин!“, „Позор!“, „Дъно!“, „Предател!“, „РуZки реZидент!“ и какво ли още не.

Най-кресливи бяха хората, гласували за Радев поне веднъж, ако не и два пъти, коленичили под прозорците му и съвсем доскоро разпространявали из интернет мемета с надпис: „С Вас сме, г-н Президент!“. „Огромен Зеленски видяхме днес на срещата в президентството – написа Ивайло Мирчев. – И унизително неадекватен Радев“. Абе, Мирчев! Че беше така – така беше. Ама ти за кого гласувà на последните президентски избори, бре Мирчев?! Или сте достатъчно тъпи да не разберете след цял завършен мандат за когото гласувате, или съзнателно сте избрали злото и сте му връчили ключа от държавата. Или сте „добрите сили“ и тогава няма как умишлено да изберете злото, следователно сте тъпи, или сте умнокрасиви, а щом сте умни, значи не сте тъпи, следователно сте зли. Изберете си едно от двете – тъпи или зли. На мен ми е безразлично. Но и при двете хипотези претенциите ви да управлявате държавата са, меко казано, нескромни.

Безспорно посещението на Зеленски в България беше събитие. То трябваше да се случи най-малкото заради това, да се даде на света някакъв знак какво аджеба мисли нашата хилядолетна родина по въпроса за войната в Украйна, защото до този момент сигналите ни бяха твърде объркващи. От една страна официално признаваме, че последният ни осъществен национален идеал беше членството в НАТО и ЕС, от друга се държим така, сякаш това не е нашият избор, не е нашата принадлежност, а нещо против природата и убежденията ни, което сме приели от немай къде, само за да не строшим хатъра на поредните велики сили.

Посещението беше събитие, но преди всичко PR събитие. Вярно, подписаха се документи, за които ще ви убеждават, че са съдбоносни, но те не са. От публиката се очаква да си извлече съвсем други поуки.  Вижте: не президент кани президента, а го кани някакъв половинчат ротационен министър-председател и му праща нашия правителствен самолет да го докара и да го върне. Озадаченото изражение не слезе от лицето на Зеленски по време на цялото му посещение, но той се показа дисциплиниран участник в нашия вътрешнобългарски спектакъл, закален от участия в подобни спектакли къде ли вече не по света. Изводът, който очакват организаторите на кампанията е следният: истинският глас на България е гласът на ротационния кабинет. Дори взеха някаква снимка от БГНЕС и я брандираха с логото си:

Амалгама от безочие и некомпетентност. Те правят ли разлика между търговско дружество и държавна институция? Някой досега чувал ли е някъде по света правителство да има лого? А това „Кабинет Денков“ какво е – търговска марка? Поне да бяха направили рекламата, както трябва:

Посланието на ротационния кабинет на Промяната е ясно: Ето, пичове красиви! Дойдохме и веднага върнахме България в коловозите на цивилизацията! Не България, а „Кабинет Денков“™ има заслугата за отношенията с Украйна. И не толкова за тях, колкото за измиването на калната ни балканска мутра от резила в очите на културния свят. Русия няма значение, Украйна няма значение, единствено има значение виждането на „Кабинет Денков“™ за тях. Този кабинет е еманация на най-качествените прослойки от иначе дървеняшкия български народ и ако този народ не е пълен идиот и неблагодарник, трябва да целува ръцете на прослойките, задето го представляват навън и задето се опитват да лансират някакъв човекоподобен образ на България пред света. Затова не гербът на България – оня с лъвовете, короната и кръста – ще стои на възторжените снимки, а логото на „Кабинет Денков“™. Защото „Кабинет Денков“™ е нещо извън държавата, нещо встрани от държавата и нещо много повече от държавата. Такова горе-долу е самочувствието на днешните ни мимолетни ротационни управляващи с мандат от 9 месеца, колкото трае бременността.

Да, посещението на Зеленски беше събитие, но то се разми в поредната остра криза на национален ексхибиционизъм. Де да беше само правителството! Еуфорията заля почти цялата напредничава демократична интелигенция. Надигнаха се вълни на национална гордост („Най-сетне съм горд, че съм българин!“), написаха се дитирамби:

„Днес България се докосна до световен лидер…Този човек е истинска ценност и рядкост…Дали Зеленски е Чърчил, все още не знам. Но знам, че е вдъхновяващ“.

„Стоях на метър и половина до този човек… Нисък, жилав, пропорционално сложен. Енергичен – зарежда с енергия… Президент. Главнокомандващ… Животът рядко ни предлага днес подобни срещи“.

Не знам защо се сетих за „Немили-недраги“: „Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение…“. Литературата се впечатва и ражда възторг.

А Зеленски кротко се оставяше всеки да се снима с него като с камила на плажа. После тези селфита триумфираха из интернет, за да подчертаят достойнството на онези, които личаха на тях редом с украинския президент. Ако ви попаднат, обърнете внимание на изражението му – уморено, но все още добронамерено и любезно, с всички нюанси на измъчената усмивка.

На една такава снимка селфиращият се, гушнал свойски Зеленски, сякаш са стари браточки (на което Зеленски реагира с крива усмивка), написа:

„От правилната страна на историята!“

Откога историята има страни? Откога тези страни се делят на правилни и неправилни? От коя страна на историята е състоялата се на Коледа през 800 година коронация на Карл Велики от папа Лъв III? При другите науки така ли е, те имат ли правилни и неправилни страни? Можем ли да кажем, че връх Голяма Балига е от правилната страна на географията, докато връх Малка Балига е от неправилната? Мисля, че е излишно да припомням етимологията на думата „балига“ от оня стар виц.

Не знам дали ако някой ден Левски възкръсне и дойде в София да се срещне с българския президент, интелигенцията ще бъде толкова превъзбудена. Левски си е наш, но чужденците са нещо друго, особено такива като Зеленски. Тях цял свят ги знае. Едно е в Америка да видят че си се снимал със Зеленски, съвсем друго (и много по-скучно) е да те видят с някакъв националреволюционер от локално значение.

Формулата на нашата прогресивна интелигенция е проста – колкото по-близо си до модерните стандарти, колкото повече се отъркваш о звездите на деня, толкова по-категорично ще докажеш превъзходството си над своя прост и беден провинциален народ. Снимай се със Зеленски, напиши ода за него – и ще се почувстваш гражданин на света!

А горкият Зеленски хабер си няма от ексхибиционизма на българската интелигенция. Той, горкият, е приел ролята си да обикаля безропотно света и да се оставя да се снимат с него всякакви маниаци.

Не си правете кумири. Посещението на Зеленски предизвика масови подмокряния, тук-таме сред дамите, подозирам, и оргазми. Вълни от гордост и вълни от срам. Как може от нещо такова да се определя националното ти самочувствие и идентичността ти! Смешно е. Целият този възторг и цялото това възмущение, все едно по какъв повод, е смешно. И донякъде отблъскващо. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.