България има проблем с ДС, но той не може да се стоварва на главата на някого заради дядо му. Проблемът е в официалното отношение към ДС миналото. Даниел Смилов за кандидата за кмет на София Васил Терзиев, дядо му и ДС.
ПП-ДБ извадиха силен кандидат за кмет на София и успяха да привлекат и "Спаси София" да го подкрепи. Това означава, че на местните избори наесен софиянци ще имат ясна алтернатива на 15-годишното управление на столицата от ГЕРБ. Хората искат смяна на управлението в столицата и други големи градове, както показват скорошни социологически изследвания. Това прави шансовете на кандидата на ПП-ДБ за кмет на София доста сериозни.
За Васил Терзиев, дядо му и баща му
В тази ситуация е разбираемо, че Васил Терзиев - един от създателите на "Телерик" и успешен млад бизнесмен - стана обект на доста масирана атака от близките до ГЕРБ медии и говорители. Тъй като в неговата кандидатура трудно се откриват слабости, атаката беше фокусирана върху членове на семейството му - дядо му (генерал от ДС), баща му (свързан с ДС) и т.н. Тази атака удари чувствителна струна и у някои от избирателите на ПП-ДБ, които традиционно са били най-радикалната опозиция на влиянието на ДС в българския политически живот и са настоявали за лустрация.
Генерираната енергия в медиите и социалните мрежи едва ли ще е сериозен удар по кандидатурата на Васил Терзиев. По-вероятно е да го направи по-разпознаваем, което ще му е от полза, тъй като е ново лице в политиката. Но по-важното е, че тази атака не би трябвало да му навреди, тъй като не се основава на добри аргументи.
Основното е, че на Васил Терзиев, който е бил на десетина-дванадесет години при падането на комунизма, не може да му бъде вменявана вина за действията на ДС или за влиянието ѝ по време на българския преход. Едно такова вменяване само по себе си е проблематично, най-малкото защото е лицемерно. В крайна сметка в българските медии от сутрин до вечер шестват най-разнообразни представители на ДС, които лично (а не чрез роднини) са участвали в нейната дейност. Някои от тях са били/са лидери на партии. Тези факти не може да не са забелязани от ГЕРБ, които управляваха страната през по-голямата част от последните десетина години и не само не направиха нищо, за да коригират тези тенденции, но се и коалираха с партии, оглавявани от бивши ДС кадри. Сега обаче дядото на кандидата от ПП-ДБ се представя като огромен политически проблем.
Разбира се, Терзиев трябва да е готов да отговаря на въпроси за семейството си, ако те се отнасят до отношението му към комунистическото минало. Той вече изясни общата си позиция на отрицание на комунистическия режим, но ще трябва да говори със своите потенциални избиратели и да ги убеди, че в негово лице те ще намерят съюзник за разделянето на България с рецидивите на комунистическото ѝ наследство.
Терзиев може да се включи в решаването на проблема с ДС
България има проблем с ДС, но този проблем не може да се стоварва на главата на някого заради дядо му. Проблемът на страната е в официалното отношение към ДС миналото. Както вече стана ясно, това отношение е амбивалентно и има политически партии, интелектуалци, медийни персонажи и други публични фигури, за които ДС не само не е проблем, но те са готови да оправдаят съществуването и дейността ѝ. Васил Терзиев не е част от този проблем, но би могъл да се включи активно в неговото решаване като кмет на София. Правомощията на кмета са свързани най-вече с градоустройството, но е важно как публични лица говорят и какви позиции заемат.
ДС е само част от проблема с комунистическото минало. Все още има много българи, за които съветската окупация след Втората световна война е "освобождение". Нелепият паметник на това "освобождение" все още стърчи в центъра на София - подобни има и в други големи градове. Време е за преместването поне на софийския в музея на тоталитарното изкуство. Терзиев може да помага в този процес, както, разбира се, и ПП-ДБ и ГЕРБ, чиито позиции би трябвало да са ясни по този въпрос.
Всъщност, ако атаките срещу Терзиев бяха мотивирани от истинско желание България да изясни отношението си към ДС и комунистическото минало, те сигурно щяха да са полезни. Но проблемът е, че те целят по-скоро да уязвят един силен кандидат, имащ големи шансове за успех. Затова и нападките са силно персонализирани, стигащи до абсурдни конструкции като колективната родова отговорност. България обаче не е кланова съобщност, а република от индивиди, които могат да имат и критично отношение към позиции и дела на хора, с които са кръвно свързани. Никой не бива да бъде каран да се отрича от роднините си, както в Съветска Русия. Но и никой не може да бъде пришиван автоматично към тях и наследството им.
От самият Васил Терзиев, както и от партиите, които стоят зад него, зависи как ще се разие кампанията му. Хубаво е, че той беше оповестен по-рано, за да има време хората да го опознаят. Възможностите му за краен успех са налице, но общуването с избирателите ще е решаващо. И в това общуване ще са важни както идеите за бъдещето на София, така и отношението към комунистическото минало. И двата въпроса ще са от голяма важност.
