Понеже днес от БНР ме питаха за прогноза, а нямаше нормален разговор, ще се опитам тук да ви разкажа какво може да стане и какво не бива да става.

Благодаря на БНР, че все още ми дава думата, но имам усещането, че това се прави, за да може покрай моята сухоежбина да мине мазното говорене за евро-глупости.

Това, което ще стане, ако разрешим, ще е пращане на “ограничен контингент” на фронта. Докато не се появи политик, който убедително и внимателно да обясни на американците това, което Борис ||| е обяснил на Хитлер за Източния фронт - тази държава ще страда. Защото това, което се случва не са нейни избори, а антиселекция на нейните избори. Обратното на това, което желаем.
Антиселекцията на избори се провежда от високомерните интелектуалци, администратори и журналисти. Нищо от дневния ред на гореспоменатите не е в дневния ред на обикновения българин. 

Ние сме в ЕС не, за да воюваме. 

Колко пъти им го казахте досега?! 

Нито един път.

И докато (ако) не бъдем нападнати - не трябва да даваме повод да бъдем нападнати.

Но ето ви повод. Във Варна ще се отвори оперативен център. Над небето ни ще летят самолети, които не знаем, че летят. И единствено от Турция ще зависи дали Черно море няма да се превърне в барутен погреб. Да, разчитаме само на Турция.

Румънците нямат против една нова война. Ние обаче имаме. Защото сме обезоръжени и единственото, с което разполагаме е плацдарм. Повечето хора у нас не се досещат какво значи това. Въвлечени във война е нещо, което не се разбира добре. Смятаме, че ще ни се размине. Но огледате ли последните събития - ще видите, че има ясна тенденция.

Ще бъдем “въвлечени”.

А ще бъдем въвлечени под формата на “защита” от руснаците. А защита нямаше да се налага, ако не бяхме в коалицията на желаещите.

Ако нашите политици наистина бяха евроатлантици, те щяха да търгуват това участие внимателно. Но те се държат като много добри сервитьори, които си чакат бакшиша. Защото всеки българин би участвал във всяка война, ако това имаше смисъла на реална защита. Друг е въпросът за това какви са ни военните  способности.

И тук трябваше да има поне един журналист, който да пита Тагарев каква е ползата от войната. Ако е такава каквото я свършихме в Афганистан и Ирак - ползата е само ковчези.

Въпросът е рентабилен и резонен.
Обяснения като морални задължения при водене на война (не на наша територия), трябва  да бъдат разпознавани като безполезно комунистическо дърдорене на заместник командири по политическата част. Ако ще се воюва, то трябва да е за защита на Отечеството. Нещото, в което живеем, е Отечество. Но това дори не се ползва като дума.

Всичко това ще стане, ако го позволят мързеливите българи. Те наистина възпроизвеждат един модел, който сериозно работи в ущърб на Бълагрия. В прогнозата трябва да споменем, че отделните българи заедно ще позволят все по-голяма опресия върху истината и говорещите различно. Предвиждам ясни репресии върху имена и медии, които не се съобразяват с партийната линия. А точно това беше Демокрацията. 

Но българите така и не разбраха какво е Демокрацията и за тях да дават курбан по-буйните си глави е национален обичай.

Ние имаме традиции в остракирането, опресията и убийствата на журналисти и поети, политически дейци и опозиция. Ако нещо не сме научили от историята е, че това е нашата най-голяма грешка.

И този път историята не се повтаря като фарс. А би се повторила като ядрен фарс.
Който ще ни заличи.

Ако бъде нападната, Русия ще се опита да изгради буфер от изгорена земя между себе си и Европа. 
И това избраните от вас го знаят.

Но продължават да натискат едно копче, което накрая ще щракне.