Историята с бомбата по пътя на Гешев трябваше, според един сценарий, да послужи за сплашване, но според друг - трябваше да бъде аналогия с Джовани Фалконе

Всичко започна от Посолството, на което му писна.
После се материализира на родна почва Габриелът.
Каза, каквото са ѝ казали да каже - ще се маха Гешев.
И хвърли политическа бомба, от която на седящата до нея "тежка артилерия" - Деси Атанасова - ѝ писнаха ушите.

После дойде много нескопосан сценарист.
Историята с бомбата по пътя на Гешев трябваше, според един сценарий, да послужи за сплашване, но според друг - трябваше да бъде аналогия с Джовани Фалконе.
И така да "циментира" изненадващо разклатената позиция на главния прокурор.
Нито един от двата сценария не сработи.

Но пък беше разровен мравунякът на съдебната власт..
Всички станахме свидетели на семейните свади.
А във ВСС, вместо да отхвърлят обвиненията за политическо влияние, дружно ги потвърдиха
Накрая остана очакването, вместо във Фалконе, Гешев да се превърне в Томазо Бушета.
И на европейска сцена да разобличи българската мафия.
И това не стана.
Европейската мафия не допусна втори Бушета
Сега остава Президентът да спусне завесата.
Ще бъде жалък фарс за всички да не закрие бързо бездарното представление.

---
Казусът "Гешев" с нарушаване престижа на съдебната власт поражда разпален спор във ВСС.
Ключовите въпроси са два:
- Изразът "политически боклук в парламента" приема ли се с възмущение от обществото? Категорично не.
- Съдебната власт има ли престиж в обществото?
Отделни магистратги се ползват с уважение и престиж.
Но съдебната власт има най-нисък рейтинг в обществото
Масовото впечатление е, че няма правосъдие.
Виж, ако бяха поставили въпроса кой с действията си най-много е допринесъл за липса на престиж, това е друга процедура. Но един израз, употребен справедливо и на място по отношениие на политическия боклук, да се използва от ВСС като повод за тежък кадрови прецедент,
уврежда престижа на самия ВСС.