Нe, нямах намерение да пиша за това. Истината е, че бях решил да пиша нещо съчетаващо по остроумен начин Грета Тунберг и Иван Гешев, но суровият дневен ред на обществото грубо нахлу в романтичната мансарда на поета.

Очевидно тази седмица ще бъде под знака на семейството. В събота, на 17 юни, ще се проведат две събития – София прайд и Походът за семейството. Този път прайдът се опита да изземе от похода семейството, писахме за това. Бяха си уговорили даже и някакъв диспут, който не се състоя, защото прайдът се отметна в последния момент. После станаха и онези скандали с филма за двете влюбени деца-хосексуалистчета. Любопитно ми е да видя кой в действителност и по каква програма е финансирал създаването и разпространението на тази творба. Добре е да знаем кой поръчва музиката, на която се очаква да играем, и защо.

След като прайдът припозна и той семейството като свой аргумент, вече можем да говорим за  еволюция в пропагандата. Сега няма две страни, едната от които е за семейството, а другата против.

Сега вече и двете страни са за семейството, само че не са единодушни що е то семейство. Модернистите, разбира се, са сигурни, че тяхната дефиниция е най-точна и отразява единствената истина за всички времена. Например Капка Тодорова от далечна и мъдра Германия ми обясни (в отговор на моето твърдение, че семейството е социобиологичен конструкт, като определящо е биологичното начало), че ако съм прав, в момента, в който децата ми напуснат дома, биологичното начало изчезва (sic!) и ние с жена ми преставаме да сме семейство. Не можах съвсем да схвана, изглежда не съм достатъчно умен и красив. Но виждате какво мисловно предизвикателство се оказва въпросът за формулиране на определение що е това „семейство“.

Либералите уж са болни релативисти, всичко е относително, всеки има право на своя истина, но когато стане дума за собствената им правота са закостенели мракобесници и не допускат друго мнение, защото всяко друго мнение е враждебно, език на омразата, а напоследък и путинизъм.

Дайте веднъж завинаги да се разберем какво е това „семейство“, какво ще наричаме с тази дума. Както казахме, то е социобиологическа конструкция с доминация на биологичното начало, защото ако не е необходимостта за продължаване на рода, то и социалната функция едва ли има особен смисъл да се реализира. Семейството може да се разглежда на три нива на обобщение: 1.) Тесен смисъл – съпруг и съпруга; 2.) Леко разширен – съпруг и съпруга плюс техните деца и внуци; 3.) Широк смисъл – цялата рода – братовчеди, лели, стринки, племенници и пр.

Всичко стъпва на тесния смисъл и произхожда от него. В основата си семейството изпълнява две задачи: 1.) Раждане на деца поради смъртността на човека (и тварите); 2.) Възстановяване целостта на човешката природа във вида преди светът да стане двоичен, тоест преди грехопадението. Смъртността и нарушаването целостта на човешката природа са резултат от грях. Грехът е доброволно отклонение от естествения световен ред. Самоволно и гордо отклонение. Бидейки едно от тайнствата, бракът помага на хората макар и временно, макар и само за конкретния случай и целите на възпроизводството, да преодолеят греха.

Семейството е преди всичко плътско съжителство между мъж и жена без грях. И то, поради човешката природа и световното устройство, е мислимо само между мъж и жена.

Иначе можем да си играем с думите. Можем да наречем „семейство“ всяко сексуално или дори само социално съжителство. Разбира се, можем да нарече и устната хармоничка роял, но от това тя роял няма да стане.

Това е моето мнение. Предполагам, че мнението на Църквата е някакво подобно. Така че който се упражнява на темата „семейство“ извън тази дефиниция, той открито застава против Църквата и против християнската антропология. А пък който застава против Църквата, той застава против нейния Глава – Христос. Всички знаем как се нарича онзи, който застава против Христос.

Доволен съм, че злото, поне по въпроса за човешката сексуалност, не крие лицето си и лесно може да бъде разпознато, лесно можем да определим кой на коя страна е застанал. И съм изумен колко много хора не могат да го видят или се правят, че не могат. Джендър идеологията и ЛГБТИК+ активизмът са открито и агресивно богоборчество. Това е повече от очевидно и слава Богу!, защото така всеки лесно може да определи на коя страна да застане и после няма да му се налага да се оправдава: ама не разбрах, малка бях – излъгах са и т.н.

А пък когато отново ни се прииска да сме центърът на вселената, най-висшето същество, да няма по-важно от нашите чувства, от нашите желания и нашите права, тогава да си спомним какво пише на Руски паметник в София – което е и девизът на рицарите тамплиери – стих 9 от Псалм 113:

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава,
заради Твоята милост, заради Твоята истина.