От школските часове по химия помня следния експеримент: пред всеки ученик учителката сложи часа вода и пакет сол. Трябваше да сипем щипка сол и да отпием: солта едва се усещаше. Добавихме повечко сол: водата вече бе слабо солена.
С още сол водата стана силно солена. Разбъркахме пълна супена лъжица сол: водата стана невъзможна за пиене. След още една лъжица – нямаше промяна в сравнение с предишното усещане. Колкото и сол да добавяхме, водата в чашата не ставаше по-солена.
„Този процес, драги ученици, се нарича сатурация или насищане“, поясни химичката Невена Мандаджиева, майка известния писател-криминалист Атанас Мандаджиев.
Присетих се за урока по химия, когато гледах коментарa на Мартин Карбовски за поредната политическа вакханалия след изтеклия запис. Този мъж, който винаги излъчва сила с аргументите си, сега ми се стори унил и объркан, омерзен от скандалните разкрития, проси милост за себе си и за всички – за нашето спасение. „Снимката“ от 1516 г., която показа – Мона Лиза гушната до Леонардо да Винчи, може да е удачна илюстрация на фалша, но е само щтрих, метафора на целият ни фалшив политически живот. Докато същността на ставащото от години е, че обществото ни достигна фазата на политическата сатурация! Насищане на политическия живот с мерзавщини; с нагли, уродливи, цинични, прости, но костюмирани вече крадци и мутри; с всевъзможни „красиви и умни“ артисти, лобисти, журналисти, актьори, позьори, танцьорки, сервитьорки, адвокати, тарикати, превъплатили се в щатни политици на кърмилка на външни донори.
Питам се колко ли още омерзение ще да е натрупал Карбовски след като т.нар. парламент, гласува т.нар. правителство, което открито заяви, че „ще оказва военно-техническа помощ на Украйна.“ Това означава, че България става съучастник в братоубийствена война. Да, самообявилите се за „политическа класа“ мерзавци вече не се прикриват! Открито заявяват, че лъжата е истина, измамата – почтеност, изборните фалшификации са норма – факт, за който се досещахме, но сега ни се каза на прав текст: това е нормалното, демократичното... Също както Сорос, Гейтс, Шваб и компания не крият, че считат за демократичнонормално „да редуцират“ човечеството в мащаби, които дори Хитлер не е мечтал.
От древногръцката митология знаем за Авгий – цар на Елида, чиито обори не били почиствани ; докато не се намерил един Херакъл, който отбил водите на реките Алфей и Пеней и цялата нечистотия на часа се оттекла в морето. Както не може да премахнем солта от чашата, та водата отново да стане пивка, ако не изхвърлим цялото съдържание и то – след като внимателно сме измили чашата от остатъчните солни кристалчета; така не е възможно България да се очисти и изправи, ако нечистотиите, натворени в продължение на повече от 30 години от въпросните мерзавци, не бъдат оттечени в канализацията на историята, ведно със самите тях.
Казваме т.нар. парламент и т.нар. правителство, защото ето какви са реалностите понастоящем:
- Централна избирателна комисия – национална непредставителна, неконституционна конструкция, системно фалшифицираща броя на имащите право на глас български граждани, за което пишат поглед.инфо, „Нова зора“ и др.;
- Парламент, който – както показват петте абортирали избори от 2021-2023г., Върховният суверен – Народът, отказва да припознае като легитимен законодателен орган, след като над 60% от имащите право на глас по официални данни, а реално – над 75% отказват да участват в спектакъла „парламентарни избори“ чрез активната си пасивна съпротива;
- Парламентарно представени политически партии (от латинското „pars“ – ), всяка с по „един файтон хора“, които три десетилетия не са в състояние „да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“ (чл.11, ал.3 на Конституцията). Или, казано е в старозаветната мъдрост: „Всички те съгрешиха и непотребни станаха”;
- Изпълнителна власт – коалиционно стъкмявана в чужди посолства, която три десетилетия се проваля в решаването на насъщните проблеми на нацията, но не пропуска да обслужва чужди интереси;
- Съдебна власт – пръкнала се в престъпване волята на Върховния законодател – Седмото Велико народно събрание, нелегитимна (по аргумент от §4 във вр. с §3, ал.2 на ПЗР на Конституцията, както пишат поглед.инфо, „Нова зора“ и други източници), която три десетилетия не е в състояние да осъществява целта на правната система: да хармонизира противоречивите интереси на гражданите и институциите така, че да не допуска и да не създава условия за произвол в обществото чрез съдебните си актове;
- Конституционен съд – чужда на българската традиция конструкция, със спорно представяне и с редица противоречиви актове, някои от които директно обслужват корпоративни интереси (за което пишем в сборника „Демографският срив на България. Възможни решения и практически стъпки за изход“, изд. „Мултипринт“, С., 2022); и т.н.
Всичките тези „институции“ на прехода, три десетилетия активно или пасивно координирано участват в разрухата и грабежа, прогонват зад граница стотици хиляди, прекрасно подготвени специалисти, оказват се неспособни да създадат легитимно управление с устойчиво администриране и развиваща се икономика, явяват се фактори и генератори на форми на геноцидно насилие. Иначе казано, явно или прикрито работят за разпад на държавността. Въпросът следователно е: ще се намери ли български Херакъл, който да се заеме с разчистване на политическите ни авгиеви обори?
Преди 7 години президентът Радев огласи необходимостта от смяна на системата. Идеята бе аплодирана от мнозинството българи. Но реална промяна не последва. А и не беше възможна тогава. „Системата”, в лицето на трите власти, е добре смазан полит-инженерен механизъм и въпреки, че наброява едва от 3% от населението на страната (https://t.me/KwisatzHaderakh/48367), въпреки незначителната подкрепа, която реално има, може да продължава разрушителната си политика. Непродуктивно е да се борим за смяна на системата, тоест, срещу статуквото, с инструментариума на статуквото. Петте изборни аборта нагледно го доказаха. Непродуктивно е също формално да се придържаме към отделни – доказано неработещи разпоредби на демократичната ни Конституция, след като изцяло или частично е дерогирана от властниците,
Смяната на системата трябва да започне със създаване на легитимна съдебна власт така, както е заповядано в §4 във вр. с §3, ал.2 на ПЗР на Конституцията. Това е въпрос от кардинално значение за оцеляване на нацията и не може да се остави в ръцете само на юристи (повечето от които през годините на „прехода“ доказаха правната си недостатъчност). И в никакъв случай – на мръсните ръце на тези 3% лица, които през трите десетилетия на разпада са били във върховете на властта и администрацията; в НПО-та на щат на чужди фондации; както и на днешните измекяри, самообявили се за парламент и правителство.
Необходим е широк национален дебат и по-продължително време за обсъждане с представители на автентичните неправителствени организации, които са извън чуждо влияние; дебат с доказани граждански активисти, с необвързани с властта представители на академичната общност. С грамотни юристи, които знаят, че законите не се „пишат“, а се извеждат от обективната реалност, трябва да отразяват обективното право! За което е нужен не само изключителен професионализъм, а и безукорни морални и делови качества.
Днес редица граждански сдружения виждат възможност за смяна на системата чрез „смяна на алгоритъма”, считат, че задачата може да се реши по друг, неизползван досега начин. „Смяната на алгоритъма” означава мобилизиране на автентичните граждански организации (които не получават чуждо финансиране) за активни действия, които да доведат до позитивни решения. От 80-те години на ХХ век такива сдружения успяват да завоюват сериозни позиции, да насърчават участието на хората в контрола на управлението в редица страни в Европа, Азия, Латинска Америка. Философията им е, че хармония в управлението може да се постигне чрез взаимодействието между трите главни субекта на обществото: правителство, бизнес и граждани. Дори да изглежда утопична, не може да се отрече голямото предизвикателство на тази идея. Впрочем, всички идеи в историята на човечеството са били считани за утопични, преди да бъдат реализирани на дело.
Още през 30-те години на ХХ век успехът на новия курс в САЩ (New Deal) в най-голяма степен се дължи на баланса между власт и корпоративни интереси, който президентът Франклин Делано Рузвелт успя да наложи: предостави право на глас на уязвимите групи, вкл. сдруженията на потребителите, организациите на работниците, фермерите, на групите в неравностойно положение, а облагането на най-богатите достигна 70%! Тази политика не е загубила значението си и днес в създаващия се многополюсен свят, отхвърлящ пазарния фундаментализъм и неолибералните рецепти.
У нас са регистрирани стотици автентични браншови и , отстояващи интересите на преобладаващата част от народа, на цялото цяло, а не на политическите парчета. Това са милионната маса от резервисти, военноинвалиди, пенсионери, кооперативни деятели, учители, лекари, учени, културни дейци, природозащитници и много други, които представляват огромното мнозинство на българските данъкоплатци; и които – независимо от своите политически пристрастия, социални, етнически, верски и/или други различия, милеят за Отечеството. Въпреки че не получават пряко или косвено материална подкрепа за своето съществуване и дейност от правителства и/или фондации от чужбина, в редиците на такива граждански организации и сдружения продължават да се творят идеи, предложения, програми за действие.
Гражданско сдружение „Асоциация на данъкоплатците в България“ например – с експертната подкрепа на хабилитирани лица от университетите и БАН, за 22-годишното си съществуване разработи идейни проекти за:
- създаване на легитимна съдебна власт, съобразена с императива на §4, във вр. с §3, ал.2 от ПЗР на КРБ;
- възстановяване правото на достъпна медицинска помощ, безплатно медицинско обслужване, контрол всички здравни заведения, върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и търговията с тях, съобразено с императива на чл.52 от КРБ;
- възраждане на българското училище в съответствие със заповяданото в чл. 53 на КРБ така, че след 20 години България да разполага с над 100 хиляди високо подготвени млади хора със средно и средноспециално образование, със знания, умения, морални устои и вяра да служат на род и Родина, които достойно да влязат в администрацията и управлението, вместо днешните малограмотни чиновници, размахващи бакалавърски и магистърски дипломи със съмнителна достоверност;
- градоустройствено преобразуване на София така, че след 20 години да се превърне в един от най-привлекателните големи градове на планетата със шансове да стане столица на Зимни олимпийски игри;
- конкретни производства и услуги с висока принадена стойност; и редица други.
Днес, на дневен ред е единението на гражданските сдружения, които милеят за Отечеството. Общобългарският поход за мир и неутралитет нагледно го доказва. Защото само единни може да спрем въвличането ни в братоубийствената война. Това е реално изпълнимо, ако стотиците изконни неправителствени организации и сдружения, както и браншовите и професионалните организации, които се гърчат под ботуша на монополизма, постигнат единодействие в името на кардиналната цел – да спрем военнолюбците, да възстановим държавността! И хората – независимо от условията при които живеят, независимо от различията им, непосредствено и активно да се мобилизират за реализиране на тази върховна цел. Като се стремят към овладяване механизмите за обществена регулация и контрол, които конституционно са извън трите власти – дейности, в осъществяване на които през годините на прехода правителствата най-вече се провалиха.
Всичко това е изпълнимо, ако се отчитат реалните възможности за промяна, които предоставя на първо място Конституцията на Република България. Вещото познаване на разпоредбите ѝ, тълкуването на нормите , постоянното позоваване на правата, императивно разписани във върховния ни закон, предоставят неизчерпаеми възможности за гражданска мобилизация, за разголване порочните практики на властта.
Най-важният незаобиколим фактор, който трябва да се отчита, са динамичните процеси в ЕС и в света. Нелибералната демокрация (каквото и да означава това) на унгарския премиер Орбан печели популярност, засвидетелствана и от успеха му на парламентарните избори през април м.г. Многократно сме писали, че Унгария вероятно е единствената страна-членка, която има разработен план за действие в случай на разпад на Евросъюза в сегашния му вид. А след Brexit, разпадът все по-реално се очертава на фона на разтърсващите протести срещу неолибералния диктат на Брюксел, нарастващите безработица и социални проблеми, енергийната криза; а днес – и въвличането на страните-членки във война, чужда на интересите на народите на Европа…
Светът върви към многополярност, която е необратима. Ако преди 7 години, когато огласи необходимостта от смяна на системата, идеята на президента Радев се възприемаше по-скоро като идеал, към който трябва да се стремим, доколкото международните условия не даваха възможност за относително суверенни действия, днес, в светлината на бързо протичащите динамични промени в Европа и света, крайно належащата смяна на системата вече е реално осъществима. При всеобщия разпад на т.нар. институции, нелегитимност на властта, дискредитирани партии, продължаващо геноцидно насилие и т.н., президентът Радев е единственото лице в държавата, върху когото лежи отговорността за нейното реанимиране. Да оглави процесите за възстановяване на държавността и създаване на легитимна съдебна власт, като се опре на компетентни граждански специалисти и правници, които са извън външното въздействие на т.нар. институции и клиентелистката грантова мрежа, за да добие пълна представа за смисъла и значението на конституционните предписания, така, както са заповядани в КРБ, така както ги изисква Върховният суверен – Народът. Защото едва ли е възможно да се върви към възходящо развитие, преди да се създаде ефективна легитимна съдебна власт, която да е в състояние да спре източваните от монополистите и организираната престъпност милиарди народни пари. Отнетите милиарди да се насочат към реиндустриализация и устойчиво развитие, което ще генерира национален доход и ресурс за възраждане на образованието и науката, на социалните дейности (здравеопазване, пенсии, достойно заплащане на труда) и т.н. Което от своя страна ще привлече и значителен брой патриотични български емигранти обратно в Отечеството.
