Неделя.

Чета изследване, че вече живеем с две години по-малко. Не съм изненадан. Даже допускам и кои са тия две години - 2021 и 2022. Голяма загуба на време бяха; можехме и без тях. Само дето сега средната ни продължителност на живота е 71,9, а още нямаме гласуван бюджет за догодина. Хайде, че не остана. Времето е пари. Затова явно и двете взеха видимо да не достигат.

По-бързо трябва да се предприеме нещо, съветват от Европа, за да пратят пак. Там по сведения ни надживяват с близо 9 години. И вместо да ги догоним, някакви евроскептици тръгнали да замерят сградата на ЕК с червена боя. Носели си я на джоб пацифистите от Похода за мир. Изпоцапали фасадата на Раковска, все едно е някакъв паметник. Пълни малоумници. Опитват се да се върнат назад във времето. Късно е.

В Русия се живее средно до 70, бе. При това ако не си дисидент или мобилизиран.

Понеделник.

Още на концерта на Лили в Народния усетих, че скоро ще има единение. Ве-тро-веее. Днес са довели Габриел и Денков на обща изява. Постигнато било, викат, споразумение не за един, а за цели два кабинета. Всеки един по-загрижен за бъдещето от другия. Щели да ги въртят на ротационен принцип. От промяната към статуквото и после обратното.

Нищо чак толкова странно, ние отдавна сме качени на тая въртележка, но ѝ викахме не ротация, а омагьосан кръг. Доколкото разбирам политиката: сега добрите са с Борисов, за да не управлява Радев, а преди бях с Радев, за да не управлява Борисов. Ясно.

Нужно ли беше само това редуване да е на цели 9 месеца? Можеше просто да си поделят дневните и нощни смени.

В това време Гешев върти извънредно. Слушаме някакъв запис с недомлъвки и чуруликане. Ако това е нивото на доказателствения материал, прокуратурата верно е за смяна.

Вторник.

Бойко извъртя каквото извъртя по политическа линия и пак излезе на терена. Щом тръгне да рита мач, значи е свободен. Като е под напрежение, обикновено къса менискус или го сецва кръстът.

Сега е капитан на ветераните на Бистрица Витоша в мач с Ботев Пловдив. За демократичен лидер от такъв мащаб това ми изглежда излишна конфронтация. Няма ли как и двата отбора да са победители на ротационен принцип? Пък нека той после вдигне приза, щом е присъствал на терена така или иначе.

Уви, Ботев пак губят, но тоя път феновете не излизат на терена да събличат играчите, като миналата седмица. Имат милост към възрастта им явно. Или към НСО. Не щеш ли, РЗИ изскача от засада и подема атака. Щели да разследват Гешев за пушене на пура в закрито помещение. Еми като не може да се наложи правосъдие по наказателния кодекс, поне по Закона за здравето да пробваме.

Сряда.

24-ти май! Аз, Букър, Веди и т.н. Тая заран тукашно време Георги Господинов спечели най-престижната наградата: нашата благосклонност. Радвам се и аз за "Времеубежище", все едно съм я чел и ми е харесала. Честит празник! Оцениха и чужденците българската писменост в превод от Анджела Родел.

Ура за българския автор! Не само конкретно този, но и останалите стотици хиляди, дето пописват. Сега вратите на световната литература ще зейнат, както Мария Бакалова отвори тия на Холивуд за родните актьори. Издадени са поздравителни адреси от бившите премиери Борисов и Петков. На ротационен принцип.

Радев също е изразил задоволство. Твърде скромно, след като има правомощия да раздава ордени. То ще е срамота първо "Нобел" и чак после "Стара планина". Стоичков пък написал, че това било като втора Златна топка за страната ни. Дано не е така, че няма да издържа и Господинов да ми рекламира хазарт на стари години.

Четвъртък.

Снощи си легнах рано. Сори, церемонията "Аскеер" ме приспа по никое време. Забележително е как родните награди са толкова по-скучни от чуждестранните. Но виждам, че емоцията на словото е съхранена. Такива прочувствени жалейки прочетох за нас и Тина Търнър, царство ѝ небесно, че си струват отделно издание. Евентуално в два тома.

Отиде ли си някой, веднага се сещаме за себе си. Толкова продуктивни автори сме станали в жанра некролог, че нямаме нужда от друга биография. Миналото е нашият темпорален приют, прав е Господинов.

Ето, и Руди бил записал нещо, но утре щяло да е представянето. Кирил Петков само отбрани пасажи цитира от бъдещия бестселър. Рекламата пробужда интереса ни, почти като с "Времеубежище". Важно е един автор да твори, но още по-важно е да умее да се продава. Руди имам предвид най-вече.

Петък.

Не знам Гешев още радост ли е, но Радостин си го носи в заглавието това усещане. Продължава промяната, дори когато едноименната партия прави пауза за контент-анализ. Пуснат ни е добре структуриран диалог, готова аудиокнига направо.

Изненадан съм колко гладко тече мисълта на Кирил Петков пред позната аудитория. Макар все така да не подбира какво приказва. Език мой, враг мой. Очаквам да падне голямо обяснение какво точно са искали да кажат лирическите герои. Но то в нашата приказка поуките предварително са ясни, само лицата в сюжета се променят.

Скандално банален наратив, пълен с грешки. При това след съгласуване с глаголните времена и посолствата. В последно време грамотността в политиката липсва точно толкова, колкото и в писмеността ни. Дълбоки пропуски зеят в обучението, а после се изненадваме от дълбоката държава.

Събота.

И каква стана тя. Ние за бал се стягахме, а то пак матура трябва да се държи. Никакъв нов материал няма да взимаме от Европа, преди да сме преговорили стария. А дори преговорите са замразени. Петков ще трябва поне сто пъти да напише на дъската във фейсбук колко уважава Мария Габриел, за да покаже, че е стоплил нещо от конспекта.

Има място за смели и способни жени в политиката, особено ако са съпруги на третия по-важност в ЕНП. Какви времена обитаваме само! Ето, аз тая година се чувствам спечелил Оскар и Букър, но уви - нито едни избори. Добре че си водя дневник, да не каже някой, че сюжетът е художествена измислица. Всичко е записано ден по ден в историята; дайте ми награда, че не съм я издал да припечеля нещо.

Все повече се убеждавам обаче, че не във времето е проблемът, смислоубежище трябва да си намерим час по-скоро, ако искаме да оцелеем.