Б.а., 22 май 2023 г. Този текст е публикуван в ДУМА на 18 януари 2003 г. и описва генезиса на един погром. Погромът на СДС и българската десница над съдебната система. Погромът започна на 28 ноември 1991 г. и продължава вече 32 години. Убийството на Темида роди Петата власт – туй свидно отроче на перверзните връзки между пари, политика, престъпност и «правосъдие». Един непоклатим, недосегаем и безконтролен престъпен сговор, който контролира и управлява държавата. Вече 32 години. Наричам престъпния сговор Пета власт, защото медиите все още минават за четвъртата…
Всичко, което се случва днес, започна тогава, под светлите зари на «демокрацията»…
И така – приятно четене!
Бел.ред. За този публицистичен материал и за есето „Сънят на будителите“, Велислава Дърева бе удостоена с Наградата „Черноризец Храбър“ на Съюза на издателите на всекидневници.
Част първа:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ ПРАВОСЪДИЕТО.
Име: Темида.
Родители: Уран и Гея.
Братя и сестри: шестима братя-титани и пет сестри-титаниди.
Семейно положение: съпруга на Зевс.
Деца: Прометей.
Занятие: Богиня на правосъдието.
Отличителни белези: превръзка на очите, везни в лявата ръка, меч в дясната.
Заключение: От ноември 1991 г. (и особено в периода януари-май 1992 г.), в продължение на години жертвата е била жестоко малтретирана, унижавана и изнасилвана многократно, доведена е до състояние на слугиня, принудена е да проституира, превърната е едновременно в заложник, наемник и екзекутор, в злокобна политическа весталка, в лъжесвидетел, прикритие и оправдание за престъпните деяния на нейните насилници, които са и нейните убийци. На местопрестъплението са намерени строшени меча и везните на Темида, един екземляр от конституцията – стъпкан и разкъсан, както и множество гилзи от различен калибър. Храмът на Темида е поруган, оплячкосан и превърнат от недосегаеми лъжежреци в нещо средно между политически вертеп и мафиотско обиталище.
И ако днес [б.а. – 2003 г.] убиват прокурорите физически, то е защото преди 11 години [б.а. – 1992 г.] бяха убити професионално и морално стотици съдии, прокурори и следователи. И ако убиецът на прокурора Колев е неизвестен, убиецът на Темида е повече от известен.
Но следствие няма
Всичко, което става днес в съдебната система и в държавата, е резултат и последица от едно престъпление. Престъплението на СДС срещу правосъдието и законите.
Какво, мислите, направи СДС, като взе властта „с малко, но завинаги“? Че най-първият син законопроект беше за излюблената реституция? Нищо подобно! Първият законопроект е за изменение и допълнение на Закона за ВСС, внесен в 36-о НС на 28 ноември 1991 г. от Александър Джеров, председател на законодателната комисия. Мотивите му бликат от грижа към Конституцията. Същата конституция, която Джеров не подписа, но не заради глава VI („Съдебна власт“), както сега разправя, а защото СДС изобщо не искаше Конституция и защото в преамбюла пише, че България е социална държава, а под „социален“ сините неграмотници разбират „социалистически“.
Та – мотивите на Джеров бликат от грижа към Конституцията.
Целите са пет: Първо – да бъде отменен Закона за ВСС, приет от ВНС на 21 август 1991 г. Закон, който юристите вдъхновено наричат „10 ноември за съдебната система“. Второ – да бъде разтурен избрания на 27 септември 1991 г. ВСС, въпреки че неговият мандат е 5 години според все същата Конституция. Трето – във ВСС да бъдат вкарани адвокатите (особено от II, ХI и други драмсъстави), които по принцип и по Конституция не са част от съдебната система. Четвърто – да бъде предотвратена конституционната опасност избраният вече ВСС да атестира магистратите с над 3-годишен стаж и особено – опасността тези магистрати да получат положителна оценка и да станат несменяеми. Пето и най-главно – СДС да превземе съдебната власт.
Ноември 1991 г. В пристъп на конституционност, днешният [б.а. – към 2003 г.] конституционен съдия Георги Марков, протестирал лежешком срещу новата Конституция, ревна: „Няма да позволим в България да правораздават сталинисти! Ще сменим членовете на ВСС и няма да позволим на идиоти и полуидиоти да останат в съдебната система!“
Октомври 1991 г. – януари 1992 г. Дописникът на „Демокрация“, който по това време се подписва скромно „Иван Григоров – адвокат“, нарича Закона за ВСС „недоносче“, родено от „неимоверната, неадекватна активност на мнозинството във ВНС“, описва картинно своята увереност как „правосъдието съвсем скоро ще почука и на вратата на отиващия си след часове последен комунистически вицепрезидент, и на съветския възпитаник и виновник номер едно“, жали, че „Темида мъчително се отърсва от партийния монопол“ и заключава – „Темида е вечна“.
Февруари 1992 г.Петър Стоянов, заместник министър на правосъдието, в. „Дебати“: „Прокурорския, съдийския и следователския състав трябва да бъде променен навсякъде“ – само така „един нов ВСС би могъл да проведе кадрови промени, които ще създадат новото лице на българското правосъдие“.
По същото време в сп. „Общество и право“ министърът на правосъдието Лучников казва: „Ще се отстраняват от съдебната система само скандално непригодните, флагрантно провинените, слугите на телефонното право, угодниците в името на лична кариера“ И то – „само при безспорни доказателства“. „Аз няма да допусна ВСС да се превърне в една инквизиция, която да действа по доноси“, кълне се Лучников.
На 18 декември 1991 г. СДС и ДПС гласуват измененията и допълненията в Закона за ВСС. На 22 януари 1992 г. ВСС е разтурен. Той е живял 4 месеца, вместо конституционните 5 години. СДС и ДПС изстрелват в новия ВСС само проверени хора от парламентарната квота. Магистратите са принудени да подменят своите представители.
Започва чистката
Тя трябва да приключи до 12 май 1992 г. За 3 месеца трибуналът, наричан кой знае защо Висш съдебен съвет, трябва да реши съдбата на 3000 души. През февруари из своите стройни редици ВСС излъчва три тричленки. Три трибуналчета, които се произнасят по жалбите и сигналите, т.е. – по доносите срещу съдиите. Едната тричленка (Ани Аджемова, Цветана Сурлекова, Иван Григоров) отговаря за Северна България, другата (Лалка Кювлиева, Лилия Касабова, Владислав Славов) – за Южна, третата (Михаил Даскалов, Мелкон Мелконян, Здравко Киров) – за София.
В прочистването на прокурорите главната роля е възложена на лицето Петър Костов – довчерашният тоталитарен кадровик на Главна прокуратура, преобразен на свежо демократичен заместник-главен прокурор. Излишно е да обяснявам, че кадровикът на Главна прокуратура съвсем доскоро е получавал заплати от две места и се е подписвал на две ведомости. Хитрото агне от две майки суче, нали! Това е човекът, който решава, сочи и казва: „Тоя да си ходи, тоя да остане!“ Това е дясната ръка на невзрачния адвокат Татарчев, турен от СДС за главен прокурор.
Прочистени са 36 следователи, 70 прокурори и 82 съдии (включително 24 от общо 28-те председатели на окръжни съдилища). Това са данни, докопани от журналистите, защото ВСС и лучниковото министерство предпочитат да не процеждат никаква официална информация.
Отделно 450 магистрати напускат „доброволно“. Но не от малодушие. А защото на ВСС не му стига, че се е превърнал в инквизиция, не му стигат трите тричленки, не му стигат доносите тип „сталинки“, не му стига лицето Петър Костов. Всичките тези демократични прелести са недостатъчни за смазването на съдебната система. И тогава е измислена още една демократична прелест, още един инструмент. И той е:
Точицата на Ф.Д.
На 31 март 1992 г. (входящ номер 103-00-57) в деловодството на 36-о НС е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Вносителят е не кой да е, а лично премиерът Ф. Д. Който предлага не какво да е, а една нова точица – шеста – към чл. 4, който от своя страна определя кой НЕ МОЖЕ да бъде адвокат. Според точицата на Ф.Д., адвокат не може да бъде този „прокурор, съдия или следовател, освободен от ВСС поради това, че не отговаря на изискванията да бъде на работа в съдебната система“.
Дешифриран, текстът означава: „Или вие, идиоти и полуидиоти, сами си подавате оставките и най-доброволничко си обирате крушите, или ви чака професионална смърт, гражданска гибел и най-тривиална мизерия! Защото ние няма да ви дадем и адвокати да бъдете!“
За да не остане никакво съмнение в целите на ултиматума, Лучников добавя: „Като репресия се наложи постановката, че не могат да бъдат адвокати онези юристи, които ВСС е освободил като непригодни.“
Репресията е повече от перфидна. Защото този законопроект никога не влиза в пленарната зала. Той е замислен, изработен и внесен като плашило. За да принуди 450 магистрати да си напишат молбичките и заявленийцата и да си отидат доброволно. Това легализира произвола, придава му благовидност и осигурява на ВСС чиста съвест и чисти ръчици за пред обществотото. Пък и спестява тъй непосилния стахановски труд на трибунала.
Прочистените
Що за чудовища са „идиотите и полуидиотите“, изхвърлени от съдебната система с присъдата „поради липса на професионални качества и морал“? В какво е скрита тяхната „скандална непригодност“, какви са техните „флагрантни провинения“ и как точно са се изявявали като „слуги на телефонното право“ и „угодници в името на личната кариера“?
Един бил забелязан на митинг на БСП; друг отказал да се кандидатира за депутат от СДС; трети познавал Пирински; четвърти, член на ЦИК, гласувал „за“ регистрацията на Жорж в президентските избори; пети четял „Дума“ – „А който чете „Дума“, не може да мисли правилно“, казал Татарчев; шести не щял да регистрира партията ВМРО, пък неин адвокат бил Татарчев; седми не щял да регистрира ДПС и насмалко да ни препречи пътя към Европа; осми, девети и десети, вместо партиите на Йордан Василев, Сугарев и Куртев, взели, че регистрирали като законни партиите на Петко Симеонов, Сашо Каракачанов и д-р Дертлиев; единайсти разследвал турските терористи, взривили пътническия влак при гара Буново и убили невинни жени и деца; дванайсти и тринайсти били следователи и обвинители по опожаряването на Партийния дом; четиринайсти преди 10 ноември отказал да спаси от съд протеже на Тодор Живков; петнайсти се отнасял добре с арестанта Живков; шестнайсти преди 10 ноември отказал да бъде екзекуторът на „Тексим“; седемнайсти не се справил с престъпността в София – разкриваемостта била „само“ 76% (!); осемнайсти, нахал някакъв, имал голям международен авторитет; на деветнайсти му бил остър характерът; на двайсти му бил остър езикът; двайсет и първи имал наглостта да съперничи на Сугарев в изборите за ВНС; двайсет и втори, синдикален лидер на прокуратурата, протестирал срещу политическите уволнения на колегите си; двайсет и трети казал в интервю, че правосъдието ще стане изкупителна жертва на политическите борби…
И така – до 650.
Как да не изхвърлиш цялата тая сволоч на улицата! Пък и „след приватизацията има много ниви за оране“, посъветва ги от телевизора Васил Гоцев, днешен [б.а. – към 2003 г. ]бодър конституционен съдия.
Ще попитате: „А журналистиката какво правеше? Спеше ли?“ Не спеше. Само че всеки магистрат, за когото се появяваше една добра дума в печата, изхвърчаше. Така добрата дума се превърна в присъда.
Назначенците
Що за ангели са онези, разставените по върхарите на съдебната система, снабдени със статут на несменяемост, с имунитет, с пълна неприкосновеност и недосегаемост и с една неограничена, безконтролна и неконтролируема власт? В какво точно се изразяват техният „професионализъм и морал“, тяхната „почтеност и безпристрастност“? Изобщо – как изглежда „новото лице на българското правосъдие“, както казваше Петър Стоянов?
Сред неприкосновените заблестяха двамата Ивановци – Татарчев и Григоров – хора без секунда съдийски, прокурорски или следователски стаж. Единият стана главен прокурор, а скромният дописник на „Демокрация“ – председател на Върховния съд, член на Конституционния съд, сега председател на Върховния касационен съд.
Ако преди 10 ноември си осъдил на 5 години някого, понеже неблагоразумно твърдял, че западната техника била по-добра, през 1992-а автоматически се прераждаш в неприкосновен. Така се прероди съдия Людмила Стаменова. Така се прероди и съдия Росица Дамянова, успяла да уреди човек с 15 години затвор, пък по едно съвпадение мотивите към присъдата и следственото заключение на Държавна сигурност били написани на една и съща машинка.
Така се прероди и следователят Богдан Карайотов, който чрез бой, шантажи, скалъпен следствен експеримент и фалшива съдебно-медицинска експертиза изработи смъртна присъда за Ваньо Александров, обвинен в убийството на съпругата си. Смъртната присъда, за щастие, не беше изпълнена, истинският убиец беше заловен случайно.
Прераждането на Петър Костов е христоматийно. Ще добавя само, че синият екзекутор на Главна прокуратура е и червеният екзекутор на „Тексим“, и ловешки прокурор по времето на лагера „Слънчев бряг“. За да бъдеш назначен за неприкосновен, се оказа напълно достатъчно преди 10 ноември да си бил разследван. Не за инакомислие. За корупрция. Като скандальозните Мишо Дойчев (с псевдоним „Нахалник“), Руско Карагогов и печално известният прокурор Николай Колев.
Ще попитате: „А какво правеше журналистиката? Спеше ли?“ Не спеше. Това, което току-що прочетохте, е микроскопична част от фактите, залели българския печат през 1992-а. Само че всеки кандидат недосегаем, за когото се появавяше една критична дума в печата, излиташе към висините на съдебната система. Така критичната дума се превърна в похвален атестат.
Сред изхвърлените няма партийни опричници и поръчкови магистрати, няма разследвани за корупция и автори на фатални професионални грехове (какво по-фатално от правосъден разстрел на невинен човек!), няма подписващи се на две ведомости (в едната с истинското име, в другата – с агентурното). При разставените на върха това е правило. Защото прочистените винаги са следвали само закона и никога – партийните извивки и серпантини. За разлика от назначенците, за които законът е подробност, а волята на силния – закон. И няма никакво значение кой е силният – важното е да има силен. За да му служат. И да го слушат. И ни един от тях не пострада, задето още преди да се роди, прегърнал единствено правилната синя идея. Или – ако е пропуснал тоз решителен миг – успял да навакса, засуквайки въпросната идея с майчиното мляко.
Част втора:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ ОБЩЕСТВОТО
Ето така беше създадено „новото лице на българското правосъдие“. Включително – с услужливото и целесъобразно съучастие на Конституционния съд. И ако в съдебната система останаха и читави хора, то е само поради липса на време, недоглеждане, фатална разсеяност или случайност.
Прибавете чистките в МВР, спомнете си хвалбите на министрите Соколов и Бонев – хвалби, които се измерваха не в десетки, нито в стотици. А в хиляди. Става дума за хора, за професионалисти, изритани като мръсни псета.
СДС разгроми съдебната система, за да я превземе. Така, както се превзема вражеска крепост. На 22 януари 2003 стават 11 години, откак СДС се е барикадирал в крепостта. Защото СДС си има свои разбирания: няма значение дали си официално управляващ или си официално в опозиция. Щом държиш съдебната власт, ти си винаги на власт.
Когато СДС управлява, съдебната система му служи най-напред като инструмент за политически репресии. Второ – като машина за производство на полицейщина, беззаконие и смръзващ страх в обществото. Трето – за да одобрява и благославя всички действия и бездействия, които преумножават властта на СДС, на неговите хранени хора, на неговите лидери и главно – преумножават тяхното лично богатство. Четвърто – за да прикрива, оправдава и узаконява сините золуми, грабежи, противозаконни, противоконституционни и противонародни деяния. И пето – като инструмент за парализиране и дискредитиране на икономическите конкуренти на СДС.
Когато СДС е в опозиция, контролираната от него съдебна система му служи най-напред, за да блокира всяко действие на правителството, което и да е правителството. Второ – за да обяви за провиконституционен всеки закон, приет от парламентарното мнозинство, което и да е мнозинството, и така да блокира законодателната власт. И трето – за да разтресе държавата в любимата си война между власти и институции.
И най-сетне – независимо дали властва или опозиционерства, СДС употребява съдебната система за вътрешноседесарски цели и разправи – политически и икономически.
СДС разгроми и превзе съдебната система, за да я направи своя частна, неприкосновена, феодална собственост. И за да няма в държавата правосъдие. СДС превърна съдебната система в опричнина, а магистратите в опричници. Като онези, дето ги е изобретил Иван Грозни в 1564 г. с единствената длъжност – да душат, надушват и задушават (в прекия смисъл на думата) всеки, който застрашава интересите и властта на Батюшката.
СДС опустоши храма на Темида, прогони жреците и го насели с описаната по-горе правоверна и повратлива компания. Тя от своя страна задръсти храма с всичките си мюзеверлъци, слугински навици и феодални нрави, надовлече всичките си комплекси, корупционни заложби и мафиотски таланти. И запяха в романтични дуети из хладни механи прокурори и престъпници. И престъпността се превърна в доходоносно занимание. Както за престъпниците, така и за хората, които уж принадлежат към закона. Защото какъв по-изгоден и безопасен бизнес от непрекъснатото хващане и пускане на всевъзможни Дорони, Барони, Златисти, Японци и прочее. И това е най-дребното!
И зад мафиота застана магистрат. И зад магистрата застана мафиот. А зад всеки от тях застана министър, депутат, политик, партия. И подземният свят се изкатери до най-горните етажи на публичната власт. И стана самата власт.
Част трета:
НЕДОСЕГАЕМИТЕ
Така се роди Петата власт. Властта на извънпубличните фактори и структури. Тази невидима, тайна, недосегаема власт. Тази отровна комбинация от пари, партии, престъпност и „правосъдие“. Точно така – „правосъдие“. В кавички. Защото без това „правосъдие“ Петата власт би била невъзможна.
Това е властта, която сваля и качва правителства. Според своите си капризи и интереси. И според чужди. Която диктува вътрешната политика на държавата. И външната. Която всъщност управлява държавата.
Част четвърта:
ДЕЖУРНИЯТ ВИНОВНИК
И за всичко това била виновна Конституцията! Защо? Защото не я спазвали!
Защото българското ВНС през 1991 г. взело, че измислило някаква си несменяемост на магистратите! Нищо, че този принцип е роден през 1701 г. в Англия.
Защото Конституцията тъй неразумно дала на магистратите имунитет, за да гарантира тяхната свобода. И тяхната независимост от всякакви политически приватизационни мераци, от набезите на мафията, от съблазните на корупцията, пък магистратите и политиците, видите ли, се оказали със слаби ангели! Понеже дяволите им, очевидно, са в силата си.
И защото според Конституцията има разделение на властите, но според разбиранията на българските политици властите са разделени по един-единствен принцип – коя партия притежава съответната власт. В чие владение и под чий контрол се намира тя. За това става дума – не за разделение. А за контрол.
В резултат цялата държава се намира под контрола на безконтролната Пета власт.
Част пета:
ЕКЛЕСИАСТ
„Видях под слънцето мястото на съда, а там – беззаконието. И мястото на правдата, а там – неправдата.“ (3:16)
„Ако видиш, че сиромахът се угнетява и че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, да не се учудиш на това нещо. Защото над високия надзирава по-висок. И над тях има по-високи.“ (5:8)
„Има зло и това е, че безумният се поставя на висок чин.“ (10:5)
