„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се прегърнаха с ГЕРБ на Бойко Борисов и убиха не само енергията, но и духа на Протеста. Направо го погребаха с колаборацията си с партията на корупцията, олицетворяваща завладяната държава.
Да сключиш пакт с Дявола, с политика, чийто модел си се клел, че искаш да разграждаш, с Мутрата и нейните шкафчета, кюлчета и къщи, срещу които си излизал да протестираш на улицата, е крайно наивно и недалновидно. Направо си е предателство към ценностите на либералната демокрация, правовата държава и справедливостта. А липсата на справедливост е един от най-големите дефицити в българското общество.
Политиката не е само сбор от бройки депутати, баланси за мандати и политически реализъм в по-широкия смисъл на думата, а и ценностен избор. Той трябва да е водещ в дефектни демокрации като българската.
Само така може да бъде анализирана днешната позорна сделка за общо правителство на ПП-ДБ с ГЕРБ-СДС и ротационната размяна на премиери. Малка утеха (а може би важна загуба?) за феновете на ДБ, е че нейни хора няма да има в правителството, макар че тя ще го подкрепи в парламента.
Да, инженерингът за някаква форма на евроатлантическа коалиция успя. Тя беше моделирана дълго време задкулисно, най-вероятно с външен натиск, експертно и медийно – още от миналия парламент. Двойнственият курс на служебните правителства на президента Радев спрямо Украйна и възхода на радикалните националисти от „Възраждане“ само прокарваха трасето на новата „голяма коалиция“. Впрочем, сега националистическата формация доволно потрива ръце, защото получи голям и тромав противник, направо „2:1“, опакован в брюкселска дантела…
Независимо, че правителство с такава солидна парламентарна подкрепа може да изкара и повече от една година, ако Борисов не реши да го свали в един момент според стратегическите си интереси, независимо, че може да реализира конституционна реформа, да вкара България в Шенген и да свърши някои други полезни неща, неговите успехи ще миришат на развалено. Защото ще неглижира и направо легитимира корупцията, цинизма и чалга стила на „модела Борисов“.
В крайна сметка „голямата коалиция“ в София, която е направена от немай-къде, а може би и за да прикрие какво ли не, няма нищо общо с традиционните компромиси в страни със зрели политически култури, където – както в Германия например, отвреме-навреме е нормално християндемократи да си поделят властта със социалдемократите.