Думата, която не изписвам в заглавието на този текст, е позорна и би била унизителна като отговор на въпроса, зададен в него. Но тя буквално ни се натрапва, ако си дадем сметка какво ни бе поднесено през последните дни от самите висши институционални фигури на държавата, за която се питам.
Подчертавам особено, че картината (или диагнозата?) не бе показана от „политически острастени“ групи, от „протестиращи площади“ и т.под., а от… самите институции и ключовите фигури в тях. Ние (не обаче журналистите от „официалните“ медии) чисто и просто я видяхме и нямаше как да не я видим именно такава, каквато ни я демонстрираха.
Нека прочее си припомним: заместник-главният прокурор (и директор на националното следствие) прави остро критично изявление срещу главния прокурор на държавата и още на следващия ден настойчиво иска да му се осигури охрана, защото – сам ни казва – „доколкото познавал началника си“, се опасява за… живота си. Какво – осъзнайте го добре – ни казва следователно този висш чиновник? Какво казва за главния прокурор на държавата не някой външен „политически противник“, а собственият му заместник? Ни повече, ни по-малко, че главният прокурор на държавата ни вероятно е способен да го… убие. И доколкото очевидно няма да го извърши лично, той, вероятно, може да поръча и организира убийството му. А ако е в състояние да го организира, той значи има на свое разположение престъпен ресурс от изпълнители на „мокри поръчки“. Осъзнавате ли го? Заместник-главният прокурор на държавата ни казва, че главният прокурор на държавата е възможен убиец, способен е да организира убийство на заместника си и има ресурс да го направи. Затова иска охрана и му я дават. Това го казва – подчертавам пак – човек от най-вътрешния и най-висш кръг на държавното ни обвинение. Не аз, не някой „протестър“, не някой политически противник. И казионните ни журналисти не се впечатляват от това, не се взривяват, не притискат заместник-главния прокурор с настойчиви, с потресени въпроси: нима твърди, че главният прокурор на държавата, доколкото го познава, наистина е потенциален убиец?
По-нататък: заместникът на заместник-главния прокурор (онзи същият, който ни съобщи, че „осколките“ от взрива при „атентата“ летели със скорост 10 пъти по-голяма от тази на куршуми от автоматично оръжие, т.е. със скорост близка до първа космическа скорост), заставайки в защита на главния, съобщава на всеослушание по централна телевизия, че в същия ден, в който е „изневерил“ на шефа си, около терасата на жилището му се появил дрон. От което следва, че и заместник-главния прокурор на държавата също разполага със сили, най-малкото за сплашване и на чисто криминален принцип. И казионните журналисти отново не се потрисат – не настояват да разберат вярно ли е това, което в една телевизия казва въпросният чиновник, а в следващата „отказва да коментира“. И което, ако е вярно, е абсолютен скандал.
Още по-нататък: шестима членове от висшата прокурорска колегия, които само седмица по-рано в тоги правиха спектакъл в защита на своя шеф (когото „без малко щяха да убият“, а значи в страната ни убийците са по-силни от държавата), внезапно се обявяват срещу него и започват да искат оставката му. Очевидно за всички става, че им е оказан натиск, че „с нещо някой ги държи“, и той е извън „по конституция независимата ни съдебна власт“, при това има с какво „да ги държи“. Да не говорим, че самият израз „някой ги държи“ – произнасян безстрастно, свидетелства за налично в страната ни криминално месиво между нейните власти.
Нататък: в отговор разгневеният главен прокурор събира подчинените си и – според огласеното – им пуска незаконно направен от него запис на разговор с един от колегите им (очевидно компрометиращ го, защото инак пускането му не би имало резон), като заявява, че държи в себе си още 150 такива записи за своите колеги. С което пък ни казва, че органът, който оглавява, е пълен с компрометирани или имащи с какво да бъдат компрометирани хора. Демонстрира – сам демонстрира, – че систематично е вършил престъпна дейност (незаконно подслушване и записи) с цел изнудване, за което, научихме, се полагали между 1 и 6 години затвор. Повтарям: вършил я е главният прокурор на държавата. В добавка заместник-главният прокурор на държавата ни открива още едно забележително за държавата нещо: главният прокурор систематично „държи на трупчета“ (изразът е отчетливо от криминалния жаргонен речник) дела срещу политици с цел да ги изнудва. Казва ни значи, че има събрани материали за корупция на политици, но те не се огласяват с користни цели и за възможно използване в бъдеща война между тях. След което – вместо потрес – цялата ни „общественост“ и най-вече журналистите заживяват във възбудено очакване, в настъпилия „разброд“ определени дела сега вече да слязат „от трупчетата“ и да халосат със страшна сила… „лицето Бойко Методиев Борисов“ – една от страните във „войната“, очевидно „обърнал“ шестимата прокурори срещу шефа си. И най-забележителното е, че абсолютно никой, дори от най-отявлените „фенове“ на бившия премиер, изобщо не се съмнява, че при обявената война „лицето“ Бойко Борисов има, има с какво да бъде халосано и ще бъде халосано, ако „страните“ не се „договорят“. Защото никой не се съмнява, че „бившият премиер“ има криминални деяния, с които „бива държан“ и сам „държи“.
Е, питам: каква е думата, която не поисках да напиша в заглавието на този текст, според онова, което ни разкриха за себе си самите институции на държавата ни? И ако думата е тази, която скандираше протестиращият площад през 2020 г. (и от която тогава казионните ни медии се възмущаваха), какво да правим? Да приемем, че „така си е по принцип“? Днес, уви, мнозина биха го направили, защото в последните години – и с инструментите на руската пропаганда – ги научиха, че „така е навсякъде в Европа и Америка“, че нещата изобщо се движат и регулират от разни „дълбоки държави“, „световни правителства“ или пък – в малки страни като нашата – „от чужди посолства“. Само че въобще не е така! Вижте как отзвучава позорът, който ни саморазкриха българските институции в европейския печат (вижте със снимките на кои две „лица“ се илюстрира българският позор в публикацията на в. „Политико“, замълчана в нашите медии). И си спомнете най-сетне коя политическа формация у нас от дълго време настоява за дълбока и цялостна реформа в съдебната ни система. Ако досега не ви е било ясно защо тя е наложителна, сега самата тя ясно (и потресително) ви го показа.
