Ако разсъдим малко как стоят нещата около титаничната битка Сарафов vs Гешев, може да се предположи, че нещата стоят така:

Покровителите от Козяк отдавна ни натискат да осъществим съдебна реформа.

На Бойко Борисов истинска съдебна реформа не му трябва, защото ако имаме независима съдебна власт може да му спретнат някакво разследване с неясен изход. Затова и държеше досега на Главният прокурор Иван Гешев, прочул се с обръщението „шефе“ към него.

На Козяк това положение не им харесва. Както и разните компромати около Борисов.

Затова прибягнаха към резервен вариант- да го заменят с двама по-млади американски възпитаници, Петков и Василев, които не по- лошо да защитават американските интереси и да ликвидират всякакво руско влияние в българската икономика, което те направиха със завидно усърдие, като взеха властта, макар и временно.

За Козяк идеалният вариант е ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да съставят сега правителство, но като компрометираният Борисов се оттегли назад, примерно както направи Доган, и Петков и Василев да контролират правителството и направят съдебната реформа, като премахнат главната пречка Гешев, за когото се говори, че държи разни дела на трупчета и разполага с компромати, с цел използване при подходящ момент. В Америка са минали през този период по времето на Джон Едгар Хувър, дългогодишният шеф на ФБР след Втората световна война, който е държал в сейфа си даже и компромати на президенти.

На Борисов никак не му допада варианта да се пенсионира и оттегли назад, без никакъв контрол върху властта. Вече прави всичко възможност да върне благоволението на американците и уж отстъпва назад в преговорите за правителство, като предлага експертен кабинет без негово участие, но с контролиран от него премиер в лицето на Мария Габриел. И се е решил на важен компромис- да задоволи Козяк, като бъде отстранен Иван Гешев и послушния досега ВСС да избере друг послушен Главен прокурор. Смел ход, но с непредсказуеми последствия.

Така че атаката на Борислав Сарафов срещу Гешев не е случайна. Не е случайно и искането на групичката прокурори от ВСС за отстраняване на Гешев. Довчера са му били верни, съдбата им е зависела от него, но са разбрали или им е било дадено да разберат, че с Гешев е приключено, и те бързат да напуснат потъващият кораб навреме.

Това, което Борисов вероятно не е предвидил, е че Гешев е човек с не по-малко его и силен характер, и че няма лесно да се предаде и ще мине в контра атака.

И ето както излиза на повърхността от тази гешевиада:

Заместник Главния прокурор Сарафов иска Главният прокурор Гешев да си подаде оставката, а той от своя страна иска ВСС да уволни неговият заместник.

Делото, което „Барцелона гейт“, което изкарва Борисов от нерви, от години умишлено отлежава, и според Сарафов делото се контролира лично от Гешев и се държи на трупчета за политически шантаж. А Гешев контрира, че редови прокурор му се обадил, че под давление на Борислав Сарафов е казано да се прекрати делото „Барселонагейт“ – „до петък“.

Борисов реагира остро, затова че замесват името му и за сетен път повтори, че нямал къща в Бърцелона. Въпреки, че никой никога не е твърдял, че е имал къща в Барселона- а се изнасяха само твърдения, че къща там е купена за негова любовница- манекенка, от която имал дете, с пари преведени от България и от хора, с които той е бил свързан или се е познавал

Многозначително е, и че Гешев започна да говори за Борисов, когото някога нарекъл „шефе“- „лицето Бойко Методиев Борисов“.

Подобно на „Илиада“ в Омир, където се бият двама силни герои- Ахил и Хектор, подкрепян всеки от богове, у нас е налице е битка между Гешев и Борисов. В Илиада Ахил има подкрепа на по- силни богове и побеждава Хектор, но накрая и на Ахил не му се разминава- намират му цаката- слабото място в петата, където го прострелват.

Гешев явно е загубил покровителството на боговете и сигурно ще падне, но пък и Борисов, подобно на Ахил има слабо място- този кошмарен „Барцелона гейт“, пък и онзи случай с „прекрасната госпожа“, която му е сложила в шкафчето кюлчетата със злато и евровите банкноти, докато той сладко е спял.

Свидетели сме на остра политическа драма, която дразни любопитството. Но и която говори за разпада на прогнилата ни съдебна система.

Антон Гицов