В България ръководството на прокуратурата е заприличало на Коза ностра, където клановете изведнъж се хващат за гушите. Но страната е в клопката на тежък абсурд: няма предвидено решение за извънредни кризи като тази.
Главният прокурор си организира (май сам) пиратка, за да предотврати коалиция, която рискува да го реформира. Заместникът му си иска охрана, защото твърди, че началникът иска да го убива. Неговият заместник и шеф на следствието го обвинява в преврат и твърди, че дрон облита терасата му...
Абсурдизмът обаче не остава до забавата от сериал на Нетфликс. Може ли някой да проумее как така в България държавното обвинение се оказва независимо от контрола на държавата? Страхът, че бившите комунисти, които бяха силни в началото на прехода, ще овладеят прокуратурата, накара тогавашните бащи на конституцията да създадат този български Франкенщайн. И той пак беше овладян от зли сили, но конспиративно, а на мястото на телефонното правосъдие на номенклатурата дойде правосъдие чрез СМС-и от нейните приемници.
Стигна се до там за главен прокурор да бъде издигнат човек с видими психически отклонения ("Тук е плод-зеленчукът") и нямаше сила, политическа или медицинска, която да се намеси години наред, а пациентът беше пратен да се лекува като посланик. За да не стигаме до зловещото убийство на прокурора Николай Колев, което прокуратурата съзнателно замете въпреки добилия международни и впрочем финансови измерения скандал.
Тежкият български абсурд
И тук е другият тежък абсурд на иженарицаемата ни държавност: няма предвидено решение за случай на извънредни кризи като настоящата. Не говорим за нападение на извънземни. Говорим за откритието, че ръководството на прокуратурата е заприличало на Коза ностра, където клановете изведнъж са се хванали за гушите. Как реагираме? Започват процедури. Искане за оставката на единия, контра искане за оставката на другия, разнообразни размишления за конституциоността на ставащото, дискретна помощ от партньорски служби, психлогически, лингвистични и театроведски анализи на главните роли. Вместо да започнем например със свикване на Съвета по национална сигурност.
Може би проблемът е в това, че цялата работа бие на бурлеска и политиците се боят, че ще станат смешни. В какво е обвинен г-н Гешев? Дали за това, че години наред целенасочено спира едни дела и задвижва други, с което ликвидира самата идея за правосъдие? Не, прегрешението му било уронването на престижа на съдебната система, какъвто тя отдавна няма (ха-ха, хванахте ли се?). Че държал един махленски език пред медиите (за разлика от изящната словестност на политиците ни!). Че окупирал някаква вила в Боровец... Не се сети г-н Сарафов да добави обвинение за правене на боклук на публично място със скъсаната оставка.
Междувременно се случва какво? Ами изтича животът на 49-ото НС. Това, че лъснаха подозираните от всички зависимости на прокуратурата от управлявалите доскоро ГЕРБ и ДПС прави още по-трудно съставянето на правителство - ПП-ДБ тъкмо бяха склонни да помислят за някакво сътрудничество с г-жа Габриел и ето я сега новата морална пиратка, която прави нещата невъзможни. ГЕРБ-ДПС пък, изпрани успешно пред публиката с искането на оставка за Гешев, имат оправдание да не подкрепят втория мандат. Помислете как в тази ситуация се намира квалифицирано мнозинство за допълване на Висшия съдебен съвет, как се гласуват законите на Зарков, за конституционни промени дори да не говорим. И много наблюдатели си задават въпроса cui prodest, т.е. кой печели от подобно развитие на нещата? По-точно от подобно не-развитие, защото сега рискуваме да увиснем насред различните процедури, а Гешев и Борисов да продължат да се държат взаимно за брадичките с папки и записи, докато не станем всички като онези костюмирани прокурори, които се въртят на 180 градуса според командата.
Ще ме обвинят, че не разбирам правната система, която по същество е мудна. Бедата според мен е, че в неразвити демокрации - като българската без съсловие със силни морални спойки - с процедурността лесно се злоупотребява. Вземете обществените поръчки - хубав, морален принцип. И как става така, че все едни и същи ги печелят? Вземете научните проекти. Какво проверяват по тях, дали съдържателните резултати или това колко пари са дадени за химикалки? Най-тежка е злоупотребата в най-важната сфера - правото. На пръв поглед всички се кълнат в запетайките на различни текстове, всичко трябва да върви по закон lege artis и ще чакаме с години, само и само да не позволим самозараждането от хаоса на някаква политическа воля. Ами няма да се връщаме във времето на комунизма, когато делата се решаваха с пряка намеса от властта, я!
Поемете отговорност, гласувайте закони!
Само че сегашният скандал ни показа, че всъщност процедурата е само фасада: зад нея текат едни договорки в стил аз му казах, той ми е приятел, тя пък ме предаде... Всъщност политическата власт продължава да управлява правосъдието, но скрито, имитирайки законовост. Тази театралност стигна до кулминацията си с последните събития, които карат неспециалисти като мен да казват все по-често: добре, управлявате прокуратурата политически, ама поне излезте на светло. Поемете отговорност, гласувайте закони, сменете конституцията, абе влезте им с бутоните! Да знаем кого да подкрепим на следващите избори.
