Социалдемокрацията опитоми дивия капитализъм, сега задачата на социалистическите партии е да очовечат предстоящите трансформации

„Две години държавата е застинала. Нищо не се прави, а решенията не се взимат с оглед на проблемите на хората, а заради поредните избори. Винаги са конюнктурни, нетрайни и не дават перспектива. Светът се намира в огромна трансформация – икономическа, дигитална, очакване как изкуственият интелект ще промени живота ни, зелен преход, който е неизбежен и необходим, но трябва да е справедлив и да доведе до устойчива, кръгова икономика, да създаде условия природата да продължи да съществува за нашите деца. Всеки ден потеглят влакове за бъдещето, докато политиците са вкопчени в миналото. Европа се бори да не изостане от тези процеси, а в България въпросът е ще има или няма да има правителство и ако има, всички трябва да кажат „Мерси!” Повечето българи дори спряха да следят политическите преговори, нюанси, сценки и етюди. Като че ли им е все едно и вече нямат доверие никому. Липсата на доверие в политическите партии рефлектира върху институциите. А всяка демокрация се брани от институциите. В крайна сметка или мнозинството българи се оттеглят – близо 60% не участват в изборите, или се насочват към чисто протестен вот, като този за „Възраждане“, просто за да накажат другите.“ 

Това заяви българският евродепутат Сергей Станишев в ефира на предаването „Неделя 150“ на БНР.

По думите му целта на провелия се в петък „Форум за прогресивни леви решения“ в София, организиран от Делегацията на българските социалисти в ЕП, на който се събраха над 500 гости е да върне смисления разговора в политиката и да даде надежда на левите хора в България. „Дискутирахме ключови политики на всички нива – от европейско и национално, до местно и на полето на гражданския активизъм. Социалните права и социалните политики са неразривно свързани с демократичните и гражданските права. Ако нямаше демократизация на тези права през 19 и 20 век, като разширяване на избирателните права, то левицата нямаше да може да се пребори и да реализира и своите приоритети, като 8-часов работен ден и платен отпуск. Така както социалдемокрацията опитоми дивия капитализъм тогава, сега задачата на социалистическите партии е да очовечат трансформациите, през които преминаваме.“, категоричен е Станишев.

На въпрос защо българската левица говори на друг език и дали евродепутатите не са твърде заразени от европеизма, опитвайки се да налагат неприложим към България политически разговор, Станишев заяви, че „лявото не може да бъде консервативно. Този конструкт е абсурден, защото ако лявото беше консервативно от своето зараждане, то нямаше да отвоюва всички социални права, които имаме днес. Лявото е бъдеще и то е призвано да се бори с бедността и неравенствата – присъщи на едно капиталистическо общество. А и последните 5 избора показват, че когато БСП беше хвърлено от ръководството на чужд терен – десен консерватизъм и национализъм – резултатът е 9 процента. Това е исторически позор и унижение за левицата у нас. Въпросът е доколко са останали съпротивителни сили в партията.“

„Увеличаването на социални плащания са важни политики, особено когато 25% от българите се намират под прага на бедността. Но лявото не е само по-висока МРЗ, повече майчински и пенсии. Правеха го и ГЕРБ, и ПП, но това не ги прави леви.   Лявото е системна, комплексна политика за преодоляване на неравенствата и постигане на социална справедливост. В момента виждаме опростяване на това разбиране и свеждане на лявото до социални помощи. А за левицата, навсякъде по света, битката за уважение на всеки човек е императив. Защитата на по-слабия, на по-бедния – е императив. Другото е благотворителност, колкото да има мир и хората да не се бунтуват. Това не е лява прогресивна политика, която се бори да няма бедни, или поне да бъдат сведени до минимум; бори се за равни възможности, независимо от социалната прослойка. Бори се за едно кохерентно, сплотено общество. Но това е сложен процес, който изисква мисъл. Той съществуваше в БСП, когато беше сложна и голяма, но, за съжаление, стана проста и малка.“, заяви Станишев.

Според него ръководството на БСП насажда омраза във вътрешнопартийните отношения и затова партията е в това състояние. „БСП беше демократична партия. Загуби се духа на уважение. Но в петък отново почувствахме този дух на другарство и приятелство, на жива дискусия. Имаше мисловен процес, хората са жадни за смислен разговор. Има огромен дефицит на подобни дискусии, не само в лявото, а в цялото политическо пространство. И това обрича България да остане в периферията и да изостава.“

На въпрос дали БСП трябва да участва в правителство с мандата на ГЕРБ, Станишев беше категоричен, че това ще бъде самоубийствено. „Ръководството винаги е твърдяло, че е алтернатива на ГЕРБ, независимо, че ако съдим по резултатите й хората не я припознават като такава. Спомнете си как БСП, още когато имаше 80 депутата, ефектно напускаше парламента и казваше, че няма да се върнат, докато ГЕРБ не подадат оставка. Заклеймяваха всеки, който изразя различно мнение, че е за колаборация с ГЕРБ, че е петата колона. Сега, наблюдаваме този завой в отношението към ГЕРБ, който ще отблъсне още повече хора от левицата, защото е пределно ясно, че става дума за лично оцеляване и борба за власт. Както ГЕРБ, така и ПП моделират поведението си спрямо местните избори. Нека си представим как ще се отрази влизането на БСП в правителство с ГЕРБ и ДПС върху кандидатите й на местния вот наесен. Почти навсякъде по места сме опозиция на ГЕРБ. Е, добре, с какви очи и с каква кампания ще се явят нашите кандидати за кметове и за общински съветници? Резултатът може да бъде разгромен. И това не трябва да се премълчава. Но очевидно разпределянето на постове е приоритет пред съдбата на партията.“

„Вътрешното допитване е театрално действие. Допитване до 80 хиляди членове за два дни е нереалистична задача. Ще бъде формулиран удобен въпрос, а резултатите ще бъдат дописани от общинските и от Националния съвети. И ръководството ще си измие ръцете – дадохме всички опции и хората се произнесоха. Но всички разбират, че това е театър и както и да се нарече правителството – с 9 процента не можеш да определяш политики.“, заяви Станишев. А на въпрос за референдума, който инициира БСП за т.нар. джендър идеология, той допълни, че хората се вълнуват как ще се овладеят цените и как България ще се ориентира в този гигантски преход, през който преминава светът. Вместо това БСП ги занимава с измислени теми и както е видно от скромните 35 хиляди подписа за 3 месеца – българите не желаят да се занимават с тях. Вместо смислена и почтена дискусия, повечето политически сили хвърлят димки и лозунги, за са подклаждат страховете на избирателите. Както и за еврозоната – от присъединяването към МВФ през 1997 г. ние нямаме собствена монетарна политика, българският лев е вързан за еврото. Защо тогава не поставят въпроса така – искате ли левът да се отвърже от еврото? Интересно какъв ще бъде резултатът. Важно е да се обясни на хората, че в Хърватия, например, след влизането в еврозоната, инфлацията е нараснала с 0,4%, а заплатите с 25 процента, защото има и конвергенция на доходите. Нека водим този разговор, а не само да насаждаме страхове и да създаваме плашила. Времето е сложно, хората са объркани и политиката на страх е много удобна. Точно това искахме да преодолеем с „Форума за прогресивни леви решения“ в петък.“

„Основната задача на Борисов беше да изведе ГЕРБ от изолация – беше неприлично някак да говориш за колаборация с ГЕРБ, а днес дори БСП го намеква. В момента ПП/ДБ се оказаха в тази роля и изпадат в самоизолация, а ГЕРБ могат да си говорят с всички. Номинацията на Мария Габриел е силен знак към ЕС, където вече има нетърпение за стабилно правителство в България. Един кабинет начело с Габриел ще е с категорично проевропейски профил и ще работи в тясно сътрудничество с ЕК. Предполагам, че се водят неформални разговори за това че ГЕРБ с ЕНП и ПП с либералите, с толкова близки програми и идентични позиции по ключови въпроси, са най-логичната коалиция. Изявлението на ГЕРБ и реакцията на ВСС по отношение на Иван Гешев, като че ли също подсказват, че ПП са най-предпочитаният партньор за ГЕРБ. И те имат възможност да кажат, че са направили всичко възможно – Асен Василев министър на финансите, близки програми и т.н., но те просто са неразбрани хора. При такъв развой обаче прогнозата за ПП на следващи избори не е много добра.“, заяви Станишев.

„Всяка коалиция е компромис, но е важно да има ясна политическа база, ясна програма, ясен механизъм за взимане на решения.  А при един експертен или програмен кабинет всичко ще бъде зад кулисите. При коалиция не може да не платиш цена, но отговорността натежава. Хърватия е член на ЕС от 2013 г., ние сме от 2007 г., а Хърватия вече е в еврозоната и в Шенген. Докато ние дори не можем да задействаме механизма за ПВУ – получихме първи траншове, но рискуваме да си останем само с тях. Въпросът на въпросите е – искаме ли България да бъде в периферията или в сърцето на Европа. Не съм фетишист, но влизането в еврозоната не е толкова икономически, колкото политически въпрос, в крайна сметка. Въпрос на отговорност и на визия.“