"Всяко чудо за 3 дни, дето има една приказка. Тъй и с атентата срещу Гешев. Според юрдечетата – нищо работа, инсценировка. На държавата ни нищо и няма, всичко си е нормално", това заяви математикът проф. Николай Витанов.

"Гръмнала бомбата на дуго място – няма проблем. Виж, ако гръмне в юрдешката локва и не дай си боже опърли перцата на юрдечето – тогава е друга работа. Тогава държавата е грозна, мръсна и некадърна, а ревът е до небето.

Между другото, заслушвате ли се в юрдешките приказки за държавата? Та, държавата била некадърна, да се маха, да се маха, да се маха. И се маха държавата и настъпва френската гозба Каша дьо юрдек. Яде юрдекът кашата и кряка: държавата ми е виновна, държавата ми е виновна, държавата ми е виновна?

Е как ще ти е виновна, нали ти крякаше да се маха? Яж сега Каша дьо юрдек, като ти е толкова акъла. Щом пробваха да гръмнат главния прокурор, то расте вероятноста да хапнеш още по изискано блюдо – Каша дьо юрдек с бомбен сос в собствената ти локва.

Но да оставим юрдеците да си крякат. В политиката нищо интересно. Сценарият Уешиба, точка две – искате власт, на ви власт.

Ами ний искаме властта така и така. Не забравяйте обаче, че сте на татамито, а схватките там не са концерт по желание, а честичко завършват с ваазари или ипон.

И да не забравяме фона – кравата вика му-у-у-у, козичката вика – ме-е-е-е, баба Меца търси медеца, а от локвата си подкрякват юрдечета, докато си хапват Каша дьо Юредк гарнирана с локвена кал. Това е положението.

Хайде стига за българската политика.

Сега за войната. Чакаме си юруша. Както виждате, той си наближава, интензвността на схватките по фронта расте. Докато чакаме, правим анализите съгласно Клаузевиц.

И тъй юрдечета мои крякащи – Карл фон Клаузевиц (ден 6)

Клаузевиц пише кога се препоръчва обкръжение с отрязване на пътищата за отстъпление на противника – когато нашите сили (морално и физически) дотолкова превъзхождат силите на противника, че оставаме достатъчно силни за сражението на решителния участък даже и при относителното разпиляване на силите при обкръжаването на противника.

Наполеон, пише Клаузевиц, никога не е предприемал стратегическо обкръжаване на противниковата армия, въпреки, че почти винаги е разполагал с физическо и морално превъзходство. Много по-важно от опита за обкръжаване на противника е съсредоточаването на силите за удар по главното направление.

И тъй, стига за днес с теорията на Клаузевиц, да видим как тези негови идеи се прилагат към събитията на фронта и очаквания украински юруш. Най-напред това е юруш – украинците нямат артилерийско и въздушно превъзходство.

Щели да подавят руското такова с удари с дронове. Няма да стане поради простата причина, че руснаците имат повече дронове, производството им върви с бясна скорост и вече са доста усъвършенствани. Тоест, може да се очакват равностойни загуби в артилерия, което не е добре за украинците, защото тяхната артилерия ще свърши по-бързо.

Съществени удари с дронове по руските летища е трудно да бъдат реализирани – най – много да се повреди някой и друг самолет. Но руснаците имат много самолети, а украинците нямат. Тъй, че дроновият удар едва ли ще промени нещо.

Концентрацията на силите в направлението на главния удар е важна, казва Клаузевиц. Ако приемем, че главният удар ще е в посока Крим, то трябва концентрация на войски на южния участък на фронта. Такова нещо се забелязва – всички се гледали кадрите от взривовете в Павлоград.

Руснаците нанасят превантивни удари, но тук става въпрос за големи числености и въпреки големите загуби, украинците ще успеят да направят концентрация на войски. Въпросът е че тази концентрация няма да е достатъчна, тъй като 80 000 на украинска групировка е струпана по линията Константиновка – Краматорск и се утилизира в месомелачката при Бахмут със скорост поне 500 човека (по най- милодстиви оценки) дневно.

И тук имаме някаква концентрация на украински войски, но опит за юруш към Бахмут ще бъде самоубийствен – месомелачката ще стане 3-4 пъти по-голяма. Накрая да не забравяме северния участък на фронта, покрай Купянск. Там също се трупат украински войски, а утилизацията им върви по-бавно.

С две думи – няма концентрация на украински войски в едно направление за предстоящия юруш. Това е грешка според Клаузевиц и тази грешка плюс невъзможността да се нулира руското артилерийско и въздушно превъзходство означава само едно – тежки загуби в жива сила и техника за ураинската армия.

И тъй, да допуснем, че юрушът започне. Дори и при липса на голяма концентрация, украинците ще изсипят достатъчно пушечно месо, за да могат да превземат около 400 квадратни километра в първия месец, в края на който се очаква да имат поне 30 000 човека безвъзвратни загуби (доста милостива моя оценка, като се отчете, че в последния месец и без юруш загубите им бяха поне 15 000) а също и 80% от цялата техника ще замине.

Каквото остане, няма да стигне за продължаване на главния удар, но за ефективно обкръжение на някой по-голям град. Очаква се да се очертае неуспех на украинската страна в решителното сражение.

Целите няма да бъдат достигнати – нито Крим ще е превзет, нито Донбас. Тогава ще си спомним фон Молтке: Като нямаш армия, губиш територия.

Между другото, я да го напиша пак: Като нямаш армия, губиш територия, политици български мои.

Та, в заключение - украинската армия я напъват да даде решителното сражение и то при условия, неизгодни за нея според Клаузевиц. Някои украински генерали виждат това и се мъчат да протакат.

Това още повече влошава нещата със шансовете за юруша, тъй като руснаците започнаха да нанасят масирани превантивни удари. Юрушът трябва да почва. Максимално скоро. Или руснаците ще го удавят в кръв, преди да е почнал.

Да спрем дотук. Чакам анализа за войната на Крякан фон Юрдековиц. Ще има да си чакам. Кряканчо не може да измисли нищо оригинално.

Дори не може да сътвори нещо различно от концепцията за юрдека. Кряканчо, Кряканчо, за нищо не ставаш. Затуй си в локвата. Да крякаш анонимно. Че ако те видят, ще те познаят. И имиджът ти ще замине.

Следват рубриките

Политологията –(Ден 126)

караме нататък с политическия конфликт. Политическият конфликт беше стълкновение и противоборство на различни социално-политически сили, свързани с политически субекти със стремежи за реализация на политически интереси и цели, свързани с борбата за взимане на властта и нейното преразпределение.

И тъй, няколко дни ще потичаме па ъглите, за да видим какви видове политически конфликти има. И като тичаме по ъглите, полека ще класифицираме текущия политически конфликт у нас.

Бегом към ъгъл 7 – там гледната точка е откъм нормативната регулация. Тук имаме системни и несистемни конфликти, а също институционализирани и неинституционализирани.

Конфликти в българската политическа система (и не само там) колкото искате. Ако политическата система е като един стълб с много стърчащи пръчици една над друга, на които пръчици кацат политическите гарги, нещата образно казано стават така.

Гаргите цвъкат по системата. По-високопоставени гарги цвъкат по по-нископоставените. Непрестанната цвъканица води до напрежение на долните нива на системата, защото колкото си по-долу в системата, толкова си по-оцвъкан.

Системният конфликт е налице. Виждате къде е проблемът – в цвъкането на гаргите. Въпросът е – ами те, гаргите друго могат ли? Ами ако не могат системните конфликти в политическата ни система ще си продължа-а-а-а-ат.

Конфликтите в политическата система могат да засегнат и институции. Системата е тъй направена, че образно казано политическите гарги прелитат и по върховете на стълба на някоя институция.

И какво става? Ами как какво – почва цвъкането. Конфликтът се пренася и в институцията. С течение на времето самият конфликт може да се превърне в институция – институционализира се.

Говорите ми, че цвъкането било безполезно. Как тъй? Показах ви, че цвъкането може да институционализира един конфликт и да му помогне да си съществува с години!

Стига за ъгъл 7, тичаме към ъгъл 8 – Последствия от конфликта. Биват позитивни и негативни, конструктивни и деструктивни. Конфликти с чисто позитивни последствия има само в приказките.

Но понеже приказката свършва навреме, не успяват да ви разкажат, че те последствията мога да са положителни, ама деструктивни. Че как тъй? Ами ето – Хензел и Гретел побеждават злата вещица – позитивен изход от конфликта.

Ама казва ли ви някой какво става с курабийките от къщичката. Не ви казва. Щото победителят изяжда всичко. Тоест, позитивните следствия от конфликта между Хензел, Гретел и баба Яга водят до деструктивни последстия за курабийките.

В реалния свят конфликтите имат хем негативни, хем деструктивни последствия. Пример – текущия политически конфликт и петорката избори дотук. Негативни ли са последствията? Негативни. Деструктивни ли са последствията – деструктивни са.

Прибягваме към интересния ъгъл 9 – място на произход на конфликта. Тук намираме ендогенни конфликти – обуславят се от фактори, вътрешни на системата.

Намираме и екзогенни конфликти – тук обуславящите фактори са външни за системата. Хайде тук по-накратко, че ако задълбая, Крякан фон Юрдековиц венага ще напомни за себе си. Ето ви

Наблюдение на Витанов: Съвременните български политически конфликти имат екзогенни скелет и мозък и ендогенни мускулатура и кожа.

Нали тъй – месото и кожата са си нашенски. Виж конструкцията – скелетът и мозъкът, са си външни.

Хайзе стига за днес.

Ами по колко ъгли ще тичаме още, бе Витанов? Ъглите са 12, значи още 3. Тичането продължава утре.

Следва малко демография от книжката

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 84)

...Капитализмът спечели студената война благодарение на технологичното си превъзходство, щедро финансирано от държавата...

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка. Писано през 2005 година.

И какво е сега, след 20 години. Щедро финансирано от държавата технологично превъзходство българско? Ко-о-о-о-о-о? Не-е-е-е-е! Няма такова нещо.

Затуй още преди 20 години Витанов написа на страница 120 от книжката, че държавата няма интелектуален капацитет за поддържане на съвременна научна система или не желае да го направи. Днес ще напиша същото, само, дето ще сменя или с и. Тоест

Наблюдение на Витанов: Държавата ни няма интелектуален капацитет за поддържане на съвременна научна система и не желае да го направи.

Ща така? Нали прочетохте по-горе за стълба и гаргите.

Закон на Витанов: Когато стълбът е направен за гарги, върху него ще кацат гарги.

Следствие: Гаргите цвъкат и под въздействието на гравитацията цвъканицата пада надолу върху главите на по-долу стоящите. Системата се раздира от конфликти.

Държавата няма интелектуален капацитет да реши този конфликт. А и не иска. Цвъканиците се трупат и се получава един ху-у-убав Авгиев обор. Не само в областта на науката. .

Спираме за днес.

Следва рубриката

Въпросите и отговорите на Витанов

Колко дни вече е валидна прогнозата на Витанов за болници, празни от Ковид – 286. Я-а-а-а-а, станаха 9 месеца, Че и десетият почнал.

Колко дни вече е валидна прогнозата на Витанов, че няма да има дифузно разпространение на Ковид вируса – 390. 1 година и 25 дни. Вече имаме прогноза на Витанов, чиято валидност прехвърли 1 година. Летвата за тези, които ще анализират и прогнозират следващите пандемии е вдигната доста високо. И още ще се вдигне.

Та в тая рубрика подкарахме теорията и практиката на конфликта.

Въпрос – каква е динамиката на конфликта? Конфликтът не е точков във времето. Той заема някакъв отрязък от време, в който се разполагат етапите му. Тк ще разгледаме четири-етапната схема на конфликта. При нея имаме предконфликтен етап (латентен конфликт), етап на открит конфликт, етан па завършване на конфликта и следконфликтен етап (където отношенията може и да се нормализират).

Днес ще обсъдим

Етап 1 – латентният конфликт. Тук възниква противоречието между участниците в конфликта и конфликтната ситуация. И страните, като осъзнаят конфликтната ситуация, почват да предприемат действия.

Страните в конфликта определят положението си спрямо осаналите страни в конфликта, изясняват си целите и може да предприемат действия за решаване на проблемната ситуация. Ако проблемната ситуация не се разреши, преминава се към следващия етап. За домашно, да направите анализ на предконфликтната ситуация през 2020 година. Ще видите как предконфликтните маневри нямаха резултат.

И се стигна до следващия етап – пльос шмебето на павето. Нали знаете моето мнение – пльос шкембето на павето бе изчислено. Оттатък голямата локва. От хора, които могат да смятат. И в бърлогата на Меца. От хора, които могат да смятат.

Хайде стига за днес, че почва парламентарният театър, а той не е за изпускане.

Желая здраве и успехи и нека вирусите и войната да ви подминават", написа проф. Витанов в личния си фейсбук профил.