Не, държавата не се разпада, когато има атентат срещу главния прокурор. Нито срещу държавния глава, министър-председателя, или кмета на Долно Уйно. Краят на България настъпва, когато пияни получовеци като Мите Миньорецо кълцат жените си на парченца, когато Орлин облепя лицето на Евгения със стреч фолио, когато 14 годишно момче забива кол в главата на македонски чичка. На Гешев работата му е да го гърмят, следят, плашат и гонят. За да не случват ония неща, горните.
Четирима президенти на САЩ са застреляни, а срещу 10 от 46 е имало атентати, но страната с офис на „Козяк“ си остава най-голямата демокрация в света. За сметка на това срещу Путин, Лукашенко и Ким Чен Ун никой не гърми. Бай Тошо Цървула пък за 35 години само едно дебело момче от Враца леко го побутна и му изцапа дънцето на потурите. Посегателството срещу официални лица не е мерило за обществена зрялост, национално съзнание или народопсихологически отклонения. Убийството на беззащитни жени обаче е.
Без да ми сърди Андрей Слабаков, пу-пу, да не му е уроки, ама едва ли самият той много ще се учуди, ако утре му открият я рак на гърлото, я на белия дроб, я на панкреаса. Човек прави съзнателни избори и си носи последствията от тях, били те хероин, евтина пърцуца, или цигари. Когато обаче пеленаче на годинка развие огромен и шибан тумор в мозъка – ето това е трагедия, всемирна гадост, среден пръст от съдбата.
Иван Гешев, както и Борис Велчев, Никола Филчев, Иван Татарски и прочие преди него са избрани, за да ловят Къро, Мъро, Пъро, Черепа, Лъчевата кост и подобните им мононимни същества. Колко се справят в годините, е друг въпрос. За тази работа получават заплата, охрана от НСО, потупване по рамото от евроатлантическите партньори и псувни от политическите си противници. Никой, никъде не им е обещавал да си гледат кефа в безопасност, да водят дечицата на зоопарк и да ходят на театър във вторник и петък вечер.
Виж, друго е положението с клетата Анита от Перник. Нея, за разлика от Гешев, никой не я беше чувал допреди три дни. Когато съпругът й Мите я преби и накълца на парчета, нищо, че се е жалвала от него десетки пъти и дори има ограничителна заповед. Ето, тази женица би трябвало да се чувства в безопасност, ако имахме нормална държава и функциониращи институции, а не главният прокурор. Да, ама тя свърши с прерязано гърло в кофата.
Това е 12-ата жена у нас от началото на годината, брутално ликвидирана от онзи, който трябва да е закрилник на семейството – българския мъж. Застреляната като бясно псе от засада Криси Благоева, насечената с брадва и изнасилена баба от село Щръклево, заровената в септична яма от гаджето си Веселина от Варна – гнусно ми е да изброявам вече. Че и ми се реве.
За това дали има държава, скъпи мои, дали престъпността се вихри публично, безнаказано и арогантно, не се съди по това, което се случва с най-силните членове на обществото, а с най-слабите. Да ме извинява Иван Гешев, съчувствам на семейството му за изживения ужас, но много повече ме вълнува какво ще стане с хилядите анонимни, свити и никому неизвестни женички, за които в момента някой пиян психопат точи ножа. България ще си върнем, когато се погрижим за тяхната безопасност, а не за тази на главния прокурор.
Евгени Чертовенски
