Дилемата на "Промяната" и "Демократична България" да подкрепят общо управление с ГЕРБ (независимо под каква форма) много ми напомня за прочутата мисъл на Киркегор: „Ожени се и ще съжаляваш; не се жени – пак ще съжаляваш; независимо дали се ожениш или не, все ще съжаляваш". "Промяната" на Кирил и Асен се оказа най-голямата политическа бутафория на прехода.
В лидерската среща между ГЕРБ и “Промяната” имаше само един лидер - Бойко Борисов. Кирил Петков и Асен Василев, които в негово отсъствие демонстрират самоувереност и всичкознаене, се държаха като герои от “Войната на таралежите”, но без да са симпатични като тях. Езикът на тялото и интонациите в гласа показаха
пълната им капитулация пред Борисов.
Изглежда, че това не е първата среща между тях, защото Борисов се държеше като овладял ситуацията, още преди да е влязъл в залата за преговори и си позволяваше да се държи покровителствено и бащински, без обаче да прекалява (а той има тази слабост), което показва вътрешно спокойствие. Той ги е видял лично и ги е преценил, такова беше моето впечатление. За хора, които са го арестували, се държа без сянка от отмъстителност или тържество, което показва, че вече ги е победил.
Уверено и компетентно се държаха и Томислав Дончев и Десислава Атанасова.
Дончев дори направи смешен Асен Василев
с неговите измислици за грешката в бюджета и Плана за възстановяване дори без да го обиди или да се държи агресивно.
Христо Иванов мълчаливо гледаше през цялото време Бойко Борисов в очите и му кимаше одобрително, а Атанас Атанасов почти изчезна от нивото на масата до края на срещата. С това представление, организирано ловко от Борисов, който обяви, че срещата ще е без медии, а после ги остави до края, така наречената “Промяна” приключи. Нейният път от тук е само надолу, а политическият въпрос пред Кирил и Асен е само как да направят загубата по-приемлива в личен план.
Въпросът пред Христо Иванов е как да се откачи от тях без щети,
а розовите изгледи за местните избори пред градската десница вече не изглеждат толкова розови. Разбира се, те продължават да имат своите шансове, но с всеки изминал ден те намаляват, независимо от решението за правителство, което ще вземат.
Дилемата на "Промяната" и "Демократична България" да подкрепят общо управление с ГЕРБ (независимо под каква форма) много ми напомня за прочутата мисъл на Киркегор:
„Ожени се и ще съжаляваш; не се жени – пак ще съжаляваш; независимо дали се ожениш или не, все ще съжаляваш."
Кирил и Асен сами се докараха до това положение.
Ако се вземат с Борисов, ще изгубят значителен електорален ресурс за местните избори през есента. Ако не го направят и България отиде на нови избори през юли, пак ще изгубят, защото със сигурност ще се представят по-зле от сега и ще са принудени да направят същия избор, но от далеч по-неизгодни позиции. Особено, ако "Възраждане" стане втора политическа сила. Трендът на "Промяната" е надолу и няма никакви изгледи това да се промени в следващите месеци. Кирил Петков и Асен Василев разочароват все повече хора с всяко свое медийно участие, но изглежда не го разбират, защото не слизат от екран.
Поредицата от грешки започна още в деня след изборите,
когато двамата заявиха категорично, че ПП няма под никаква форма да участва в общо управление с ГЕРБ. Обстоятелствата и американското посолство обаче ги принудиха да променят твърдата си позиция и само две седмици по-късно да седнат на масата за преговори с партията на Борисов и дори да дадат обща пресконференция, за да обявят, че са постигнали съгласие по американския дневен ред за българското законодателство. Първа точка от него е смяната на главния прокурор, а сред важните теми са Законът за домашно насилие, който овластява неправителствените организации, което отваря вратата към прокарването на Истанбулската конвенция, обявена от българският съд за противоконституционна.
Ден по-късно ПП-ДБ гласуваха Росен Желязков от ГЕРБ да оглави парламента, след като също толкова категорично отказваха да го подкрепят в това и миналото Народно събрание.
ПП-ДБ и ГЕРБ даже очертаха минимален тримесечен живот на сегашния парламент, за да могат да приемат амбициозната си законодателна програма. Логични са въпросите какво ги накара да променят позициите си и защо трябваше да изгубим една година в безсмислена политическа конфронтация, резултатът от която е и килото сол за Кирил и Асен. Не стига това, ами след като стана ясно, че са пристанали на ГЕРБ, а годежът бе официално обявен от Лена Бориславова и Десислава Атанасова, в последните дни
страната на булката пак започна да поставя условия.
Можело да се мисли за правителство, но не с първия мандат на ГЕРБ, а с втория на "Промяната" и ДБ и ако може то да си е тяхно, а победителите от ГЕРБ просто да го гласуват в парламента....
Това е инфантилно, аматьорско и напълно безотговорно поведение. Особено на фона на три изгубени години в чегъртане на Борисов и пробит бюджет с дефицит от близо 7 % - резултат от некадърното, некомпетентно и популистко управление на Асен Василев, Кирил Петков и Корнелия Нинова.
От ПП-ДБ трябва да разберат, че непоследователността им от последните седмици е убийствена за тях, независимо какво ще решат за кабинет. Когато си изправен пред два лоши избора, най-приемливата стратегия е да избереш единия и да го следваш до край.
След като обявиха годежа с ГЕРБ, най-логично е да има и сватба,
а не да се правят на булката беглец в последния час. И при това да влязат с 200 в този брак по принуда. Като втора, почти равна по брой на депутати, парламентарна група с всички политически позиции, които се полагат в едно равностойно партньорство. Другото е глупост и губене на време. Ако е останал и малко ум в главите на тези хора, те трябва да приемат офертата на Борисов за официална политическа коалиция с първия мандат и да вземат каквото могат от нея. И да се примирят с факта, че Бойко Борисов очевидно ги превъзхожда в политическо отношение. Последните му публични изяви са учебник по политика. Той все повече ги натиска в ъгъла, а работата все повече заприличва на сцени на домашно насилие и то преди официализирането на брака.
Независимо как ще приключи този турски сериал, едно е сигурно - България изгуби ценно време заради мегаломанията и инфантилността на Кирил Петков и Асен Василев, чиято "Промяна" се оказа най-голямата политическа бутафория на прехода.