Повечето хора не разбират напълно как драматично се промениха за последните 10-15 години медиите и журналистиката. Дори хора, които работят в медиите, не си дават сметка какво става.

Може дълго да се обяснява в малък медиен пазар като българския колко са зависими медиите, колко са притиснати журналистите или направо са се продали, колко е трудно да правиш разследвания. Не става дума за това.

Проблемът с медиите е по-скоро технологичен. Свидетели сме как големи и награждавани издания фалират. Не само вестници, вече фалират и онлайн издания (виж тук).

Световни печатни медии, които все още продават над 100 хил. копия, и имат по половин милион посетители дневно на сайта си, молят читателите си за дарения.

Какво и как се промени?

По-рано вестниците продаваха две неща – хартиени копия и рекламни площи на страниците си. Днес тиражите на хартиените издания са незначителни, а рекламата се пренесе в интернет, сайтове, социални мрежи. Постъпленията на вестниците се свиха драматично, с това и тяхната независимост. Докато имаха повече приходи, можеше да се говори за някаква независимост. Сега, особено в страни с малък медиен пазар като българския, въобще не може да се говори за независимост на медии. Конкретно в България те са овладени и контролирани от политически и икономически субекти. Дори онези телевизии и издания, които са собственост на чужди компании.

Традиционният медиен модел до началото на този век изглеждаше така – във всяка страна имаше няколко големи влиятелни всекидневника, два или три по-големи телевизионни канала, две-три радиостанции. Вестниците, като по-аналитични, изваждаха и акцентираха върху важните теми в обществото, телевизиите ги развиваха, взаимно си влияеха. Зрителят вижда вечерните новини в големите телевизии, на другия ден си купува вестник, за да види как са ги коментирали.

Така, в общи линии,

няколко големи медии даваха тон в обществото,

определяха дневният му ред.

Журналистите имаха повече тежест и влияние. Сега вестниците до голяма степен са загубили влиянието си.

Има една много голяма промяна, за която малко се говори. Преди 20-30 години един журналист успяваше директно да общува, да интервюира и да се среща с публични личности не само на пресконференции.

Сега всеки, като се почне от филмови звезди, известни футболисти, хора от шоубизнеса, мениджъри, бизнесмени, политици – всички са оградени с екип пиар специалисти, които не допускат пряко общуване с журналисти, ограничават силно и посредничат в контактите. Политиците винаги са имали сътрудници, които контактуват с медии, но в наши дни това е доведено до щабове от специалисти по пиар, които в най-добрия случай дават еднопосочно информация и силно ограничават възможността за въпроси и пряко интервю.

За каквато и да е дейност, икономическа, политическа, щабове от пиар експерти произвеждат информации и организират събития, много често и чисти интриги, които се подават до медиите. До две трети от съдържанието на големи издания представлява информации, подадени от пиар специалисти.

Пиарите иззеха функциите на журналистите

Заплащането на журналистите се сви, започнаха по-често да бягат от професията. Много журналисти станаха пиар специалисти за много по-голямо възнаграждение.

Каква разследваща журналистика при това положение? Медиите са изпаднали в по-големи зависимости, журналисти, които се опитват да разследват, са подложени на натиск, съвременната техника позволява да ги следят и подслушват частни структури. Най-често скандални факти и документи излизат, само ако заинтересовани ги подадат на някой журналист или медия. Или са откраднати с хакерска атака.

Днес почти не може да се говори за журналистика. Няма журналисти, има копирайтъри, администратори на съдържание в социални мрежи, хора които пишат статуси в корпоративни страници в социални мрежи, пиари.

Медийната среда е задръстена и с нискокачествени копи-пейст онлайн издания. Копи-пейст журналистиката достигна невероятни размери, в стремеж на издатели да плащат по-малко и на по-малко хора. Някои от тези издания се поддържат само с цел от време на време да пускат интриги и черен пиар.

Навлизането на социалните мрежи

е втора голяма промяна, почти равна на появата на интернет. Социалните мрежи фрагментираха още повече медийната среда. Моделът с няколко големи вестника и мейнстрийм медии силно пострада. Сега всеки може да намери в социалните мрежи среда или група, или страници, които поднасят новини и коментари, каквито на него му харесват. Така често едно събитие е представено по съвсем различен начин в едно или друго онлайн издания, получава и диаметрално противоположни оценки в различните страници в социални мрежи.

Освен че загубиха читатели и зрители, големите медии в някакъв смисъл станаха второстепенни – те започнаха да цитират социални мрежи, където най-често пускат пиарските си съобщения обществено значими личности.

Промени се и навикът за четене, читателят се ограничава да чете цитати. Социалните мрежи смесиха сериозно съдържание с шеги, мемета, смешни снимки, фотомонтажи. Читателят вече търси новини или коментари като забавление. Социалните мрежи дадоха поле за тролове и всякакви ругатели и нискообразовани да се изказват агресивно.

Опитите това да се регулира и цензурира са злополучни и водят до ограничаване на свободата на мнения.

Социалните мрежи и търсачките, преди всичко Гугъл, печелят пари от съдържанието на медиите. В някакъв смисъл те отнемат приходи на медиите, като разпространяват съдържанието им. Търсачката Гугъл и рекламни посредници прибират по-голямата част от приходите от банери в сайтовете. Това в свободен пазар няма как да се регулира, приходите на медиите ще се свиват все повече и ще стават все по-зависими.

Идват и нови опасности за медийната среда. В писането на новини и др. текстове вече се използва изкуствен интелект. Той може да намали персонала в едно издание, занапред изкуственият интелект ще има и още по-широко участие в правенето на медии. Но е и голяма опасност. Вече има изкуствено генерирани снимки. За да не плащат за оригинални снимки или видео, издания ще започнат изкуствено да си създават снимки от събития и хора, като илюстративен материал.

Дигитализацията дава възможности и за фалшификации, които минават през социални мрежи и дори някой някъде да докаже, че става дума за фалшификат, този фалшификат вече си е свършил работата и продължават да го разпространяват.

В интернет след големи спортни състезания – футболен или боксов мач, тенис, бързо се появяват видеорепортажи, изкусвено генерирани анимации. Те се правят, за да заобиколят авторските права на съответния телевизионен оператор. И вече са толкова успешни, че ако гледаш на смартфон, таблет, едва се забелязва разликата. Нещо повече, генерират се анимации на мачове, които обръщат резултата и дават съвсем друг победител. Дали няма да дойде моментът при това фрагментирани на аудиторията, един мач да се появи в интернет с две различни версии за резултата? И всеки да се радва на своя отбор…