Христос Воскресе!
Представям си, приятели, братя и сестри, че там горе, отвъд „вратата отворени на небето“ (Откр. 4:1), около Престола-Жертвеник, посред който св. Иоан Богослов е видял да лежи „Агнец като заклан“ (Откр. 5:6) и който е пасхалната трапеза на вечното пиршество, са седнали и се угощават – вече повече от две хиляди години – онази, някога прегърбена жена, която Христос изправил „в събота“, онзи, завинаги захвърлил веригите си гадарински бесноват, от когото пак Христос изгонил „легиона“ на мъчителите му. Представям си до тях дъщерята на Иаира и родителите ѝ (завинаги утешени и радостни), наведени и шепнещи си нещо с Наинската вдовица и нейния син. Представям си седнали срещу тях бившият разслабен от къпалнята Витезда, склонилата се до него простена прелюбодейка, която свещениците искали тогава с камъни да убият. Представям си ги угощаващи се заедно с онзи изстенал тогава „вярвам, Господи, помогни на неверието ми“ (Марк. 9:24), а днес завинаги просветлен баща и изцеления му син. Представям си начело на трапезата-жертвеник и онзи разкаян разбойник, който съгласно думите на Господа: още „днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лук. 23:43), пирува там буквално от деня на Неговото възкресение…
Представям си всички тези люде, на повечето от които не знаем дори личните имена, но които са за веки веков иконо-вписани в паметта на човечеството и във вечната памет на Църквата (за разлика от тираните и „величествата“ от онова време, обитаващи днес само учебниците по история).
И признавам: въобще не мога да си представя в тяхната „компания“ заелите се – както ни проглушават ушите днес – да „спасяват Спасителя“ митроносни и униформени „воини“ на „православието“, благославящи „свещената война“ на Русия в Украйна (но по същество срещу целия свят). Обърнали Кръста Христов наобратно, за да го направят меч (но твърдящи, че е кръст), гъгнещи молитви, зареждайки патрондашите си, ръсещи с китки светена вода танковете на „народа Богоносец“, законопослушно неотварящи уста, докато слушат своя „цезар“ да им казва „защо ни е светът, ако в него няма да я има великата Русия“. Не мога, казвам, да си представя в компанията на небесните „маргинали“ около Престола Божий глаголстващите псевдопророци на „настъпващия от Запад Армагедон“, отнемащ им „никому ненужната“ Украйна, която „утре нямало да я има“, отвличащата децата от Буча и Мариупол „презвитера“, заела се да ги „осиновява“, за да ги превъзпита в „свещения руски дух“…
Не мога да си представя на тази пасхална трапеза и „ултраправославните“ декламатори, твърдящи, че „не може да си православен, ако не си с Русия“.
Представям си обаче и следното. Мнозина от понечващите да седнат на въпросната трапеза (защото във всеки храм тя всъщност е онази трапеза, разстлана на небесата), могат да чуят тази година от нейния Стопанин следното: „Вие, които си присвоихте Христос почти като ваш сънародник по плът и Го затворихте в границите на измисления си „Русский мир“, няма как да седнете тук, защото станахте като ония тогавашни иудеи, убедени, че Месията е изпратен единствено за „избрания им народ“. Идете си прочее от тази трапеза, на която „няма вече иудеин, ни елин, няма роб, ни свободник, няма мъжки пол, ни женски, но всички едно са в Христа Иисуса“ (срв. Гал. 3:28)!
„Вие, които разделихте целия свят на „царството на мрака“ и „светата Русь“, няма как да седнете на тази трапеза, защото станахте като древните зороастрийци и манихеи, разкъсали Царството на „Оня, Който всичко обладава“ и всичко извън вашия дом отдадохте на „тъмното начало“!
„Вие, сетне, които с очите си виждахте и с ушите си чувахте за Иродовите престъпления на вашия „цезар“, но стискахте очи и запушвахте уши, за да не осъдите „светата си земя“, не можете да седнете на тази трапеза, защото станахте като древните идолопоклонници и ваш бог вече не е Бога на Св. Писание, а истуканът на Навуходоносор, инсталиран в земята Вавилонска (вж. Дан. 3:1–6)“.
„Вие, накрай, които запътувахте с бронирани коли от палатите си към храмовете на „въоръжените сили“, не можете да седнете на тази трапеза, защото станахте като древните фарисеи, които „разширяват своите хранилища и правят големи полите на дрехите си“ (Мат. 23:5). И значи, мястото ви не е тук сред блажените „маргинали“!
И, да – представям си как всички тия биха могли да чуят това тази година. Да го чуят и да видят после как – не можейки да бъдат спрени от никаква охрана, изпреварвайки всички изпъчени жреци, „стопани на Кремъл“ и владетели на „ядрени копчета“ в него – на пасхалната трапеза през тази година сяда онзи разстрелян украински пленник, когото видяхме заснет да допушва последната си цигара, без да трепва пред убийците си; онези, избити в Мариупол бременни и майки с кърмачета; онази, жива, но затворена в „рехабилитационен център“ дванайсетгодишна Маша от град Ефремов, разделена с баща си заради „вражеската“ си рисунка. Да, биха могли да го видят, защото е много, много по-естествено с Наинската вдовица, с Иаир и дъщеря му, с изцеления от страната Гадаринска, с изправената „в събота“ прегърбена жена – да седнат те, а не днешните манихеи, фарисеи и идолопоклонници на руския истукан!
