От екоцитоза* към политическа апоптоза**

Над 100 интелектуалци, повечето уважавани от мен личности, настояват за сформиране на евроатлантическо правителство, за дружно излизане от политическата криза. Сякаш не разбират, че не сме в политическа криза, а в криза на духа и ценностите. А повечето, ако не всички от подписалите посланието интелектуалци, са хуманитаристи.

Да се прегърнем всички в темпото на „Бяла роза“ е неприемливо, ако няма ясни условия за обединение на враждуващи на ценностна основа политически формации. Едно от тези условия е понасянето на политическа отговорност за многогодишната корупция, манипулациите и срастването на държавното управление със законодателната, съдебната власт и медиите.

Мъгляви интелектуални послания от рода „за заздравяване на съдебната система“ звучат неубедително. За какво заздравяване става дума при фатална прогресираща болест?

Нито дума за десетилетната кражба, посегателствата върху образованието и здравеопазването, подкопаните демократични темели, избирателната съдебна справедливост, повсеместната простотия и духовна разруха. Нито стон за превръщането на далаверата в обществено приемлива норма. За всичко това не са отговорни само политиците, а същите тези, които се зоват интелектуалци.

Нека първо поискат прошка за своята вина, а после да предлагат сядане около обща управленска синия. Аз живея с тегобата на несподелената вина за херметизирането в „ликвидната реалност“ (по Зигмунт Бауман) на едно загубено поколение.

Трябва да се реже със скалпел до здраво месо, защото политическата гангрена е твърде напреднала, опряла до кокала, и както казваше поетът, ще оцелеят само онези, които „гризат решетката“.

В посланието на интелектуалците не виждам никакво гризане, а предъвкване на общи пожелания, подготвени с политическа „мъдрост“, но обезсилени откъм вдъхновяваща справедливост и емпатия към измъченото от лъжи и грабежи общество.

Добре е, подобни послания да бъдат по-дръзки в излагане на обективните причини, които доведоха България до тази безизходица и да не се поднасят апели, в които истината е видяна под „матово стъкло“.

Кой ще поеме вината за близо 50 000 невалидни бюлетини в тази организирана хартиена манипулация?

Кой е виновен да сме единствената пропутинска губерния в обединена демократична Европа, в която, за съжаление, все ще има подръчни политици за ликвидиране на последствията като председателя на ЕНП Манфред Вебер?

Кой е виновен за окрадените магистрали, фалиралата банка КТБ и изнесените милиони в чували?

Кой ни държи в хватката на задкулисието?

Опитът за впрягане на „кошута с вълк“ е обречен на провал.

Стоте интелектуалци първо да изложат позициите си за нарушените ценности на демократичното управление, извършени от представителите на онези политически сили, които искат да приласкаят ПП-ДБ.

В медицината има два основни видове терапия: палиативна (облекчава симптомите, но не лекува болестта) и радикална (лекува болестта).

Стоте интелектуалци предлагат палиативно лечение и бавна смърт на обществените надежди за радикална промяна на политическото управление на страната.

Радикалната терапия е правилното решение – екзоцитоза (отхвърляне) и апоптоза (програмирана клетъчна смърт) за хартиената коалиция, която не може да се легитимира като проевропейска, без подкрепата на ПП-ДБ.

Нека ПП-ДБ заявят своята ясна и категорична позиция относно хартиените манипулации при проведените избори, поставят своите категорични условия за сформиране на правителство с втория мандат и ако те не се приемат, да напуснат достойно парламента.

След най-дълбоката кал има твърда земя.

Тези, които очакваме действителна промяна, ще я изгазим с непоколебимо търпение.

– –

* екзоцитоза – процес на отделяне на вещества от клетката, вкл. вредни вещества
** апоптоза – програмирана клетъчна смърт