Ден четиресет и трети от Великия пост и първи от Страстната седмица. Когато интелектуалците излязоха на Витошка да подкрепят причудливата идея на Сашо Кьосев за гражданския патриотизъм (с която той изглежда много се гордее в нàучно-теоретичен план), фейсбук академиците викаха: „Осанна!“.

Когато почти същите интелектуалци написаха апел с настояване да се състави правителство и да се прекрати тази лудост с безкрайните служебни кабинети и предсрочни избори – апел изцяло в духа на гражданския патриотизъм, – тогава академиците викаха: „Разпни!“. Всъщност не знам дали самите те наричат себе си „интелектуалци“. Сякаш не. Този етикет им е лепнат със замах от превъзбудените журналисти, които със същия замах лепят етикета „изкуствен интелект“ на все още несръчните и леко глуповати чат ботове. А превъзбудените журналисти не са особено популярни с терминологичната си хигиена. Що е то „интелектуалец“? Според тях това е достатъчно известен човек (без да е задължително да се знае с какво точно е известен), чието мнение по някакви загадъчни причини е особено заразително за широките електорални маси. Напоследък често не е нужно и да е известен. Достатъчно е някой известен да каже, че е известен и да го тури в списъка с интелектуалците. Но днес не става дума за това.

Въпросът е: да се формира ли най-сетне правителство, дори и с цената на грозни компромиси? Бързам още в началото да заявя мнението си: да, да се формира! Дори и на някого да му се повръща от мисълта. Това е гласът на здравия разум (имам книга с такова заглавие). Друг е въпросът, че никак няма да е лесно да се случи. По две причини.

Първо, ако се случи, това болезнено ще компрометира масовата идея за демокрация, ще урони образа на демокрацията, така самоотвержено създаван от медиите. Демокрацията е състезание между поне две тенденции, поне два мирогледа, поне две политики. Който харесва едната, гласува за нея, който харесва другата – гласува за другата. Която сила събере повече гласове – получава наградата в съревнованието. Това е демокрацията. Плурализъм. Избор. Гражданска воля.

А сега какво искат интелектуалците да се случи? Представете си, че сме в Средновековието и двама рицари се дуелират за сърцето на една дама. Единият рицар побеждава другия, но в крайна сметка и двамата взимат дамата. Нещо такова предлагат интелектуалците. Всеки вижда, че тази ситуация съдържа известно логическо и морално напрежение. И едва ли ще се намери рицар, който да се съгласи, въпреки настояванията на публиката. Защото ако е така, то какво значение има кой е победил и защо изобщо са се млатили, мачкали доспехите и щърбили мечовете! Е, вероятно победителят ще се възползва от jus primae noctis, но в дългосрочен план това е без значение.

Второ. Освен от обезсмислянето на съревнованието и избора, ситуацията са усложнява допълнително и от спецификата на конкретните рицари. ГЕРБ и „Промяната“ толкова неща са издумали един за другиго, толкова компромати са си извадили, че освен ако не се направят на ударени и че са забравили какво са говорили (не че не се е случвало), няма оправдателен начин да се съберат в обща коалиция. „Промяната“ има едно единствено послание, политическата ѝ програма е с една единствена точка – да ликвидира политически ГЕРБ и то не точно ГЕРБ, а лично Бойко Борисов. За целта не спряха да говорят какви престъпници са гербаджиите, даже арестуваха ефективно Борисов. Посочиха престъпленията на ГЕРБ като главна, ако не и единствена причина за всички български беди. Как, след като си издумал всичко това, ще станеш министър в правителство на Борисов! Макар че една Меглена Кунева, например, чиято линия до провала ѝ на изборите през 2013 беше да се подиграва на Бойко Борисов, че е прочел само една книга, и неуморно да разправя наляво и надясно онази история с младия хлебар от не помня вече кое градче, дето гербаджиите му взели бизнеса, тази Меглена Кунева не само не се посвени да влезе в поредния кабинет на Борисов, ами даже му стана и вицепремиер. Така че всичко е възможно.

Истинският проблем е в драматичното разминаване между нашия разказ за действителността и самата действителност. Мислим си, че живеем в някаква демокрация, каквато не само че никога не е съществувала, ами даже е и невъзможно да съществува. В нашия разказ гражданите са свободни, потребителите са горди, а редовият избирател е „суверен“. Няма такова нещо. Действителността е съвсем друга и също има правила, от които не отстъпва, но те са твърде различни и е неприлично да се назовават публично. В истинската действителност към днешна дата няма нищо по-естествено, нищо по-разумно от една коалиция между ГЕРБ и ППДБ, но в разказа, с който се залъгваме, тя е недопустима заради заложените фалшиви митове. Всъщност голяма задача не е политическа, а комуникационна. Голямата задача е как да се намери начин да се разкаже на хората онова, което заинтересованите страни вече горещо желаят да се случи. Нещо повече: желаят го също така и техните вътрешни и международни ментори и инвеститори. Но, спокойно: разказ ще има и то съвсем скоро. Мотивът ще се върти около благото на родината, заради което ще пожертваме тяснопартийните си интереси, и, разбира се, около цивилизационния избор на България – нейната евроатлантическа ориентация, от която няма нищо по-важно пред лицето на надигащата се от изток угроза. И, да – разумните хора ще се направят, че се съгласяват и вярват, защото просто няма друг начин.

Ами ако въпреки всичко голямата безпринципна коалиция не се случи поради ината на някоя от страните? Тогава вече нещата ще отидат в областта на патологията и трябва да бъдат обяснявани от друг вид специалисти. Но и така да стане, пак няма да свърши светът. Просто ще вървим към нови и нови избори. На всеки следващ един от кандидатите ще става все по-силен, друг ще губи все повече позиции, ще изгряват нови звезди и в крайна сметка ще се стигне до ситуация, в която някоя партия или коалиция ще спечели достатъчно гласове, за да състави управление.

Грозното само е, че сме принудени да разиграваме целия този цирк по време на Страстната седмица, когато умът ни трябва да е на съвсем друго място. Колкото повече се затяга политическата ситуация, толкова повече спасители изгряват на хоризонта. Ето, интелектуалците – и те спасители. Спрете се! Спрете се за няколко дни. Няма спасители. Има Спасител. Един Спасител. Да спрем за малко, само за малко да мислим за пенсии, околна среда, бюджет, еврозона, Шенген, Украйна и тям подобни. Да не търсим поредната гениална парламентарна формула, а да потърсим Царството Божие и Божията правда и тогава всичко останало ще ни се придаде от само себе си (вж. Мат. 6:33).