Доведената до пошлост и аматьорщина българска политология изобщо не е годна да анализира вярно резултатите от последните парламентарни избори и затова се съсредоточава в кръчмарските сметки за възможностите да се съставят мнозинство в Народното събрание и ново правителство.
Но тази кръчмарска механика, на която се мъчат да придадат научна логика, е далеч от реалностите, не ги забелязва и дори не се докосва до истинските проблеми на политиката и обществото, на функционирането на държавата и нейното бъдеще. Да, реалностите трябва да се видят с трезви очи и разум.
Тогава констатацията, че резултатите от изборите и особено говоренето за тях е безспорно доказателство за настъпващия край на българската държава и нация, се налага съвсем естествено.
Равнището на българския политически живот е паднало толкова ниско, че никоя партия не изработва стратегия за развитието на държавата, нито определя последователност на целите, които си поставя. Предлагат се общи приказки, банални до втръсване думи, имитации на политика (политики – така вече се говори), мъгляви обещания, вярност към Европейския съюз и НАТО, евроатлантически ценности. И толкова. Самото им говорене е ужасяващо, безкултурно, неопределено, шаблонно. А на какво приличат хората, които олицетворяват партиите! Понеже политиката се превърна в нещо като хоби за повечето политици, а водачите на партиите се изживяват като водачи на целия народ, но без да знаят накъде и докъде ще го водят, картината е скверна, пошла , отвратителна. Хаосът в обществото е всеобщ и вече никому не прави впечатление.
Българското общество е силно разслоено и раздробено. Това постави тежки проблеми както пред него, така и пред държавата и нейното управление. Затруднена е организацията на обществения живот. Процесът е обективен, но се стимулира от държавата, защото фрагментацията осигурява повече спокойствие на властта и намалява опасностите за нея от недоволства, размирици, бунтове. Разделеното общество трудно се обединява и рядко поема единно срещу бездарната и користна власт. Но от друга страна, е невъзможно преодоляването на препятствията пред икономиката, социалните дейности, външната политика и отбраната. Защото разделеното общество е безразлично към всичко, което би могло да бъде всеобщо и е полезно.
Но понеже механизмът на упражняването на държавната власт се регулира от всеобщите избори, самата власт се превръща в неразрешим проблем. При този тип разслоено общество трудно се формира мнозинство, което да реши кой да застане начело. Липсва и водеща фигура на политически авторитет, която да постигне поне някакво по-широко и трайно съгласие. А и никой не предлага реални каузи, около които разделеното общество поне да приеме някого, за да управлява.
Фрагментацията на обществото е породена от всеобщ упадък на социалния живот, образованието и културата. Разруши се книжовният език, моралът достигна до смесване и неразличаване на доброто от злото. Няма идеали, нравствени норми, просветени хора дори вече няма.
Кой тогава ще се наеме и успешно ще състави някаква разумна и конструктивна програма за развитието на България. Затова и програмните обещания на партиите за поведение след изборите се свеждат до диалог, търсене на съгласие, демокрация, европейско бъдеще за държавата. Но това са сапунени мехури, които никак не е трудна да бъдат спукани. Защото са само пяна и то тънка. А вътре няма нищо.
Тези избори отчетливо показаха, че десните и левите са еднакво немощни, неориентирани, посредствени и без никакви идеи за развитието на държавата. Толкова безпомощни политици не са участвали в избори за Народно събрание. Те не изразиха нито една разумна и полезна идея; не предложиха какъвто и да било план за излизане от кризата. Дори не описаха проблемите пред държавата, икономиката и обществото. А ако не формулираш проблема, как ще го решаваш.
Когато нямаш дори някакъв елементарен план, как ще знаеш от къде да започнеш, с какво да се заемеш, накъде да вървиш, към какво общество да се стремиш. Затова и от сутрин до вечер политиците повтарят, че трябва да се състави правителство и с тези заклинания оправдават похарчените пари.
В крайна сметка беше все едно за кого ще гласуваш. Няма значение дали са леви или десни – в края на краищата всичко е напразно и безполезно.
Това, за което тук пиша, е станало възможно, защото България е изправена пред бездната на своя политически край, а няма кой да види този ужас и да се опита да направи нещо, за да я оттласне назад. Няма кой, защото липсват подготвените хора, истинските специалисти, познавачите. Иначе в изобилие са дилетантите, полуучените, аматьорите, епигоните. Те едно си знаят и едно си баят.
Не е достатъчно да си експерт или просто специалист в дадена област (а и те те все по-рядко се срещат), за да си готов да управляваш и насочваш държавата в добра посока. Трябва да се политик с идеология, да устояваш политически принципи и да умееш да чертаеш политически програми. Такива у нас обаче няма и това проличава в предизборните баталии за привличане вниманието на обществото.
Българската политика не е идеологически, поради което и партиите нямат идеологии. Те се ръководят от общи принципи и дори от никакви принципи, а съществуват по волята на лидера си и имитацията на идеи и политика. Това важи в еднаква степен както за десните, така и за левите партии и производните от тях и наричани или лявоцентристки, или дясноцентристки. Тези названия са без съдържание и смисъл, защото не съществуват леви партии, а десните са сборища от противници на комунизма.
Българските (а и европейските) политически партии най-напред се създават, а после започват да търсят кого да изразяват и чии политически и социални интереси да защитават. Те не се раждат от потребността на определено съсловие да бъде политически представено, а по нечие желание и амбиция за занимание с политика. Всичко в тях е стихийно, необмислено, непрофесионално. Дори и структурите им са фиктивни и без реален политически живот.
Твърде опасно със своя любителски характер е и отношението на партиите към европейските и световните проблеми. Те трудно се ориентират в тези дела и предпочитат да следват сляпо позицията на Брюксел, вместо да изразяват свои позиции. Но дори и тогава, когато намират такава смелост, те не са убедителни и пак не работят за България. Най-силният пример е отношението към войната в Украйна. Същото важи и за позициите им към Северна Македония и балканските проблеми.
Това, което тук описвам, не е картина, а възпроизвеждане на реалност. При това твърде сурова и жестока. Защото получилите право на тези избори да управляват, са все хора духовно и интелектуално немощни, дори и съмнителни в нравствено отношение, доказали колко са им възможностите да служат на обществените дела. Други обаче няма. И как се радват т. нар. „победители“, достигнали едва до 26 % от гласовете. Че и благодарят за подкрепата и за доверието към тях. Жалка работа!
Няма ги и сред левицата.
За левицата си заслужава да поговорим още малко. За пореден път през последните пет-шест години показва своята немощ и идейна пустота. Ръководството на БСП напълно опустоши и изкористи лявата идея, обезсмисли я и я отрече категорично. Макар да продължава да се кичи с нея. Но то е за да се хареса на останалите верни на ръководството нейни членове и симпатизанти, които стават все по-малко.
Посланията на партията на тези избори бяха типични за една дребнобуржоазна партия, която просто иска да подмами избиратели, знаейки че нищо конкретно не е в състояние да направи. Но поне да попълни някаква квота в Народното събрание. Лявата идея не е в увеличаване на доходите, по-високи пенсии и висок размер на минималната работната заплата, нито в безплатните учебници. Дори не е в отрицанието на джендър идеологията. Тя е идея за справедливо обществено устройство, социално равенство и солидарност между хората. Лявата идеология е и система от най-високо нравствени добродетели, богатство на националната култура, солидно образование, здравеопазване, отношение към човека. Тя е отношение към традициите и миналото и неотклонност от пътя към бъдещето на новия тип общество.
Без такава идеология не е възможно да съществува левица, та и да привлича хората да гласуват за нея. И това бе доказано на тези избори. БСП изгуби още 7 500 гласа и почти остава без подкрепа в обществото. Не ми се мисли какво я очаква на изборите за местни органи на властта. Но нейните лидери смятат, че тя е запазила позициите си на автентична лява сила. Значи БСП ще ускори падането си и гибелта й вече е неизбежна. Дори е факт!
Но така тя прави съдбата на България още по-трагична и безнадеждна!
