"Планът за убийството на БСП този път се провали."
Това е част от коментара на лидера на социалистите Корнелия Нинова след изборите, на които БСП на косъм се измъкна от унижението да е последна политическа сила и успя да запази петата позиция в класацията.
Да, БСП все още не е мъртва, но и не е особено жизнена. Партията, водена от Нинова, успя да се стабилизира на тези избори и отчита спад от само 7065 гласа в сравнение с октомври миналата година*. И все пак - спад. Пореден.
И също за пореден път Корнелия Нинова търси вината не в себе си и... да го наречем "ръководния ѝ стил", а във външни фактори. Преди виновни са ѝ били машинното гласуване, Румен Радев, "врагове с партиен билет", нови политически формации...
Тази година не е по-различно - сега обвинява "Левицата!", странният ляв зомби проект на били-някога-бесепари; служебния кабинет и "областни управители, назначени от президента Радев".
Оправданието е очаквано, поводът - също. Но реалността е, че левият политически спектър не е запазен за БСП, нито пък столетницата има монопол над избирателите с подобни убеждения. "Левицата!" не е първият проект, който се опитва да се набута в тази ниша, вероятно няма да бъде и последният.
Отговорът на въпроса защо избиратели търсят лява алтернатива Нинова трябва да потърси в огледалото.
През последните години тя успя да се закрепи стабилно на трона в БСП, но на цената на тежки битки - не с други партии, а с представители на своята собствена. Затри вътрешната опозиция, но с това си създаде силни врагове. Видимата вътрешна нестабилност - а може би и решения като обща коалиция с "Демократична България" - също дойде с цената на загубени гласове.
Появиха се опоненти и в друга традиционно силна за БСП ниша. Голяма част от русофилския вот беше обран от "Възраждане" през последните две години, а да не забравяме и формацията със звучно име "Коалиция Неутрална България (АТАКА, русофили, комунисти)". Може за пръв път да чувате за нея, но на тези избори събра 10 хиляди гласа, а това си е половин мандат.
Звучи странно, но може би "джендър"-ът беше това, което спаси БСП на тези избори от по-сериозен спад в подкрепата.
В търсене на свободна спорна ниша (подобно на това как "Възраждане" си харесаха битката с еврото, а "Има такъв народ" - тази за президентска република) социалистите на Нинова видяха голяма заплаха за българския народ в т.нар. "трети пол" и превърнаха отпора на "джендър идеологията" в колона на своята кампания.
Тази доста консервативна позиция от една предполагаемо лява партия всъщност има почва у нас заради страховете, наложени в българското общество още от споровете около "Истанбулската конвенция" и умишленото преиначаване на значението на определени думи.
"Третият пол" далеч не е най-големият проблем на България в момента - имаме политическа криза, инфлация, външнополитическо раздвоение на личността... Въпреки това "джендър идеологията" се оказа тема, за която никоя друга партия не си прави труда да говори особено, и подходящ коз за БСП.
Ще се окаже обаче и възможна пречка пред евентуална коалиция с по-либералните партии в парламента.
Но да не бързаме толкова. В 49-ото Народно събрание БСП остава далеч от основните сили и ще има поддържаща роля, макар и потенциално важна такава, ако изиграят правилно картите си. За тях в момента има шанс да бъдат част - било то и за кратко - от някакъв редовен кабинет, но задължително в комплект с ДПС.
Заслугата за това не е на самите БСП, а на ината на "Продължаваме промяната", които заявиха, че няма да подкрепят никакво правителство с мандат или участие на ГЕРБ-СДС.
Това изтрива от прогнозната дъска вариант за Голяма (и много компромисна) коалиция с двете първи политически сили и оставя два други варианта: 1) ГЕРБ+БСП+ДПС; и 2) ПП-ДБ+БСП+ДПС. Чисто математически това са комбинациите, които могат да родят мнозинство.**
И тук стои голямата въпросителна пред БСП и двете големи политически формации, които евентуално биха се коалирали с нея. С призивите за "неутралитет", стопляне на отношенията с Русия и подетата битка с "джендър"-а партията на Нинова в момента не е най-привлекателният партньор нито за ГЕРБ-СДС, нито за ПП-ДБ. Въпреки това се очертава задължителен партньор, ако ще има правителство.
Решението е по-скоро в ръцете на първата и втората политически сили - дали ще гонят краткосрочен кабинет на всяка цена, без значение от последствията за местните избори през есента, или ще решат за шести път да ни разкарват до урните.
За БСП всеки нов вот носи риск от по-малък резултат, дали заради застаряващ електорат, дали заради нови леви проекти, дали заради непопулярни решения.
Но ако успеят и занапред да се стабилизират в полето на 8-9 процента социалистите могат да станат ключов фактор при всеки разговор за коалиционно правителство.
Партньор, който не е така краен като "Възраждане", не е така непредвидим като "Има такъв народ" и... не е ДПС. Партньор, който идва с огромен исторически багаж, но с готовност за компромиси само и само да може председателката му да каже, че БСП отново е в управлението.
Иначе пак ще трябва да се мислят оправдания.
* На изборите през октомври 2022 г. "БСП за България" имаше 232 958 гласа, а на тези през април 2023 г. - 225 893 гласа (източник: cik.bg)
** Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов в изборната нощ отново заяви, че партията ще подкрепи само кабинет с неин мандат, което я изключва от сметките за коалиция.
