Ден трийсет и шести от Великия пост. Когато рано сутринта се отдавам сластолюбиво на тези мисли (преди да е станало време за по-сериозни дела), резултатите от последните извънредни избори все още са обвити във воалите на мимолетност. Разликата между двете страни, поне засега, е нищожна, в рамките на грешката, но това не пречи на истерични активисти да крещят „!!!ПОБЕДА!!!“ и от двете страни?
Сблъскаха се две електорални маси. Не бива да мислим, че всички от едната страна са простаци, които крадат асфалт и крият кюлчета в шкафчета, тъпаци, които не заслужават елита си (макар че елитът в лицето на някои свои професори мисли така), нито че всички от другата стана лъжат за дипломите си и се ловят за задниците по хладни стълбища. Сблъскаха се горе-долу еднакви маси от преобладаващо нормални хора, което означава, че в нашата политическа действителност действат две сили с почти изравнени възможности. Е, едната може да си позволи да похарчи за медии няколко пъти повече от другата, но това се компенсира от други неща.
Каква победа? Има ли значение кой е на първо място с разлика процент-два извън спортното удовлетворение да си спечелил с едни гърди?
Всъщност има. Има, защото при всеки пореден опит да се състави правителство, първият ще е добрият, а вторият – лошият. Първият конструктивно ще предложи кабинет, а вторият деструктивно ще му откаже. И тогава първият ще може да обвини втория, че заради него нестабилността продължава, и да заяви, че и той от своя стана няма как да подкрепи негов кабинет, когато нещата опрат до там. И така.
И понеже е така, започвам да си мисля, че този път ще се опитат да направят коалиционно управление между двете първи сили, независимо как са финиширали – коя първа и коя втора. Хубаво ли е това или е лошо?
Хубаво е, защото има шанс да сложи край на служебните правителства. Улисани в това да се наслаждаваме на нападките между ГЕРБ и Промяната, не чуваме критична дума за правителствата, които тихомълком си мишкуват и моделират живота ни такъв, като от какъвто се оплакваме. А на служебните правителства трябва да се сложи край, защото са нелегитимни и безотговорни. Нелегитимни, защото никой не е гласувал за тях, никой не е гласувал за парламент, който от своя страна да ги легитимира. Това че президентът, който ги назначава, е такъв след избори, не променя проблема с легитимността на тези правителства, защото правителствата провеждат политики, които по принцип са чужди на президентската институция и когато сме избирали президент, никога не сме имали предвид точно тези политики.
Безотговорни са, защото могат да носят наказателна, но не и политическа отговорност. А в една парламентарна демокрация политиките се провеждат от правителството. Ако служебният кабинет се провали, няма партия, която да понесе последиците от това и да плати дори със съществуването си.
На всичкото отгоре в нашия случай служебните кабинети изразяват властовата визия на една единствена твърде проблематична личност. Демек, ако искаме тази личност да се махне или поне да се обуздае влиянието й, този път трябва да направим правителство на всяка цена.
Хубаво е също така и защото коалиционните партньори, особено ако са опоненти, ще се дебнат един другиго и няма да смеят да вършат големи безобразия. Освен ако не приемат т. нар. „вертикален принцип“. При него коалиционните партньори си разпределят министерствата и никой не гледа на другия в паничката, никой не участва във взимането на решенията му, а само ги подкрепя, когато се налага. Случвало се е, не е да не се е случвало. Такава беше идеята на Тройната коалиция, а по-късно и на коалицията с участието на Реформаторския блок. При последната – Четворната коалиция – не знам как е било. Но да речем, че ще се контролират помежду си, което ще се отрази благотворно върху разпространението на корупцията.
Лошото на коалиция между ГЕРБ и Промяната е това, че тя ще докара най-безпринципното управление под небето. След като в продължение на години аргументирано доказваха кой какъв престъпник е, какви далавери е правил и какви милиони отмъкнал, кой каква напаст е за род и родина и как трябва да бъде изчегъртан издълбоко, та власт да не помирише до второ пришествие, след изблици на омраза и подигравки, на компромати и карикатури, ще се гушнат и ще седнат рамо до рамо на софрата. Да не говорим, че няма да остане и следа от идеология, от разлика в мирогледите, мисленето и културата. Модерният секуларен (безбожен) свят победоносно ще нахлуе и вече ще е все едно чрез кого ще упражнява властта си. И ще се отвори пътят пред всякакви причудливи алтернативи. И нищо чудно един ден тези алтернативи да дойдат на власт по съвсем легален начин както в Италия през 1922 и в Германия през 1933.
Да, вероятно ще видим варианта „безпринципна коалиция“, който, ако не друго, поне ще сложи край на нерегламентираната власт на Румен Радев за утеха на спонсорите и покровителите на бъдещите управляващи. Изглежда разделителните линии вече са се променили. Приоритетите са други. Сега по важност разделителите между партиите отстъпват, за да излезе напред разделителят между партийния парламентаризъм и президентския централизъм. Така наистина ще можем да броим ГЕРБ и Промяната от една и съща страна на барикадата и съюзът между тях ще добие логични измерения. Нищо, аз поне ще живея с утехата, че този съюз не тежи на моята гражданска съвест, не е получил гражданската ми санкция. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
