Ден двайсети от Великия пост. Как да съдим действията и постъпките  – по намерението или по резултата? Ако едно добро сърце роди порив за действие, обаче това действие доведе до лош резултат, то човекът осъден ли ще бъде или оправдан? Ако спасиш давещ се непознат, без да знаеш, че е сериен убиец, добро ли си сторил или зло?

Вижте здравеопазването. Когато бях млад си казвах: спокойно, докато остарееш медицината ще напредне фантастично и ще те лекува. Тя напредна фантастично, но само в технологично отношение. В хуманитарно е в деградация. Висша небесна справедливост, подправена с изящно чувство за хумор. Откакто здравеопазването е глобална индустрия, откакто обществата и държавите осигуряват щедрото му финансиране чрез здравните каси, откакто има достатъчно богати хора да търсят частни клиники, логичният интерес на тази индустрия е човечеството да се състои от болни, но живи индивиди. Но болестите смиряват, облагородяват душата, заглушават егоизма и агресията. И вижте какво се получава – здравната индустрия го прави за пари, но на практика изпълнява душеспасителен промисъл.

През седмицата Министърът на финансите излезе с тревожно изявление. Медиите го превърнаха от тревожно в паническо и катастрофално. Агитките на основните политически сили се хванаха за гушите и всеки заразмахва евтините си аргументи.

Прокуратурата също излезе с изявление. Агитките обезумяха.

И двете изявления нанесоха тежък удар по имиджа на новата сложна коалиция [ПП-ДБ(ДаБГ, ДСБ, Зелените)]. Въпросът е: защо МФ и Прокуратурата направиха тези изявления точно в този момент – за да блесне истината или да прецакат сложната коалиция? Как да съдим делата им – по намеренията или по резултатите? Добро ли сториха или зло?

Доколкото разлаяха агитките по време на Великия пост – дни за равносметка, смирение и прошка, – доколкото разпалиха омразата, сториха зло. Доколкото с претенцията, че съобщават истината, с лазерна прецизност избраха времето и начина да я съобщят, така че да възпламенят медиите и да нанесат максимална щета на опонента в предизборната кампания, сториха зло. Доколкото обаче, независимо от користните си цели, помогнаха на хората да се ориентират в ситуацията и да развият резистентност към опорките на предизборните щабове, сториха добро. Защото да помогнеш на някого да вземе решение в светлината на истината е добро.

Докога ще продължава така? Докога ще харчим пари и нерви за избори през няколко месеца? Изход не се вижда. Две сили са почти изравнени  – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Интригата кой ще е първи и кой втори с процент-два разлика е интрига само дотолкова, доколкото да се разбере кой пръв ще предложи правителство и кой пръв няма да го подкрепи, с което формално (ама наистина съвсем формално) ще поеме отговорността за следващите скучни предсрочни избори, на които пак няма да се случи нищо различно. Докога така?

Това ще се прекрати едва тогава, когато една от двете сили надделее електорално. Когато стане достатъчно голяма, за да може да управлява сама или пък в категорично доминирана от нея коалиция. Има ли начин това да се случи? По принцип има. Да речем, че една от двете страни се компрометира чудовищно. Но аз се затруднявам да си представя какво толкова ще е това компрометиране, защото и сега почти ежедневно излизат компромати ту за единия, ту за другия, но избирателите им не се трогват.

Друг начин е някой да инвестира във фалшифицирането на изборните резултати. Упорито се мълви, че това вече е правено неведнъж, но дори да е така, има теория, според която с фалшификации не могат да се откраднат повече от 15-20%. Иначе никой не би си давал неблагодарния труд да се занимава с пропаганда и да пилее пари за скъпи предизборни кампании, за разпространяване на компромати и за промиване на избирателите.

Очевидно съотношението на силите – както конвенционалните, така и задкулисните, – в момента е такова, че при всеки следващи избори ще се възпроизвежда почти един и същи паритет между двете водещи сили с разлика в това, че веднъж едната ще е с малко първа, а друг път – другата. Оттам надолу ще е някаква досадна какофония, която все по-малко ще интересува някого.

Има и един трети начин да се излезе от този обричащ ни на зацикляне паритет. Нека временно да го наречем така:

СПОНТАННА ПРЕДИЗБОРНА КОАЛИЦИЯ

Преди всичко тя е „спонтанна“, защото няма да е плод на преговори между партиите, а групово осъзнаване на избирателите. Те трябва да се почувстват като на балотаж. Все едно предишните предсрочни парламентарни избори са били първи тур, дори нека това да са всички извънредни избори от президентския юмрук насам. На този първи тур всеки е гласувал както му хрумне, накъдето му тегне сърцето, напук или както там е решил. На балотажа обаче нека всеки избере една от двете сили, един от двата полюса. Така вероятността да излязат равни ще бъде доста по-малка.

Знам, че е тъпо човек да не слуша сърцето си, а да си прави някакви други сметки. Знам също, че е много гадно по отношение на малките партии да се говорят такива неща за балотажи. Самият аз, ако трябва да гласувам по симпатия и по убеждения, сигурно ще избера КОД (и все още не казвам, че няма да го направя). Но човек, в качеството си на политическо животно, си прави цял куп други сметки. И трябва да си ги прави. Реалностите са такива, че най-вероятно ще се случи едно от три неща: или ще управлява ГЕРБ, или ще управлява „Промяната“, или ще управляват двете заедно. Третото никак не е за предпочитане. Единствената полза от него е, че ще се сложи край на служебните кабинети на Радев. Но коалиция между двамата основни опоненти няма да доведе до нищо добро. Няма да просъществува дълго. И когато се провали, портите ще са широко отворени за кого ли не!

Везните имат две блюда. Истинската интрига, интригата извън идеализма, ината и порива да се правим на интересни, е кое от двете блюда ще натегне. Ако натегнат и двете, везната ще се счупи.

Това мислене може да се стори някому свръхпрагматично, но когато времето е критично, мисленето трябва да е прагматично. В други времена можем да си позволим романтика, но не и днес. Днес трябва максимално да опростим картината, да превърнем ситуацията от суперпродукция в моноспектакъл. Простотата е висша ценност. Не простотията, а простотата.

Как обаче да избера аз един от двата полюса, след като досега съм гласувал за някоя малка партия по една или друга причина – било за КОД, защото съм консерватор; било за „Български път“, защото съм социалист; било за Цветан Цветанов, защото съм видял добро от него; било за „Вън от ЕС и НАТО“, защото обичам думичката „вън“ или пък за Ива Митева, защото така? Как, как да избера?

Като си мисля така, ми се струва, че виждам три генерални принципа за избор: битов, идеен и интуитивен.

Битовият е ясен – ще избера някого, който ще осъществи текущите ми интереси, ежедневните интереси. Ако съм на заплата, ще печеля повече и ще харча по-малко; ако имам фирма, ще въртя по-лесно бизнеса и ще страдам по-малко от корупция и непотизъм; ако съм пенсионер или по друг някакъв начин социално уязвим, ще получавам по-голяма подкрепа при ясни и справедливи правила. В битов план ще гласувам за онази партия, където имам повече лични приятели и където личните ми приятели ще станат депутати и министри.

Идейният принцип също е ясен. Той се отнася до морала и мирогледа. Тук спада и политическата ориентация. Ако съм десен, ще сложа гласа си в дясното блюдо. Ако съм ляв – ще го сложа в лявото. По подобен начин ще постъпя ако съм националист или глобалист, еврофедералист или евроскептик, либертарианец или кейнсианец, еволюционист или креационист, субординационист или анархист и прочее. Ако имам някаква етическа система, то ще избера онзи, който отговаря повече на дефиницията за „добро“ в нея.

Интуитивният принцип и той е ясен. При него ще избера онзи кандидат, който ми харесва повече, дори и да не мога да обясня защо. Тоест ще послушам сърцето си, ще ида при оня, когото чувствам от своята порода.

Както виждаме, и трите принципа са ясни. Тогава не разбирам какво ни спира да огледаме двете големи сили и да ги приложим към тях. Така ще направим нашите две СПОНТАННИ ПРЕДИЗБОРНИ КОАЛИЦИИ и тогава твърде вероятно е едната от тях да надделее над другата. Тогава най-сетне ще има някакво правителство и което е по-важно – ще има кой да отговаря за него. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.