Полевите клиники за минало, обслужвани от партии като БСП, си остават пленници на носталгични времеви балони, макар да ни го представят като защита на някакви "традиционни български ценности".
Коментар на Петър Чолаков.
През последните годни у нас все по-често се бие камбаната за тревога за някакви ужасни, привнесени от чужбина заплахи за "традиционните български ценности". Наскоро и Корнелия Нинова тропна с крак и заяви, че партията ѝ БСП стартира подписка за референдум срещу прокарването на "джендър идеологията" в образователната система.
Политическият компас е полудял
Алармисткият тон на БСП, която отдавна превърна громенето на Истанбулската конвенция в запазена марка, изобщо не е изненада по време на предизборната кампания, особено като се има предвид спадащата подкрепа за тази партия. Вече трябва да сме свикнали, че в бермудския триъгълник на българската политика политическият компас е полудял: не за първи път БСП, партия членка на ПЕС, застъпва позиции, които в други страни са запазена марка на заклетите консерватори.
Много по-трудно е да се преглътне фактът, че БСП, в която има уж силни феминистки организации, отказва да признае, също както и Конституционният съд, че Истанбулската конвенция е насочена главно срещу насилието в семейството. Както показват зачестилите у нас случаи на убити от партньорите си жени, нуждата да се вземат допълнителни мерки за превенция срещу подобни ужасяващи престъпления е крещяща. Дежурният контрааргумент на противниците на конвенцията, че в българското законодателство "си има достатъчно механизми за защита на жените", продължава да звучи смразяващо и безсърдечно.
България върви с години назад
Политизацията на семейните ценности и отношения отдавна е факт в САЩ, Западна Европа и др. страни. Тази политизация, предупреждават някои, противоречи на авторитетните дефиниции на политиката на Аристотел и Джон Лок. За Аристотел политиката се занимава с управлението на полиса, а семейните дела са отделна сфера. Лок, в своя "Първи трактат за управлението", настоява, че властта на краля е различна по природа от тази на семейния патриарх. Само че и по времето на Аристотел, а и столетия по-късно при Лок, жените нямат политически права.
През последните 150 години в западния свят, но не само, теми като правата на жените, борбата, за които намира израз в четирите различни вълни на феминизма, а през последните години и въпроси като биологичните и социалните измерения на пола, правата на LGBT+ хората и др. заемат ключово място на политическата арена.
Както шеговито, но проницателно отбелязват героите на Георги Господинов във "Времеубежище", у нас това, което се проблематизира на запад, винаги идва със закъснение от поне десетина години. Ехото от далечния тътен на дебатите по споменатите теми, неизбежно ще звучи все по-силно в България.
Българското общество не може да избяга от тези връхлитащи ни теми
Нашето общество се разтресе от своя първи, истински или фалшив #MeToo момент, замесил името на Ю. Вергов и Д. Димитрова. И тук лагерите на консерваторите и левите либерали премериха сили в публичното пространство, както вече отдавна го правят по "любими" теми като набезите на "норвежките джендъри".
Далеч по-малка част, по обясними причини, се вълнува и спори по повод на предстоящата лекция на канадския психолог и политически философ Джордан Питърсън на 4 май в НДК. Питърсън оспорва наличието на обществено значима разлика в заплащането на жените и мъжете в развитите държави на запад (the gender pay gap), критикува квотите за малцинства при кандидатстването в университетите и пр. Някои вече побързаха да изкупят билетите за събитието, а други саркастично отбелязват, че то съвсем подходящо се организира от родния Comedy Club.
Някои от идеите в книгите на Питърсън, като сравнението между "естествената йерархия" при хората и тази при ракообразните, за мен са озадачаващи. Но той има дързостта да коментира и реални проблеми, често замитани под килима. Например: насред дискурса, който понякога сприхаво обозначава всичко, което не му харесва, с етикета "токсична мъжественост", все повече момчета израстват без позитивни ролеви модели, остават в плен на порнографията и видеоигрите или се присъединяват към движението Red Pill (което само задълбочава противопоставянето между половете); броят на студентите от мъжки пол намалява; съдебната система често несправедливо обръща гръб на правата на бащите при развод и др.
Уви, в полевите клиники за миналото, разкрити от партии като БСП, прогресивният дух отсъства изначално. Те си остават продавачи-пленници на носталгични времеви балони. А ако традиционните ценности са мъжете да побийват жените си, или от кръстовищата да ни се усмихват полуголи девойки в реклами на алкохол, определено можем и без тях.
