В тези почти пролетни мартенски дни българското общество под натиска на соросоидите, стипендиантите на „Америка за България“ и пряко от Козяк е упорито манипулирано.

Ударно работят трудещите се десни пропагандатори на десните партии, от гербаджийските високоплатени журналисти на основните телевизии, множество десни сайтове и т.н. И на лягане и на ставане – събаряне Паметника на Съветската армия. Рушители всякакви и безброй. И от времето на седесарската карта на България с черепите та до днес. От време навреме се възражда манипулирането на общественото мнение с една хулиганска акция – обругаването на Паметника на Съветската армия. Поводът е в това, че един вероятно добре платен хулиган, или психично неуравновесен болен човек, или пък просто лумпен, преднамерено с чук разрушава надписа на Паметника на Съветската армия. Подобно на онзи с боядисаната коса, който преди време обруга паметника пред Позитано 20. И се поде една цялостна бясна тотална антикомунистическа кампания. Болният си е болен и би трябвало да му помогнат я в Курило, я в Карлуково или поне на 4 –ти километър. Човекът е за съжаление. Напада от злоба мъртво каменно тяло – първостепенно хулиганство или загуба на душевен разсъдък?

Всичко това ми напомня няколко неща. Първото от тях е древната история. Навярно повечето български журналисти и десни политици, прочути задокеански храненици, са недообразовани, понеже са забравили случаят с Херострат или се преструват, че не го знаят. А да си я припомним тази частица от древната история. Живял някога в Ефес един античен грък с името Херострат. Много му се искало да остане завинаги в историята. И си избрал верен метод. На 21 юли 356 г. пр. н. е. запалил храма на Артемида в родния си град. Осъден е на смърт и забвение. Наети са глашатаи, които десетилетия пътуват из Древна Елада, и както си е редно за глашатаи, навсякъде произнасят: „Не смейте да помните името на безумния Херострат, изгорил храма на богинята от честолюбие“. Историята вече почти 2500 г. си спомня за Херострат, забравила е имената на съдиите и на глашатаите, но е оставила завинаги в историческата памет името на рушителя. Споменът за Херострат е останал и в паметта на Алеко Константинов и на тази основа той написва известният си фейлетон „Херострат II“ по повод опита на Фердинанд да закрие читалище „Славянска беседа“. Като Херострат III, който за една седмица не можа да разруши сградата на Мавзолея на Георги Димитров, се прослави в съвременната ни история Евгений Бакърджиев. Архитектурния паметник на Мавзолея е изграден за една седмица, а Бакърджиев не можа за десет дни да го събори.

Разрушението винаги остава в историята. Тази историческа истина не е разбрал Софийския кмет и голямата част от общинските съветници на София. Фандъкова, която иска да остане в историята като разрушител, подобно на Бакърджиев, т.е. да бъде Херострат IV. Тя не е наясно, че ще остане в историята не с метрото (нещо полезно), не с ремонта на ремонта на ремонта, на ремонта … (нещо миришещо на корупция), а с делото си Херостратово (разрушително). Тя все още има време като кмет да поиска и „преместването“ на храм-паетника „Алекасндър Невски“, събарянето на Руската църква, паметника на Александър II. Тогава може би ще надмине Херострат I – идеалния старинен първообраз на разрушител. Така е – добрият преподавател по руски език стана яростен русофоб и продължително използван инструмент за пренаписване на историята, чрез херостратовски метод. Да, с войната с паметниците ще остане в историята. Влиянието на ГЕРБ понякога е отровно дори за отделна високоинтелектуална и образована личност.

Второто е антибългарщината като национална черта на новобългарските най-вече колониално зависими политици. В света и Европа под диктовката на САЩ върви процес на пренаписване на историята под англосаксонската матрица на неолибералния глобализъм.

Сред разпадането на СССР, под натиска на САЩ и ЕС, се води почти повсеместна война с историческата истина и с паметниците. Отрича се наличието на фашизъм в България и антифашистката борба, води се война с паметниците и рестартиране на фашизма под ново було – прикрит неофашизъм. Цялата тази добре заплащана и целенасочена отвън антиисторична дейност има горчив антибългарски привкус. Думата паметник съдържа в себе си главното – памет за определена историческа епоха за нещо важно станало в миналото. Ако няма паметника – няма спомен за тази епоха. На тази лъжовна теза се основават множеството съвременни антиисторични действия на български политици, журналисти и лумпени.

Думата сега е за Втората световна война, войната срещу фашизма, водена от Съветския съюз, Великобритания и САЩ с помощта на редица други предимно бивши колониални на Великобритания държави като Канада, Индия, Австралия, Нова Зеландия и т.н. Война е имало и най-много жертви в нея е дала Съветската (Червената) армия. Многократно повече от тези на Великобритания и САЩ взети заедно. България (не българския народ, а Царя и управниците) по време тази война е на страната на фашисткия Тристранен пакт, а след Девети септември – на страната на съюзниците от Тристранната антифашистка коалиция – Великобритания, САЩ и СССР. В преки дълготрайни сражения Българската армия участва само на страната на антифашистката коалиция – в Първата и Втората фаза на Отечествената война с хиляди убити (около 10 700) и ранени български войници (над 20 000). Тези български войници са част от Трети украински фронт на Червената армия под командването на съветския маршал Ф. И. Толбухин. По време на сраженията, особено в Унгария, в редица случаи съветски и български войници взаимно си помагат и спасяват. Те са едно цяло.

Тази омразна на десните-бесните в България е логично необяснима. Червена армия освобождава почти цяла Европа. Паметникът на Съветската армия е не само паметник на признателност на българския народ, която много дразни американците, соросоидите и стипендиантите на „Америка за България“, но и своеобразен паметник на над 100 000 български войници, на няколко десетки хиляди загинали, инвалидизирани и ранени българи. Не е случайно, че на Парада на победата в Москва дефилира и българска военна част начело с ген. полковник Вл. Стойчев, като част от Трети украински франт. Това е истината в историята. Другото сега са неолиберални англо-саксонски и неофашистки масови пропагандни внушения. Дайте да зачертаем паметта българска, паметта за над 100 000 български войници, участвали пряко във войната, паметта на техните семейства и наследници, за да угодим на някой си иззад Атлантическия океан, който безпрекословно ни е наредил да извършим това пъклено антибългарско дело – събарянето на паметника на Съветската армия. И ако малко се отдалечим от т.нар. „Княжеска градина“ и пресечем бул. „Васил Левски“ ще видим една стара внушителна сграда с градина около нея – Мавзолея на чужденеца в българската история – Княз Батемберг. И комунитстите не посегнаха на този паметник на монархизма, независимо, че България стана република. И паметника си стои и се поддържа през цялата социалистическа власт. Да, комунистите не бяха рушители на паметници като Хитлер и неофашистите в ЕС както тези в Украйна, Полша, Литва, Латвия и Естония. Дори в новата неолиберална Русия не събарят комунистическите паметници. Само че там не властват вече задокеанските господари, ратуващи за пренаписване на историята и водене на война с паметниците, а чрез това и за увековечаване на своето световно господство.

Трето, целите на антипаметниковата политико-журналистическа истерия и телевизионно-интернетна манипулация са:

1/. Да се отклони вниманието на населението на страната от войната в Украйна, която е действителната главната причина за огромното обедняване на българския народ чрез налаганите санкции от САЩ, ЕС и България, ограничена търговия, увеличени разходи за военизиране и породената от това свръхвисока спекула, водеща до космически висоти на цените за опразнените български джобове. И в случая официалната русофобия, противоречаща на доминиращите българския отношения към Русия и най-вече към руския народ, се използва като оръжие за отклоняване на вниманието и обедняване, свръхвисока инфлация и цени.

2/. Възраждане неусетно в нови условия и чрез новите информационни възможности на фашизма. Всяко поругателство над паметник на борбата с фашизма, какъвто е и паметника на Съветската армия, е възкресяване на фашизма. Това е един от елементите на невидимото просмукване на фашизма в условията на либерализма (по Теодор Адорно) и се родее с аутодафитата на католическата инквизиция и на Хитлер. Сега като клада са не изгарянето      (рушенето под мотото „преместване“) на неудобните еретици и книги, а на неудобните паметници.

3/. Подпомагане на десните предизборни кампании чрез самоцелно приравняване на русофобията и антикомунизма и мобилизиране на десния електорат. По същество обаче това предизвиква и обратна мобилизация и води до още по-дълбоко разединение на българското общество. А в условията, когато ръководството на ГЕРБ ежедневно припява народната песен „Полегнала е Тодора за всички десни, които я пожелаха“, е целенасочено към повишаване на изборните резултати на жълтопаветниците, наследниците на старата градска буржоазия. Да, под маската и на антикомунизъм и пренаписване на историята се води предизборна борба, целенасочена към позитивни резултати за компрадорските антибългаски представители на градската десница.

Четвърто, поругаване на историческата истина под лъжовното мото – „Съветската армия- окупатор и грабител на България.

В един хубав мартенски ден като Осми март слушам и гледам при високоплатена българска антикомунистическа журналистка един доцент на възлова държавна служба (назначенец на ГЕРБ) как многократно произнася фразата „Съветската армия – окупатор“. Дали той не разбира смисъла на думите, дали е лъжеисторик или просто интелектуалният му капацитет е толкова нисък?!?! Той сам си знае. Преди да използваме даден термин е добре да знаем поне приблизително неговото съдържание. От влизането на България в Тристранния пакт (1 март 1941 г.) до 1947 г. България е в състояние на война със страните от Антифашистката коалиция (СССР, САЩ и Великобритания и др. и във вътрешна гражданска война). България пряко обявява безсмислено и ненужно уж „символична“ война на САЩ и Великобритания. Съветският съюз като верен военен съюзник на САЩ и Великобритания обявява война на България. Следователно става дума за военна окупация. Според Хагската конференция от 1907 г., и следващите по-късно Женевски конвенции, военната окупация на чужда територия е приемане върху себе си най-важните функции на управление на завзетата територия, преминаване на фактическата власт в ръцете на чуждата армия, но без право на депортации и масови екзекуции, но с право да изземва само държавно имущество и държавни активи. При окупация местната армия се разоръжава и разпуска, изземва се нейното оръжие (както става в Чехия и Полша), назначава се нова собствена администрация, която сменя стара местна администрация и управлява територията съобразно разпоредбите на окупиращата чужда армия.

Това е правната международна рамка. Управлението на „завзетата“ българска територия, ако Съветския съюз бе окупатор, би се извършвало от негова (съветска) администрация. Превземането на България е без военни действия. Съветската армия е посрещната с цветя. Българското правителство самостоятелно, макар и под надзор на тристранната комисия от представители на СССР, САЩ и Великобритания, управлява самостоятелно държавата по своите закони и наредби. Самостоятелно работят българската полиция, прокуратура и съд, администрацията на централните и местни органи на властта. Българската власт, а не „окупаторите“, събира данъци и малка част от тях отива за издръжката на съветските войски на българска територия, съгласно тристранното споразумение между трите антифашистки сили от август 1944 г. (Виж: Великите сили и България 1944-1947 г. Примирието. Документи, т. 1, 2018 г., с. 103). Издържат се не само съветските войски. Издържат се и Съюзната контролна комисия от военни представители на Съветския съюз, Великобритания и САЩ. Към 31.12.1944 г. за тях са изхарчени 9 126 144 лв., от които 3.3 млн. за британската мисия, 4.1 млн. лв. за съветската. Парите са предимно за хранителни продукти. Най-много пари за услуги и възнаграждения е изхарчила британската мисия – 722 359 лв., следвана от съветската – 477 000 лева. (Великите сили и България 1944-1947 г. Примирието. Документи, т. 1, С., 2018, с. 724) Още в първите дни след обявяването на война на България Сталин разпорежда да не се обезоръжава тя, да не са разформирова. След това българската армия става съюзна армия на Съветската армия и участва заедно с нея в сражения с германските нацистки войски. Когато армията на „окупираната“ държава се сражава заедно с окупиращата армия срещу трета страна – това окупация ли е? Съветската армия не изгражда, не поддържа и не използва самостоятелни военни бази на българска територия, но „неокупатора“ САЩ – поддържа дори в мирно време на българска територия 4 военни бази.

Съветската армия не била освободителка? Този историк дали е чел основни документи, съхранявани в собственото му ведомство? От юни до декември 1944 г. под пряка хитлеристка фашистка окупация е почти цяла континентална Европа – без Швеция, Швейцария и фашистките Португалия и Испания – от Па дьо Кале до Москва и от Нордкап до Северна Африка включително и без разбира се островната Великобритания. До 1943 г. в Европа срещу хитлеристката фашистка армия воюва на практика само Съветската армия. И тя нанася смъртоносния удар върху фашизма в Европа и военно и физически освобождава не само своите територия, но и целите Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България, по-голямата част от Югославия, половината Германия и значима част от Австрия. Поради това тази армия е наречена освободителка от фашизма. Това е във външен аспект.

Съветската армия за България е освободителка и във вътрешен аспект. След навлизането на съветските войски в България са освободени 319 американски, английски и др. военнопленници от военнопленническия лагер край Шумен и 129 съветски военнопленници (Великите сили и България 1944-1947 г. Примирието. Документи. т. 1, 2018, с. 169). Под влияние на Съветската армия са освободени от затворите хиляди политически затворници. Правителството на Муравиев уж обявява амнистия, но държи в затворите политическите затворници. В Плевен управата на затвора и окръжния прокурор отказват да пуснат затворниците. Хиляди плевенчани, окрилени от предстоящото идване на Съветската армия разбиват затвора и освобождават затворниците. В Силистра по подобен начин са освободени над 500 затворници. Подобни прояви продължават и във Варна, Пловдив. Без обявената от Съветския съюз война на фашистката власт в България затворниците нямаше да бъдат освободени. Още на 7 септември 1944 г. Маршал Толбухин се обръща към българския народ: „Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като тя счита българския народ за братски народ“ (В-к „Заря“ от 9 септември 1944 г.). Освен осъдените на смърт по време на войната, осъдените на дългогодишен затвор в България са 8908 души, от които 655 жени и 1010 малолетни.

Подобни неистинни са и твърденията на същия високоплатен държавен соросоиден историк за „ограбването на България“ от Съветската армия. Едва ли трябва да се изброяват доставките по видове от Съветския съюз за българската армия на оръжие, когато на самата Червена армия не ѝ достига такова за продължаване до успешен край на войната с хитлеристка Германия. В хода на военните действия на Първа българска армия са предоставени безвъзмездно от съветската страна оръжие и боеприпаси за над 11 млрд. лв. (ЦДА, ф. 163, оп. 10, а. е. 236, л. 231) Подобен характер имат и доставките на петрол и т.н. „Окупаторите“ от Съветския съюз осигуряват и от недостигащите на самата Червена армия и населението на Съветския съюз лекарства. Министърът на външните работи проф. Петко Стайнов с писмо (28.12.1944 г.) моли ген. полковник Бирюзов за осигуряване на медикаменти за армията и населението. Става дума за хинин, инсулин, риванол, йод, формалдехид, аспирин, плазмохинин и др. През декември 1944 г. Съветският червен кръст и Съветският червен полумесец изпращат 35 млн. човекодози витаминни препарати, предадени на женската комисия на ОФ (Великите сили и България 1944-1947 г. Примирието. Документи. т. 1, 2018, с. 713-714, 786).

Дали рушителят с чука е изпратен от дървената мафия, направлявана от ПП „Продължаваме подмяната“? Той изръси пред някаква си телевизия исторически „бисери“. И журналистите не реагираха на очеизвадния дисонанс на тиражираното пред цялото българско общество невярно или невежествено твърдение. Припомняме по текста от един от десните сайтове: „Съветските воини са освободили цяла Европа от фашизма. България не е водила война срещу Съветския съюз. България е била свободна и демократична държава, когато Съветската армия навлиза на територията ни. Даже не е имало и германски войски, от какво да ни освободи Съветската армия?”. Безспорно вярно е само първото изречение. България е участник във Втората световна война (преди „Девети септември“) като член на Тристранния пакт и България, макар, че не воюва на Източния фронт, участва във войната като плацдарм за нападение на Гърция и Югославия, като база на немския черноморски флот за войната срещу Светския съюз и като заместваща военна сила на немската армия в Югославия. През периода 1943-1944 г. Първи български окупационен корпус (над 33 000 военни) окупира, замествайки хитлеристките войски (изпратени на Източния фронт), почти цяла днешна Сърбия (без Белград и мина „Бор“). От тази окупация около 10 хил. български войници и офицери не се връщат в Родината – убити, пленени и безследно изчезнали. България нито е била свободна, нито е била демократична преди Съветската армия да освободи страната.

От българската фашистка власт са убити няколко стотици деца, изгорени къщи, заплатени милиони за отрязани глави и т.н. Това свобода ли е? Демократично ли е да те убият без съд и присъда? В оценката за правителството на Муравиев от секретен рапорт № 8427-44 от 7 септември 1944 г. на съюзническото разузнаване с център Кайро се подчертава, че „кабинета изглежда да е изключително слаб, а неговото продължаващо бездействие и повторената декларация за запазване на неутралитет предвиждаше преждевременния му колапс“ и „позволи на германските войници да минат през страната, за да се сражават с русите на други фронтове“.

Истината се потвърждава от фактите. През 1944 г. в България е имало 5112 немски войници и офицери. От 25 август до 1 септември 1944 г. от Румъния в България преминават още 8 649 немски войници и офицери. От 8 септември 1944 г. тези дошли от Румъния немски войски са поставени в положение на военнопленници, но една част вече е преминала транзитно към Югославия (избягали от България 2951). От останалите в България 3908 са предадена на съветската армия и още толкова към края на септември са в лагери. Германските военнопленници в България по отчета на Съюзната контролна комисия от 15.12.1944 г. в лагерите в страната в Ихтиман, Търново, Свищов, Ловеч, Къшин (община Плевен), Русе, Шумен, Разград и Пазарджик са 5777 военнопленници. Край София в лагера в Бояна има затворени 1460 военнопленници от германската армия, които по народност са 1130 немци (германци и австрийци), поляци 273 и др. Към 15 април 1945 г. военнопленниците са 2230 души. Съюзната контролна комисия контролира състоянието и работата на лагерната охрана. По нейна препоръка лагерът в Павел баня е преместен в с. Зелендол до Горна Джумая, Благоевградско. (Великите сили и България 1944-1947. Примирието. Документи. т.1, 2018, с. 147, 710, 763) По-късно те са изпратени от Съветската армия в СССР. Така, че в България е имало немски войски и това е достатъчен повод за обявяване на война срещу помагача на главния неприятел.

Истерията срещу паметника на Съветската армия има за главна цел промиването на мозъците на сегашното младо поколение българи, пренаписването на историята под диктата на неолибералните концепции и използване на т. нар. „пост-правда“ и създаване на нова фейк-история без опора на фактите, а само от позициите на неолибералните глобалистки идеологеми. Така е, когато високоплатени историци на държавна служба пренебрегват историческите факти.

Автор: Анко Иванов, Източник: Политкомент