Отворено писмо до г-н Румен Радев –
Президент на Република България

Господин Президент,

В официално разпространяваната версия за спасението на българските евреи, за чиято 80 годишнина е създадена „цялостна Национална програма”, на която Вие сте патрон, се тиражира познание натрупано през пропагандни политически клишета и се демонстрира пренебрежение към документите от миналото.
Какво избираме да споменем и какво избираме да пропуснем, когато разказваме собствената си история, е белег за мъдрост, мъжество и достойнство.
Премълчаването на част от историята на България, по време на Втората световна война, довела до гибелта на 11 343 души, хвърля сянка дори върху величието на няколкото достойни българи, чиито действия доведоха до спасяваното на 50 хиляди човешки живота.
Известни са имената на всичките 11 343-ма души, натоварени от българската полиция и армия в запечатани вагони и депортирани в Треблинка. Известен е и начинът, по който български войници и офицери са се отнасяли с тях от името на България и под български флаг. Документирана е удивителната жестокост в последните дни на техния живот.
Безразличието към трагедията на тези, чийто последен жизнен път е минал под ескорта на българската армия и полиция издава особена морална несъстоятелност.
Ако говорейки за миналото, пише Цветан Тодоров, се отъждествяваме само с позитивните фигури, ние директно се самоизтъкваме и си приписваме единствено положителната роля. Това – колкото ритуално, толкова и приятно описание, не носи никакво морално предимство… Защото моралът е или безкористен, или не съществува.
Няма никакъв морал в зловещата аритметика, според която животът на 50 000 е „платен” с живота на 11 343. Пропускането на половината част от това печално „уравнение”, превръща „80-та годишнина от спасяваното” в поредния епизод от политическата употреба на българските евреи.

Еми Барух