Всяка година едно и също: Трети март разпалва сквернословието на постмодернисти, неолиберали, русофоби и десни политици; пак лумват досадните спорове за това колко лошо е избран националният ни празник и колко по-добре ще е да го сменим с друг, за да не се разделя обществото ни. Защото много обичат обществото и неутешимо плачат за него…
У нас се водят какви ли не спорове и дискусии, но този е може би най-глупавият, най-нелепият и най-срамният от всички. Не се умориха и не се засрамиха пустите му професори, доценти и какви ли не още научни самозванци, чиято наука е слугинаж и клетви за вярност към евроатлантическите ценности.
Празникът Трети март разделял обществото, твърдят тези „учени“, защото България е освободена от Русия. Но това не било вярно, защото Русия не ни е освободила, а ни е повторно поробила… И заваляват епитети, квалификации, оценки за Путин и неговия „терор“ и „диктатура“, за това, че Русия е искала да ни превърне в „Задунайска губерния“ и да наложи контрол над проливите. Тридесет години повтарят едно и също, но го правят все по-нагло, по-злобно, по-противно и бездарно . Защото лъжата, особено когато се повтаря, за да се превърне в истина, винаги си остава гнусна лъжа.
Никой не може да промени историята и да я напише по свой образ, знания и желания. Дори и да го наричат професор. Но не са малко хранещите надежди, че на тях ще им се отдаде и господарите им ще им подхвърлят още тридесет сребърника. Те си вярват, че ще излъжат българите и ще ги убедят да се отрекат от националния си празник.
Но ето, изминали са вече 145 години, откакто отново ни има на картата на Европа, а българите помнят кой ги е освободил и знаят защо Трети март е техният национален празник!
Българският национален празник е денят, в който България е обявена след 500 години политическо робство за свободна и независима държава. Това става чрез Санстефанския мирен договор, сключен между Русия и Турция на 19 февруари / 3 март 1878 г. В член 6 на Договора е записано: „България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция“. А в член 8 се добавя: „Турска войска не ще има вече в България“.
Този Договор между Русия и Турция е с огромно значение за историята на Европа от XIX век, защото слага фактическия край на Османската империя и формира ново състояние на континента. Тук е положен принципът за националното самоопределение на народите и учредяване на техните държави върху териториите, населени с преобладаващо население от съответната нация. Така се създава и българската национална държава. В нея влизатвсичкибългарскиземи. Според този принцип е обявена „окончателно независимостта“ на княжествата Черна гора, Сърбия и Румъния. Най-накрая на едно място се събират българите, черногорците, сърбите и румънците. И това място са техните национални държави.
Този принцип е заложен в идеологията на българската национална революция. Как тогава Русия ни поробва и ни превръща в Задунайска губерния? Тя ни помага и чрез пролятата от нейните войници кръв полага началото на свободна България.
Другите велики сили, родили модерната демокрация, всеобщото избирателно право и т. нар. европейски ценности като универсални за цялото човечество, не позволяват на българите да се радват на свободата, която Русия й дава. А българите в Македония остават до края на века поробени от турския султан. И няма да получат никога правото да живеят в свободна и независима България заедно с всички свои родни братя и сестри.
Изповядващите европейските ценности знаят, че свободните и еднонационални държави трудно могат да бъдат водени за носа и да бъдат послушни. Затова основно ревизират Санстефанския договор и на 1/13 юли 1878 г. подписват в Берлин друг договор, с който отреждат друга съдба на щастливите до този момент българи и ги обричат на вечно разделение и непреодолима зависимост от няколко господари. Въздигнатата в „автономно, поданно княжество“ българската държава е принизена до „самостоятелно трибутарно княжество под върховната власт на Н. в. султана“. Новото княжество ще плаща данъци на сюзерена.
Съществени поправки се правят в Берлинския договор и по отношение статутите на другите независими княжества. Те, както и България, и те ще трябва да се примирят с нови граници. Така решават Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Русия и Турция. „Демократична Европа“ не позволява доскоро поробените народи да живеят заедно в свои държави. Тяхната беда е в това, че върху изконните им национални територии се пресичат границите на зоните на влияние на въпросните велики сили. Не е възможно в една държава да се съберат части на различни зони. Поради това се извършва това зловещо преразпределение, за да се съхрани целостта на териториите. Дори и с цената на разкъсване на народите. За родителите на модерната демокрация са важни териториите, а не съдбите на нациите. Това го изискват висшите идеали и ценности.
Този циничен подход е изцяло приложен в решенията на Берлинския конгрес. Така Балканският полуостров бе превърнат в зона на постоянни конфликти. В такива зони е не само позволена, но и е задължителна откритата намеса на великите сили в решаването на неизбежните конфликти, както и в устройването и поведението на държавите от тези зони. От тук насетне стана напълно невъзможно събирането на малките народи в техни еднонационални държави. Много хора бяха обречени да живеят в чужбина и постепенно да губят националното си съзнание и да се претопяват в състава на други народи.
А иначе участниците в този договор декларират, че желаят „да уредят в една мисъл на европейския ред, съгласно стимулациите на Парижкия договор от 20 март 1856 г. въпросите, повдигнати на Изток от събитията през последните години и от войната, на която прелиминарният Санстефански договор тури край“. Но това са думи, а не дела.
Европа, за разлика от Русия, подписвайки Берлинския договор, е изхождала единствено от своите егоистични интереси и е нямала абсолютно никакво намерение да дава свобода на поробените дотогава народи. Затова отнема почти всичко, което Русия им е предоставила в Санстефанския мирен договор като възмездие за петвековното робства и с надеждата, че успеят да развият своите способности и възможности и да се въздигнат до висотите, на които заслужават да бъдат.
Кой е луд да отрича, че модерната история на българската държава започва на 3 март 1878 г. Това е датата на най-големия ни празник. Трябва да си неук, злоумишлен, безсъвестен, за да отричаш празника, само защото нашата освободителка е Русия.
Да, нас ни е освободила Русия. Тя ни е дала държавата, разположена върху всичките изконни български територии и населена с българи.
Европа, изповядваща своите „европейски ценности“, обаче ни отне огромна част от тях. Чрез Берлинския договор тя ни обрече вечно да бъдем малки и слаби, немощни и търсещи чуждото покровителство, за да оцеляваме и се спасяваме.
Затова е редно да се знае и помни кой ни е събирал и кой ни е разделял и омаломощавал; кой е искал да бъдем силни и могъщи и кой ни е попречил да бъдем такива. И да почитаме този, който ни е помагал и съхранявал като народ и нация.
Трети март е добрият повод всяка година да правим тази равносметка! И да сме благодарни на благодетелите.
