Внезапно, като ни се отложи влизането в Еврозоната за по-светли бъднини, и се превалутирахме в краставици. Вече не олиото ни е мерната единица за „преуспялост“. От мазната пързалка се изстреляхме на пистата на кривата краставица. Колкото ни беше ценно олиото за по 6-7 лева литъра – като да го пиехме с канчета сутрин на закуска! За един лев надолу в цената и до смъртоносен бой се стигаше, досущ като в един спагети-уестърн (италиано-американски) от 60-те години на минали век с подобно име, но в друга валута – „За един пробит долар“. Сега изведнъж го обърнахме на краставици по 7-8 лева килото, като да не можем сутрин да станем и да си изпием олиото, ако не сме обелили поне една краставица. Буквално, де – да не се размечтае някой по преносния смисъл на това сравнение!

Сега сме равнис по краставиците, даже и да са криви, не ни пука – имаме си ние оная формула „всяка крива линия, успоредна на партийната, е права“, дето явно ни важи и за краставиците. Та затова предизборно, вместо да следим кой крив – кой по-крив в политпартийността (там прави не останаха, всички са лежешком властово), си следим в портмонето колко краставици можем да си купим.

От това нещата – властовите и държавническите, пак са като в спагети-уестърн. Не само краставиците ги гледаме през крив макарон според израза за нещо, което все не ни се случва, колкото и да зяпаме в тая посока. Ясно е, че краставиците, след като не само ги гледаме, а си ги отглеждаме в кривия ни макарон, скоро няма да се оправят – изправят. Образно казано, ще свикнем и на криви краставици.

Така де, всичко е в навика, още Кучето на Павлов в началото на миналия век го е установило – навикът е втора природа. Като ни хранят само с криви краставици, толкова свикваме, че освен краставиците и кривият макарон ни се изправя. Почваме да виждаме през него и най-кривата политпартийна линия като права, даже и да няма никаква линия. А и и с цената ще свикнем, дори ще ни се виждат евтини краставиците, като станат по 5 лева. Справка – олиото!

Именно в това „превалутиране“ е заровено кучето – не това на Павлов, а нашето политическо куче. Я на „промяната“, я на „подмяната“, я на „замяната“, я на „въскресението“, даже и на „възраждането“ и т.н. подобни ходове за оставане на наличната ни политпартийност на хранилката.

Така че то, нашето политпартийно куче, всъщност не е заровено, а си се е окопало живо и здраво. И в момента пак ни тренира – то нас, а не като при Павлов – той него. Тренира ни като избиратели, че нямаме избор ни за краставиците, ни за макароните, колкото и да гласуваме или да не гласуваме.

В момента тренировката е, че и след изборите на 2 април краставицата на държавността няма да се изправи – пак ще я служебна, я също толкова нередовна, колкото и да е правителствено редовна. Като идеята е от сега да сме свикнали, че ще гласуваме наесен не само на редовни избори за местна власт, а и за парламентарна – съответно изпълнителна. Като ще избираме все от същите криви краставици, все с идеята, че може пък някоя да успее да ни прокара през кривия макарон. Но пък ще се гордеем – вече сами сме се натренирали, че поне имаме краставици – па било то хем криви, хем скъпи.

Че глей ги, на, горките британци дето с тия си прави краставици се докараха до „дажба за краставици“. Имали „сериозен недостиг на пресни плодове и зеленчуци“. Затова в магазините имало лимит - до три чушки, по три домата, най-вероятно по една краставица на човек. Ние лимит нямаме – безгранично (истински Шенген) си гледаме квото си искаме през кривия ни като сбъркана в растежа краставица макарон.