Натъква ли се западният свят на естетсвените си граници? Ще успеят ли САЩ да удържат своята идентичност? Дали Америка е способна да удържа еднополюсен свят не зависи от силата на противниците й, а от това доколко в нея тече вътрешен процес. Полюсът се запазва не в зависимост от силата на противниците му, а в резултат на вътрешната мобилизация на населението му.
Тези и още въпроси разглеждат Андрей Райчев, Тончо Краевски и Радослав Илиев в 6-и епизод на дискусионното философско предаване „Кръг Квадрат“ по тв 7/8 и в //www.youtube.com/@Circle.Square" target="_blank" rel="noopener">канала в YouTube, също и чрез фейсбук-страницата „Кръг Квадрат“.
Цитати от предаването:
Радослав Илиев: Но това, което в момента наблюдаваме са две Америки. Едната, най-общо нека я наречем либерално-демократична, свързана с демократическата партия твърди, че просвещенските ценности са безалтернативни. И една друга Америка свързана напоследък за съжаление с Тръмп, която осъзнава, че е гранична и че трябва някъде да се спре и да се договори.
Тръмп казва, че Америка трябва да се занимава със своите работи и основният и проблем в момента е американизацията на света. Като последствие това изисква гигантски разходи за поддържане на мир и ред и най-вече вредното замесване на Америка във външни проблеми, които тя абсорбира, като свои.
Тръмп казва, че е време Америка да осъзнае своите граници, като регион, а не като свят, а демократите казват обратното – ние сме отговорни за света.
Андрей Райчев: Границата на еднополюсния свят не възниква по линия на политическата съпротива, а по линия на самия проект. Западният проект предполага, обаче, нещо крайно наивно, а именно, че ценностите на френската революция, въплътени в американската идея за свободата, са универсални. Границите на еднополюсния свят са там, където идеите за свобода и отчасти за равенство и братство не работят. Те се намират не там, където някой дрънка оръжия срещу САЩ. Не в активната съпротива е проблемът, а във фундаменталното допускане, че западните ценности са универсални.
Основният продукт на глобализацията е регионализацията. Границите на регионите възникват естествено. Представата, че те са Рим, който ще прави каквото си иска, защото обединява хубави региони, има пари и оръжия се натъква на въпроса за боговете. Но Рим не се разраства повече от естествените си граници. Защото границите на регионите не зависят от силата, а от културите, с които се сблъскват.
Тончо Краевски: Искам да предложа точно обратната теза, че зависят именно от силата. Културата е фундаментална, но в крайна сметка става въпрос за сила. В Германия след втората световна война държавния суверенитет е абсолютно ликвидиран. Същото става и с Япония. Има разлика в смазването на идеята за суверенитет в източна и западна Германия. Източна Германия и до ден днешен много повече прилича на старата Германия. В този смисъл силата според мен играе сериозна роля.
Андрей Райчев: От това, което казвам следва нещо по-фундаментално. Ако е вярно, че западният свят ще се натъкне на своите естествени граници, то на тези граници той ще получи необходимост да се договаря. Точно както Рим, който не е застрашен от своите съседи, които не може да асимилира, а е застрашен отвътре.
Дали Америка е способна да удържа еднополюсен свят не зависи от силата на противниците ѝ, а от това доколко в нея тече вътрешен процес на разлагане, разединяване и загуба на идентичност. Ако Америка загуби идентичност и престане да бъде Америка много скоро, както Рим тя ще залезе. Виждаме го много ясно в Рим, когато половината от империята спира да се бие и започва да изпраща наемници. Византия никога не допуска това и там отначало докрай се бие византийският селянин и затова те имат 1000 години повече живот. Полюсът се запазва не в зависимост от силата на противниците му, а в резултат на вътрешната мобилизация на населението му.
Радослав Илиев: Тук резонно идва въпросът иска ли съвременният западен човек изобщо да се бие?
Андрей Райчев: Да това е големият въпрос, има ли сили Америка да задържи своята идентичност, или е застрашена да се превърне в Америки.
Няма никакво съмнение, че Америка в момента се раздира отвътре. За мен въпросът е в това ще успеят ли да удържат вътрешната си свобода. Според мен в това е тайната на Америка. Ако се откажат от свободата си, според мен, с Америка е свършено.
Тончо Краевски: Това зависи от суверенитета на тяхната държава, защото суверенността на гражданите се гарантира от суверенитета на държавата им.
Америка е като дивият запад на глобално равнище. Америка е най-силният шериф в целия свят, но има огромен проблем. Тя никога не е успяла да установи всеобхватни, хомогенни единни институции в света. Има разпиляни институции, които те като най-силни могат да използват. Но те са много далеч от това да превърнат света в един свят и в една държава.
В момента те се сблъскват с пределите на собствените си сили.
