Парадоксална доктрина е социализмът, малко като леките наркотици. Общо-взето е разрешен, уж не вреди в малки дози, но започнеш ли веднъж, рано или късно ще се озовеш под някой мост със спринцовка хероин във вената и без сърдечен ритъм. Тази философия на неудачника и Библия на завистта е напът окончателно да ни отърве от отровното си обществено присъствие след поредното драматично напукване, подгизване и втечняване на заетото от стогодишна шафрантия „ляво пространство“ на политическата сцена в България.
Колкото и да се пънат пернишкото кметче, другарката Шаренкова и Валери Жаблянов, проблемът на тукашния социлизъм съвсем не е в единоначалието и умно-красивитетния инцест на Корнелия Нинова. Трагедията на лявото е, че то рухна под тежестта на собствената си липса на ценности и идентичност.
Втръсналият и досадил дори на най-дементиралата 96-годишна бригадирка призив да осигурим повече социални придобивки за пенсионерите и бременните БГ-мами вече не може да прикрие факта, че нашите леви са изпразнили напълно торбата с индоктринационни агитматериали. На работническата класа й дреме на оная работа за лявото. Тя се състои или от Ай Ти специалисти с по 5-6 бона заплата, които гласуват за жълтопаветниците, или от скотове на минимална надница, пускащи уверено бюлетина за смуглия маргинал Костя и псуващи под вмирисаните си на лук мустаци американските кравари.
В резултат българското ляво се завъртя на 180 градуса и в опит да оцелее тегли една майна на марксисткия интернационализъм. Вместо това прегърна евтини псевдопатриотични и ксенофобски идеологеми, подаде дупе на руските фашизоиди, обяви война на джендъри и хомосексуалисти, норвежките педофили и гнилите европейски ценности. Започна да ни плаши с арабско нашествие, с македонско клане, с мозъчно изнасилване и разпад на кукерските събори и мъжките хора.
Не е виновна Корнелия Нинова, че у нас истинско ляво няма и не може да има, защото липсва неговият основен носител – работническата класа. Тук принадена стойност създават само няколко стотици шивачки в Родопите, един завод за тоалетни казанчета и Джон Малкович, като дойде на гастрол в Народния театър. Останалите 80% по Иво Христов, които се драпат по спарените тестиси и посръбват кафенце от пласмасова чашка в 6 от 8-те часа работен ден са онези, в които са се прицелили с отчаяните си електорални мрежи и БСП, и новото обединение със стари шафрантии „Левицата“.
Скъпи другари и другарки, всуе е ваша борба. Опъвате се за овладяване на лявотото пространство, а такова у нас отдавна не съществува. В България леви са само Галин и Емили Тротинетката. Те не се интересуват от минимален необлагаем доход, от зелена енергия, от детски градини и ясли, от преразпределение на активите. Не им дреме за носталгията по бабината лютеница, клецането по служебните банкети на 8 март и билетчето от 6 стотинки по времето на Бай Тошо, които използвате като заместител на политическа платформа.
Питайте, д-р Цветеслава, тя е от вашите и ще ви обясни за принципа на компенсацията в психологията. Това е механизмът, който мързеливите, неудачните и недоклатените използват, за да се борят с тревожността и неудовлетвореността на битието си. За техните гневни гласове отчаяно се борят и БСП, и Левицата. Само че тези хора не са леви, те са просто мизерници. И лявото ни е такова - мизерно.
