Две национални катастрофи, жалко подлизурство на агресивния руски царизъм, мизерия и отчаяние за стотици хиляди бежанци от Тракия и Македония – неизборими са престъпленията на циничната и суетна пиявица Фердинанд срещу българския народ. Най-голямата му грешка обаче е друга – когато през зимата на 1907 г. студентите го освиркват и замерят със снежни топки пред Народния театър, той уволнява професорите и закрива Софийския университет. А трябваше да хлопне кепенците на сцената, тази гадна клоака, където до днес царуват ориенталски порядки от 18-и век.
Разбирам напълно стремежа на Александър Морфов да се отърве от „герберастките боклуци“ около себе си, колкото и да ми е жал за бузестия младеж Евгени Будинов. Само че след тях трябва да разкараме и ямболските селяндури, защото няма как носителите на културната ни идентичност да имат фасадата и поведението на полупияни собственици на будка за цаца в Мичурин.
Ясно, комсомолецът Будинов е застинал някъде в средата на 60-те години и смята, че с целувки и палав език към портретите на Сталин, Тито и Димитров, пардон, Бойко, Деси и Тома, ще си осигури неспирен професионален възход. Щом е решил да върви по бодрите стъпки на Стефан Данаилов и Цветана Манева, да е жив и здрав. Само да помни, че първият финишира кариерата си в прегръдките на Корнелия Нинова, а втората – на Азис.
Бунтът на Сашо обаче в същността си е също толкова архаичен и противен, колкото конформизма на Евгени. Това е магураджийска революция, мутренски метеж, напомнящ бурните времена от началото на 90-те години на миналия век. Когато тъпи, агресивни и безкомпромисни младежи като Васко Илиев, Демби, Юри Галев и Иво Карамански се еманципираха от тренировките в Олимпийски надежди и решиха да поемат своята и на България съдба в собствените си груби ръчища.
Точно както борчетата на прехода не успяха да ни отърват от задушаващата прегръдка на БКП и ДС, а се превърнаха в неволни полезни идиоти на системата, сега Морфов само прави услуга на политическите си опоненти. Със своята простащина, примитивност и изостаналост той не може да бъде алтернатива на закъснелите партийни секретари, били те от ГЕРБ, ДПС, ПП или Пернишкия съюз на Кире Либерало.
За да опонираш на порочната и партийно зависима система в дебрите на културата не е достатъчно да разчиташ, че опосредстваното от солидни количества алкохол морално право е на твоя страна. Трябва да си достоен за правотата на собствената си позиция, иначе се превръщаш в кръчмарски дисидент, в маргинал, в карикатура на опозиционер, в закъсняло хипи с побеляло кече и вдигнат среден пръст, вместо знака на мира.
Герберастията няма място в театъра, но простотията също не трябва да е там. В 21-и век не бива да съществува просвещенска институция, в която се пие, псува, пуши, драска по вратите, ака в асансьорите и оножда в клозетите. Такива свинщини се позволяваха преди 30 години в офисите на СИК и редакциите на следобедните вестници. Ако така ще продължава, по-добре да закриваме клетия театър.
