От пропагандна гледна точка Гоце Делчев е нещо като Левски 2. Или като Левски Lite, при положение че приемем дякон Игнатий за Левски Classic. Тоест Гоце Делчев е нещо, с чиято употреба много трябва да се внимава, защото не знаеш за кого какво символизира, кой се идентифицира с него и колко сприхав може да е той.

Ето например миналата седмица български политици се запътили да се снимат на гроба на Гоце Делчев и да изпратят снимките на медиите, обаче македонските граничари и митничари (това са изконни македонски думи, по модела на „историчари“ и „политичари“) ги слъгали, че им е спрял токът и не ги пуснали да влязат (веднага) в древната родина на Мегас Александрос III. По този повод нашият вътрешен министър Иван Демерджиев обяви, че ще им подари три генератора, та да може границата им да функционира. И е прав, защото що за държава е тая, дето няма граница като хората!

Така или иначе атмосферата се нажежила. Разразил се скандал, в чийто епицентър, в чийто даже хипоцентър се оказал депутат от „Възраждане“ (Ангел Георгиев). Арестували го, глобили го и му забранили да влиза в т. нар. „държава“ през следващите три години. После го екстрадирали заедно с другите разпалени пилигрими обратно там, откъдето са дошли. Титаничен сблъсък.

Както можеше да се очаква, обади се и Станислав Трифонов, който изглежда отчита спад в популярността и напоследък е особено активен, привлича внимание с различни героически движения. Няма да се учудя, ако сега свика референдум за анексирането на РСМ в границите на Отечеството, на Родината-майка.

Защо, бе? Защо в такива скандали вечно са замесени политици, а не инженери, лекари или учители?

Инженерите, лекарите и учителите по-малко ли тачат паметта на Гоце Делчев. Или нуждата им от публичност не е тъй остра, тъй болезнено императивна. Влечението им да се фотографират как мъкнат венци със строги и вглъбени в славното национално минало лица не е така силно, както у лидерите на политически партии.

На свой ред Външно министерство излезе с позиция: „С дълбоко съжаление констатираме, че 4 февруари 2023 г. ще влезе в историята като датата, на която властите в Северна Македония, по крайно неубедителни причини и в нарушение на предварително дадените уверения, не допуснаха отдаването на почит към делото и живота на Делчев от страна на български граждани. Министерството на външните работи определя днешното отношение на управляващите в Северна Македония като унизително и недопустимо спрямо българския народ и Република България“. Ами, като толкова дълбоко съжаляваме, дайте го малко по-строгичко със северните македонци, а? Съвсем изнагляха…

Всъщност проблемът се състои преди всичко в това какъв е по народност Гоце Делчев – българин или македонец. То е все едно да питаш какъв е Йовков – българин или румелиец. Или да спориш дали Дора Габе е българка или добруджанка. Някой беше писал, че северомакедонците са се вкопчили в Гоце Делчев като удавници за самка и че ако някой им отнеме Гоце Делчев, ако някой ги застави да изрекат очевидната истина, че Гоце Делчев е българин, то ще се срути целиот им идентитет.

А тази истина (че Гоце Делчев е българин) е отдавна доказана и е банално всеки път да се повтаря едно и също. Достатъчно е само да се погледне сайтът на Атанас Струмски, където са систематизирани около 60 документа, сочещи недвусмислено народността на Гоце Делчев. Пък и каква ли би могла да бъде народността на човек по онези земи в началото на миналия век? Или българин, или грък, или турчин, или сърбин. По онова време преките потомци на Александър Македонски още не са родени. И доколкото и при най-добро желани не можем да изкараме Гоце Делчев грък, турчин или сърбин…

Както е прието да се казва: ако не беше тъжно, щеше да е смешно. Тези хора в днешната РСМ за има-няма един век са ги побъркали абсолютно. Когато под натиска на гарибалдийските повеи Болният човек на Босфора (Османската империя) започва да се разпада и да се образуват модерните национални държави, те започнат да се конкурират за всичко, но най-много за територия и население. Последните справедливи етнически граници на Балканите за границите на Българската екзархия. И те са справедливи, защото почиват на три непоклатими стълба: език, църква и самосъзнание.

Скоро обаче стълбовете се оказват не чак толкова непоклатими. На тази земя, където днес е РСМ, се пресичат интересите на България, Гърция и Сърбия (четете Димитър Талев). И всяка една от тези държави започва да работи върху църквата и езика, но най-вече върху самосъзнанието, което днес там наричат „идентитетот“.

Доблестни поборници като Гоце Делчев и Даме Груев се принуждават да търсят формула, равно отдалечена от трите влияния. Така се ражда идеята за автономия на Македония и Беломорска Тракия, върху която после ще избуи македонизмът на комунистически интернационал, но при него вече не се защитават интересите на нито една от трите държави.

Автономията на Македония и по-късният ѝ държавен суверенитет са неестествени и като такива няма как да не бъдат постоянен източник на напрежение за едно или за друго. А горките хора вече няколко поколения се раждат и умират в някаква извратена измислица.

Съревнованието между националните държави може да дава добри плодове. Неговата светла страна е възпята в олимпийските игри. Но същото съревнование може да отвори и грозни рани. Достатъчно е да видим двете световни войни през модерния и прогресивен ХХ век. За нуждите на това съревнование е необходимо населенията на съответните територии в границите, в които ги е поставила историческата необходимост, да се чувстват не само народи, но и нации. И националните пропаганди се грижат добре за това, без да жалят средства. Основното чувство, което тези пропаганди се стремят да култивират у населенията, е т.нар. „национална гордост“. Най-общо казано, националната гордост не е друго, освен система от аргументи в подкрепа на това, че нацията, към която принадлежиш, е по-качествена и по-достойна от нацията, към която не принадлежиш. Жизнено необходими за подобна аргументация са героите, светлите исторически личности, които до такава степен са митологизирани от пропагандата, че античните богове могат да им носят куфарите. И може би така трябва, знае ли човек?

Когато две нации се мъчат да се легитимират с едни и същи герои-богове, с една и съща история, тогава става трагикомично. Тогава става все едно в Щатите да се хванат за гушите дали Винету е аризонец или оклахомец.

Няма народ на Балканите, който по един или друг начин да не е бил прецакан от историческите течения. Не си заслужава обаче заради това да отглеждаме омраза един към другиго като краста по тялото. А пък за да се опълчим на омразата, сме длъжни да изкореним лъжата и да издигнем в култ Истината. Да се актуализират учебниците по история на населението в РСМ е едно чудесно начало в тази посока. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Илюстрация: Джузепе Гарибалди