От години българското средно образование и учениците се държат като герои от романтична комедия, на които им е писано да са заедно, но все се разминават. Училището все се опитва да хване децата в мрежата си от знания, а децата все му се изплъзват.
Картината не се е променила и през последната година.
Проучване на Gallup International, по поръчка на Министерството на младежта и спорта, показва, че опасно много младежи у нас продължават нито да учат, нито да работят.
В статистически данни броят им е малко над 100 000 от близо 854 000 българи на възраст до 29 години.
Изводите от това сравнение ги знаем. Младите бездействат, немотивирани са, мързи ги. Това, което не знаем, е защо.
Защо се получава така, че осезаем дял от българските младежи предпочитат да остана в семейното гнездо, вместо да търсят независимост и развитие?
Не може да се отрече, че проблемът е и поколенчески. Новата генерация е възпитана в лек и безпроблемен живот, затова изпитанията в професионален, битов и какъвто и да е план няма да им се услаждат. Ще предпочитат да са ютубъри, а не лекари, и ще харесват инфлуенсването повече от ученето.
Ако търсим лесния отговор на засилващата се пасивност сред младите хора, веднага може да си намерим извинение - социални мрежи, бърза интернет връзка, много начини за разсейване на вниманието.
И това щеше да е валидно, ако всичко останало в българското средно училище работеше без грешка. Но то не работи.
За всеки лаик е видно, че нещо в българското средно образование здраво засича, защото тук произвеждаме некомпетентни и апатични кадри много преди Марк Зукърбърг да измисли Facebook.
Предизвикателствата на наша почва започват от много по-назад, от начините и от каналите, по които Министерството на образованието и науката (МОН) разпределя средствата по бюджета си.
Докато преди се е стискало да не се охарчи излишно, сега му отпусна края. Пребори се за по-високи заплати за учителите, безплатни учебници до 12 клас и програма за медиатори, от които се очаква да държат децата в клас.
Отдалече изглежда, че министерството се е погрижило за всичко, но погледнато отблизо се появяват съмнения, че програмата за медиатори е просто поредния теч на пари в системата на родното образование, който произвежда минимален ефект за сметка на милионите, които държавната хазна отделя ежегодно, за да поддържа съществуването му.
Да обясня набързо за хората, които са завършили средно, без да са срещали и един медиатор в училищния живот.
Медиаторите са нова прослойка държавни служители, които се назначават в училище, за да поддържат присъствеността на ниво и да разговарят с родителите на по-проблемите ученици. От тях се иска да търсят децата на адрес, когато пропускат часовете в училище, и да се срещат с родители на ученици, които не внимават или създават хаос в класната стая.
За миналата година МОН е отпуснало малко на 4,5 милиона по тази програма. Тя ще продължи до 30 юни 2023 г., а назначените по нея са 946 работници.
Хора, които не са емоционално обвързани с децата, посредничат за изглаждане на недоразуменията.
Звучи като решението на най-големите ни проблеми и затова проверих дали случайно не познавам някой, който да работи по тази екзотична за мен професия в българското средно образование. Оказа се, че познавам.
Единият е мой бивш съученик, който учи до 10 клас, но напусна училище, защото му писна на шапката класната да го посещава у тях и да разпитва баба му и дядо му за неизвинените отсъствия. Поработил в Гърция при родителите си, върнал се и станал медиатор. Първата червена лампа.
Вторият е мой познат, за който едва наскоро разбрах, че се е върнал от Испания. През целия си професионален път е брал портокали. Върнал се и той е станал медиатор. Втора червена лампа.
Но да речем, че липсата на педагогически опит и образование не е достатъчно тежко доказателство за безрезултатността на тази професия. Нека разгледаме и същността на практикуването ѝ.
Когато дете отсъства от клас, учителят казва на медиатора да го потърси на домашния му адрес и да го върне в училище. Тук идва и врътката в тази работа - дали медиаторът ще отиде на адреса (който доста често е в ромските квартали), или ще седне на кафе за два часа и след това ще излъже, че не е намерил детето, понеже никой на адреса не му е отворил, е въпрос на неговата съвест.
Познайте от първия път какво ми казаха познатите ми медиатори.
Няма контролен орган, пред който да се обясняват, никой не следи доколко са ефективни, но си получават ежемесечната заплата между 300 лева и 400 лева за половин ден присъствие в училище. Недостатъчно, за да живееш нашироко, но пък достатъчно за пари от въздуха.
Както се казва, щеше да е смешно, ако не беше тъжно, защото в същото време Ваня Кастарева от РУО-София споделя, че българските училища спешно се нуждаят от буфер между учителите, учениците и родителите, който да се справя с въвеждането на дисциплина. Какво правят тогава медиаторите?
Като че ли доказват на подрастващите, че и без да се скъсаш от учене, може да намериш път към държавните пари.
За българското средно образование обаче този хак в системата е жестоко засрамващ. Още повече сега, когато отделя стабилни средства от бюджета, а получава все същите недоучили, функционални неграмотни и мързеливи кадри с нулево желание за начетеност и работа.
На тази основа поне МОН не трябва да се изненадва, че над 100 000 младежи у нас си стоят вкъщи, а да се убеди, че парите в случая не гарантират образование.
