Най-яростните адвокати на НЕКСО се оказаха някои лидери на „дясното“. Не е чудно: това е „дясното“ на Костов, което крие във фундамента си тайнството на измамата – криминалната приватизация

Вижте, докъде я докарахме – навремето давахме на Америка хора, които надзираваха мостовете на Ню Йорк и отговаряха за тяхната сигурност.

А сега можем да се похвалим с гениите от НЕКСО, които замерят наивниците с криптовалути – и от които нюйоркчани се пазят да не им отмъкнат парите.

Божидар Янев – това бе човекът, който през 2004 година, когато го интервюирах, се грижеше за сигурността на нюйоркските мостове.

А те бяха, поне по онова време, 2027 на брой – от затворения за преминаване Хайбридж над Харлем, построен през 1843 година, до втория по дължина висящ мост в света Верадзано.
Всеки със своята история - и със своята душа.

И всички те поверени на Божидар Янев - ето, това е успял българин. Запомнете неговото име.

***

Според скорошно социологическо проучване едва 35 процента от анкетираните заявили, че живеят по-добре от родителите си.

Пак проклетият сблъсък Днес-Тогава – и пак с превес на Миналото.

Само 35 процента.

Но това, всъщност, е фантастичен резултат – след три десетилетия мърсуване с Времето, при цялото зомбиране на младите.

Създадоха дори съсловие, което се препитава с лъжи по Миналото.
Вчера може да се е случило нещо, но и то веднага попада в центрофугата на Лъжата.

Ето ги: най-яростните адвокати на НЕКСО се оказаха някои лидери на „дясното“.
Не е чудно: това е „дясното“ на Костов, което крие във фундамента си тайнството на измамата – криминалната приватизация.

***

Едва тия дни, внезапно се сетих, как преди много години, повече от 40, разговарях за първи път по телевизията с Христофор Тзавела – пак за македонските, а, всъщност, за българските ни болки.

Тзавела бе велик словосъбирач, който издири и съхрани за Времето десетки хиляди образци на народното творчество от македонския край, в които живее душата - и Истината - и за Македония.

След края на интервюто той ми подари нещо, чиято стойност тогава ми се стори само сантиментална: четирилистна детелина от гроба на Гоце Делчев!
Още я пазя – но едва сега, след толкова текстове за Македония, се сетих за нея.

Какъв знак е това?

Че всичко е приключило?

Че дори всички детелини от гроба на самия Гоце няма да ни донесат справедливостта, която заслужаваме?