"Авторката е пълен некадърник и комплексарка", "Статията е много тъпа", "Излагате се", "Ударихте дъното", "Елементарни сте", "Повече няма да отворя този сайт"...

Откакто трудът ми е храна за обществена консумация, съм чела и по-сочни "забележки" по свой адрес, но съм запомнила само тези клишета.

Квалифицирам ги като "мек хейт", защото се движат на ръба да минат за критика, ако бяха аргументирани, а не бяха избухнали в неистово бързописане с една-единствена цел: да ме изнервят, за да докажат правотата си.

Но нямам нищо против тях, защото знам, че на глобалната карта от автори моето писане може да мине за посредствено.

Знам също, че когато събера мислите си и ги пусна онлайн, те ще се видят, потенциално - ще се прочетат, а слабостите в биографията и качествата ми ще си получат заслуженото.

Няма да се изненадам, ако това се случи и няма да ми мигне окото, защото го очаквам и защото съм подготвена да го приема. Но по-важното - защото през годините съм се калила, така че да не роня сълзи, когато ме нападат или когато ме критикуват.

Още в окопите на студентството, когато хвърлях готови курсови работи и дисертации в кошчето, научих, че много пъти ще ми се налага да пиша един и същи текст отначало. Отново и отново, докато не стане както трябва.

Стискала съм зъби и съм поемала стоически отхвърлянето, понеже още на 20 г. ми се показа, че то е неизменна част от хорото, на което съм се хванала. Това е сделката, щом резултатът от работата ми е на показ, и аз я приемам.

Искрено се учудвам обаче, че в съвременната технологична среда на социални мрежи са останали автори, режисьори, сценаристи и актьори, които не са разбрали, че отхвърлянето на публиката е част от играта.

Не само че не позволяват да се каже лоша дума за филма, сериала или книгата им, а не допускат и най-жалкия опит за конструктивна критика, която цели да помогне, а не да руши нечий труд. Скриват се зад фасадата на патриотизма или на творчеството като общочовешка ценност (за примерите може да се досетите и сами, предполагам) и си затварят очите за всяка забележка.

От толкова чувствителност истинска критика у нас от доста време не съществува. И заради това се е стигнало дотам всяко посочване на недостатъците да се определя за омраза.

Защо обаче омраза? Защо мнението на хората задължително трябва да се окачествява или като любов, или като омраза и нищо по средата. Все едно е невъзможно някой да ти даде безпристрастен и практичен съвет. Да сподели опита си с теб, без да се намесват мелодраматичните емоции в историята.

Творците, освен талант и всичко останало около него, трябва да притежават и още едно много важно качество - умението да приемат еднакво адекватно и позитивните, и негативните реакции към работата си, понеже ще има и от двете.

А след годините на Facebook и Instagram, ще има повече от второто.

Наясно съм, че човекът на изкуството е деликатно, крехко и лесно ранимо животно. Иска му се да галят егото му, вместо да го ритат. Да, но ако оставим егото си да суче комплименти безнаказано, ще загубим усещането си за реалност и точна самооценка.

От суета ще се самозабравим, а за всяка професия е важно поне с единия си крак да сме здраво стъпили на земята.

Сигурна съм че и на Деймиън Шазел не му е много весело в момента, след като част от критиката и публиката направиха филма му "Вавилон" на салата. Но търпи, защото се е научил.

У нас, от друга страна, единици от съсловието остават разглезени. Свикнали са да получават основно венцеславене и вечна, безусловна любов, защото са творци с чуплива душа. Да не би случайно да сринете самочувствието им с неодобрението си заедно с изключителната им дарба. 

Тази тенденция обаче ще роди много съществен минус - никога няма да се отлепим от настоящето си положение и да отскочим нагоре, понеже напредъкът и критиката вървят ръка за ръка. А що се отнася до изкуството, порицанието е повече правило, отколкото изключение.

Така че крехки и раними души не са за тази работа. И творчеството, като повечето публични професии, е бойно поле и ако не си изградиш броня, си чао. По този път се е развивала всяка сфера досега.

Без никой да се обижда, да тропа с крак, че не са го разбрали, и да раздава званията "хейтър" или "разбирач".