Пребити българи, заплахи за убийство, а сега и забранителен списък за влизане в Северна Македония на някои български политици и евродепутати, предложен от президента на антибългарския режим Стево Пендаровски.
Това са само малка част от резултатите на решението за падането на българското вето за Северна Македония. Ветото, както помним, падна след т.нар. "френско предложение" (поредната нагла лъжа на нашите "партньори", с която за пореден път показаха, че интересите на България никога нямат значение за тях). "Продължаваме промяната", ГЕРБ, ДПС и "Демократична България" решиха да приемат злочестото решение за падане на ветото срещу антибългарския квазитоталитарен режим в Скопие, за да защитят интересите на САЩ, Франция и други държави, които очевидно за тях имат по-голямо значение от България.
Позволих си многократно да предупреждавам, че падането на ветото ще доведе до такива неща. И много по-разбиращи и знаещи от мен хора, също предупреждаваха. Но кога такива мнения са имали значение за българските политици?
Към днешна дата Република Северна Македония не е направила нито една крачка в посока дори на най-минимални жестове на добросъседство с България. Българската позиция от своя страна е изключително инфантилна. Спорът, който е по същината си исторически и касае идентичността, историческата истина (фундаментите, чрез които съществува България), е сведен до казионни молби от българските власти, ако може Македония да включи българите в конституцията си.... някъде между куцовласите и ромите, разбира се.
Непрекъснатите провокации от Скопие само показват, че България изгуби всякаква международна тежест, авторитет и сама застрашава сигурността си, защото никоя сериозна държава не би позволила политици като Еманюел Макрон да й извиват ръцете. Пък дори и да е президент на ядрена държава. Със сигурност една Унгария не би позволила. Както знаем и Гърция не позволи десетилетия наред.
Слабостта и сервилността, които българската държава демонстрира, само подхранват наглостта на всякакви провокатори и българофоби. Насилието над етнически българи няма да спре, а напротив, ще се засили, защото режимът в Скопие вижда, че реакция от българска страна няма. Те знаят, че дори утре да убият някой невинен българин в центъра на Скопие или Охрид, София нищо няма да направи, освен най-много да каже нещо в смисъл, че това не било добросъседско. Разбира се, с оглед на нуждата от затвърждаване на натовско-европейския санитарен кордон между Германия и Русия, нашите западни, пази Боже, партньори - също няма да реагират в името на човешките права, в които иначе уж се кълнат.
Разбира се, медиите, на чиито сайтове пише "спонсорирано от "Америка за България", ще кажат, че това са маловажни въпроси. Че Путин иска да ни разедини и тнт. Защото интересите на отвъдокеанските ни партньори са такива, че Скопие трябва скоропостижно да бъде прието в Европейския съюз. Ако България обаче, иска поне минимално да гарантира живота, сигурността и достойнството на българите и в Македония, и по света, тя трябва да наложи вето на режима отново.
Това е единственият начин София да покаже, че няма да толерира насилие и ексцесии над етнически българи, както и най-сетне да демонстрира, че има поне минимален суверенитет и може да следва някакви собствени интереси и червени линии, а не само геополитическите стратегии на западните "партньори".
Трябва да сме наясно, че в Скопие няма демократично правителство и никога не е имало. Там царува квазитоталитарен режим, който е конструиран на базата на българофобията като идеология. По същество Северна Македония е анти-България и не може да съществува като друго нещо. И докато България не предприеме мерки, заплахата за етническите българи там, а вече и за българите на наша територия, само ще расте. Единственият път за Северна Македония е да бъде дисциплинирана чрез максимални усилия на България за международното й изолиране.
Когато режимът, който е неспособен да поддържа функционираща нормално държавност, се усети, че няма никаква перспектива и поверената му страна е на ръба заради безработица, изолация, икономическа криза и недоволството на България, тогава ще се съгласи на българските искания. Режимът в Скопие трябва да промени учебниците, да премахне напълно българофобията от училищата, научните институции, телевизията и радиото, както и да почне да пише и казва историческата истина. А когато това стане, не е нужно България да прави нищо повече, защото веднъж прозряли, че ги лъжат от 3 поколения, македонците ще разберат, че българите не са им врагове.
Единственият начин за истинско добросъседство между двете страни е, когато в Скопие възприемат принципа "един народ, две държави", а това ще стане, само когато българофобските конструкти от псевдо-идентичността им бъдат премахнати. В крайна сметка, какво остава от "македонското", ако се махне българофобията? Чиста българщина.
Що се отнася до нашата политическа класа/каста, време е бъгларските граждани да й дадат урок на изборите, които предстоят и тази и идната година. Представителната демокрация има своите методи за дисциплиниране на политическата класа, но само от българските граждани зависи дали ще продължат да толерират предателствата на партиите, които свалиха ветото за Северна Македония, проправяйки по този начин пътя за още по-тежка българофобия.
