Кризата ще се разреши не чрез евроатлантически компромиси и трикове, а когато избирателите окончателно решат дали ще се примирим с предишната "епоха" или ще тръгнем по пътя към истинската демокрация

България като общество, като обществени възгледи и разбирания има едно голямо предимство и един голям недостатък. И двете произлизат от посредствеността. 

Нейният най-голям недостатък е свръзан с махленското, битовото, котловинното равнище в различни области, най-вече в областта на идеите и духовността. България е държава, в която дори най-добронамерените и извисени обществени пориви опират до някакъв вид изгода.

Компромиси и "трикове"

Като при това битовото и котловинното - т.е. лишеното от по–широки кръгозори и от далновидност - светоусещане обикновено се кичи с пошловато-величави определения. Отстъпката от обявени убеждения и неизпълнението на обещанията например тържествено се обявява като наложителен компромис. И не само като наложителен, но и като исторически даже. Вероятно си спомняте един от тези "компромисаджии", който си спечели прякора "Божо Трика", след като в пристъп на откровеност си го назова с истинското име -  "трик".

Сега се готви нов компромис, за когото ще трябва да се измисли и ново, още по-величаво наименование. Историческо-евроатлантически компромис например. Може и епохално-исторически. Или пък фундаментален антлантическо-исторически епохален еврокомпромис.

Бойко Борисов и Христо Иванов през 2015 година

Доста от доводите и оправданията за подобен род компромиси обаче се поизтъркаха. Приказки от рода на: "в името на националните интереси, в името на общото благо, в името на народа и в името на България" вече нямат търсената сила и въздействие. "В името на бюджета" също се поизхаби, да не говорим за първично-простонародното "трябва ни парламент и редовно правителство, за да изкараме зимата". Сега вървят доводи като "в името на влизането в Шенген, в името на приемането на еврото и в името на Плана за възстановяване и устойчивост".

В основата на новите предложения за компромис пак е онзи политик, чието управление вече се определя като "епоха". И който успя да превърне управлението си в "епоха" включително и чрез умението си да прокарва подобни компромиси. Ако случайно не е станало ясно, става дума за Бойко Борисов, разбира се. Чиято "епоха" се отличи с три основни особености - постепенното "изчегъртване" на демократичните правила, корупцията и създаване на управляваща прослойка, която се да се облагодетелства за сметка всички останали.

Кога ще се разреши кризата?

Тъкмо сблъсъкът между управляващата прослойка и останалите, обуславя и предопределя политическа криза. При тази криза повечето избиратели отхвърлят досегашното управление заради несправедливостите и корупцията, които наложи, но все още нямат достатъчно воля, умения, смелост или пък единство, за да се отърват изцяло от него. Затова и кризата ще се разреши не чрез фундаментални евроатлантически компромиси и трикове, а тогава, когато повече избиратели направят своя окончателен избор - дали България да остане при мнимата сигурност на предишната управленческа "епоха", примирявайки се с всичките нейни кусури, или да тръгнем по пътя към истинската демокрация, на борбата с корупцията и стремежа към справедливост, с всичките истински или измислени трудности на този път. 

Като сблъсъците при тази криза са политически само привидно – същността им е в трудността да се отхвърли управлението на все още непревърналата се в класа прослойка, която ще брани яростно и с всички стредства благосъстоянието и привилегиите си тъкмо защото е прослойка, а не партия, макар иначе да се представя като политическа сила.

Разбира се, както и досега, цял сонм от разнообразни анализатори ще приканва всеки ден по няколко пъти на ден политиците към исторически, евроатлантически и всякакви компомиси, прикривайки същността на противоречията зад изгубили значението си определения като ляво-дясно, или проевропейско-проазиатско. Защото истината е, че ние сме си европейска държава и една евроатлантическа коалиция би имала смисъл само при истинска, а не копейкинска заплаха за европейския ни избор.

Майсторът на триковете

И при всички очаквани и неочаквани, познати и непознати трикове, похвати и чалъми на предизборната борба, най-умели и въздействащи, че дори и иновативни се оказаха тези на създателя и защитник на прослойката - Бойко Борисов.

Предложението му председателят на "Демократична България" Христо Иванов да стане премиер и да получи подкрепата му може да се определи като гениално за нашенското си политическо равнище.  

Гениален похват, трик или иширет, който е съобразен със суетливата и податлива на изкушения човешка природа и който освен това намира подкрепа в изкуствено създадените и непрекъсвано натрапвани от разните видове "анализатори" обществени настроения. А колебливите и двусмислени изказвания на Христо Иванов по този повод правят трика на Борисов ако не изцяло, то поне отчасти печеливш.

И накрая, за добрите страни на посредствеността. От нея не могат да се очакват прекалено големи бели - това е основното ѝ предимството. Така че спокойно - ще си останем европейци, макар и окаяни в доста отношения.