И с 850 лева никой не може да води достоен живот. А увеличението на МРЗ не решава нито проблема с големия сив сектор в България, нито с острия недостиг на кадри във всички сфери, нито пък с некоректните работодатели.
За първи път размерът на минималната работна заплата (МРЗ) се превърна в толкова шумен търг по популизъм, далеч по-звучен от обичайната съпротива на работодателите срещу повишението ѝ. В него се включи както парламента, така и служебното правителство,
След като депутатите от различни политически сили напразно се помъчиха да постигнат съгласие около дефиниция и механизъм за определянето на МРЗ, както и досега отново я закова правителството. А президентът Румен Радев се възползва от безплодните прения в 48-ия парламент, за да каже, че "докато от трибуната се водят популистки битки кой повече да се хареса на избирателите и едно безумно наддаване", служебният (му) кабинет вече е решил въпроса. Това е същият служебен кабинет, който първоначално не смяташе за редно да води своя политика по доходите, но впоследствие предложи за обществено обсъждане проект на постановление за увеличението на МРЗ.
ЕС настоява за достойно заплащане
През септември т.г. Европейският парламент прие нови правила за адекватни минимални работни заплати, в т.ч. насърчения за сключване на колективни трудови договори (КТД), за да се увеличи обхвата на работниците, чиито работни заплати подлежат на договаряне. В България 28% от работещите българи са обхванати в КТД, но това не винаги е основание, че ще бъде изпълнено договореното в него. Например: минималните нива на основни работни заплати, посочени в Колективния трудов договор в здравеопазването, са: 2000 лева за лекар, 1500 лева за медицинска сестра и 910 лева за санитар, но те така и не са факт в повечето болници. Съгласно евродирективата, адекватността трябва да бъде редовно проверявана, за да се преразглежда нивото на минимална работна заплата, в случай че се променят обстоятелства - например инфлацията.
Законодателство, договорено със Съвета на ЕС през юни, предвижда определянето на размера ѝ да остава национална компетентност, но държавите членки ще трябва да гарантират, че МРЗ позволява работниците да водят достоен живот. "При своята оценка на адекватността на съществуващите минимални работни заплати, държавите членки могат да се основат на кошница от стоки и услуги на реални цени, или пък да определят стойността ѝ на 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата”, гласят новите правила, чиято цел е МРЗ да се определя със закон, а не по административен път. БСП и КНСБ настояваха именно за половината от брутното средно възнаграждение, което прави 850 лева.
И с 850 лева никой не може да води достоен живот
Минималната работна заплата, която в България получават 1/6 от всички работещи - близо 500 хиляди души, не позволява никому да води достоен живот. Тя е под издръжката на живот, независимо дали ще е 780 лева (398 eвро) или 850 лева (434 eвро). КНСБ изчисли, че с нея потребителската кошница от 20 стоки от първа необходимост може да се купи 7 пъти, докато с МРЗ в Германия - 31 пъти. С 47% са поскъпнали основните хранителни стоки в България - ориз, хляб, брашно, кайма, свинско, пилешко месо и др., по данни на синдиката. За България би било по-справедливо определянето на МРЗ да се основава именно на най-употребявани стоки и услуги, отколкото на референтни стойности като брутната средна или брутна медианна заплата.
На минимална работна заплата разчитат майките по време на втората година от отглеждане на детето си, на 8% от МРЗ са изчислени здравните осигуровки за децата до 18 години, които държавата плаща, с нея са обвързани и социални плащания, както и глоби и санкции.
Плюсове и минуси
Еврозоната, към която България се стреми да се присъедини от 1 януари 2024 г., и ниските доходи в най-бедната членка на ЕС са сред мотивите, изтъквани от синдикатите за увеличение на минималната работна заплата на 850 лева. Противниците дават друг насреща - бюджетният дефицит ще се увеличи заради по-високите разходи, също и инфлацията и тогава същата тази еврозона ще се отдалечи.
Българската стопанска камара настоява механизмът за МРЗ да се определя чрез преговори между работодателите, синдикатите и държавата. Българската търговско-промишлена палата пък настоява да не се вземат решения с дългосрочен ефект върху бюджет и бизнес в ситуация на политическа непредвидимост и нестабилност. За да се раздадат едни пари, първо трябва да се изработят, е позицията на бизнеса - и цената на труда се определя от търсенето и предлагането.
Време е политици, бизнесмени и синдикати да се заемат с истинските проблеми
Увеличението на МРЗ не решава нито проблема с големия сив сектор в България, нито с острия недостиг на кадри във всички сфери, дори и за нискоквалифициран труд, нито с работодатели, които заставят служителите да работят в лоши и дори опасни за живота условия на труд и не плащат социални и здравни осигуровки. На бизнесмени с особени заслуги към властта пък им разсрочват милиони левове неплатени осигурителни вноски. Но политическите сили не говорят и не се занимават с това, защото е трудно, изисква политическа воля и ще изгубят обръчите си.
Синдикатите пък плашат с мащабни национални протести. Това са същите профсъюзи, които от десетилетия не са изкарвали хора на протести заради мизерни заплати и лоши условия на труд - дори когато в "Кремиковци" плащаха нередовно. Добре е да се заемат с решение на истински проблеми - например колко от работещите в строителството имат застраховки за трудова злополука.
