Футболът ни е второ качество, битите ни актриси са второ качество, путинистите ни са второ качество, кемтрейлсът ни е второ качество, та какво друго ни остава, освен Коледата да ни е второ качество? За сметка на това обаче в европейската столица София има 10 елитни коледни базара, кой от кой по-лъскав, претенциозен, скъп и... лайнян.

Ако искате да разберете защо нямаме работа в Шенген, няма нужда да ловите автобуса до Малко Търново, за да проверявате дупките в граничната ограда. Достатъчно е да направите един тур из центъра на тази, дето расте, но не старее. За да се убедите, че живеем в смесица от ориенталски кич и китайска пластмаса, който има място в Европа колкото брадатите аятоласи от Техеран.

Сами по себе си не са лоши нито нашенските ухаещи на лук кюфтаци, нито немските вурстове, нито зелевата чорба, нито крафт бирата, нито родната кал, нито облечените в тиролски полички сервитьорки. Кофти е обаче, когато са безогледно смесени в някакъв уродлив хибрид, в безсмислен бъркоч от недоразбрани традиции и фалшива модерност.

Прилича малко на поправения изборен кодекс – хем гласуваш с машина, хем тя само ти пуска листчето, дето после го броят същите чичковци, които от 1991 г. обикалят по нощите с чували бюлетини и се грижат за демокрацията и върховенството на закона. Разликата е в това, че докато по изборно време срещу 30 лева можеш да си купиш гласа на комшията, на Коледния базар тези пари няма да ти стигнат и за чашка разредено греяно вино и кифличка.

Някакви клети дечица от чуждоезикови школи се мъчат да пеят празнични песни в мрака, група пияници се хващат на хоро сред фасовете и пластмасовите чашки между павилионите, настроението е уж празнично, ама не баш. Уж потребителско, ама не точно. Уж столично, обаче повече напомнящо редовния съботен битак в покрайнините на София.

Дори да се абстрахираме от грозотията и тъмнината, раздутите до безбожие цени на скарата с фалшива майонеза и правена в нечие мазе горчица, отсъствието на всякаква стратегия и елементарна мисъл от страна на общината са просто покъртителни. Както редят жълтите павета, така правят и коледните базари – криво, некадърно, скъпо и временно.

Колко години трябва да минат, за да се сети администрацията на рекордьорката Йорданка Фандъкова, че не си длъжен да разрешаваш присъствието в София на всяка кичозна цигания, само защото ти излиза безплатно, благодарение на щедрото спонсорство на някой нагъл мобилен или хазартен оператор? Това е центърът на столицата, хей, не може всеки кретен с някоя хилядарка за харчене да строи бараки и да пуска кабели, скоби и преходници.

Не може Сульо и Пульо да издига конструкции с логото на компанията си покрай Народния театър или в Борисовата градина, да не би някой нещастник да пропусне коя е фирмата-дарител, осигуряваща ни коледното настроение. Тук не става дума само за абсолютна липса на опит, култура и вкус по отношение на естетиката в украсата на града. Това е показателно за цялото управление на столицата - няма да говорим за олющените сгради, счупените тротоари, по които е невъзможно да мине количка, нито за посевместната мизерия и презастрояване. Поне на Коледа можеше да получим нещо, различно от битак. Нищо, Добрият старец не е придирчив, а като шибне няколко чашки млечен пунш с коняк, може и на хорото да се хване.

Снимката е от фейсбук групата "Деволюция".