Попаднах на много добра статия в Медияпул, която, стъпвайки на данни, изнесени от Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, рисува увлекателна картина на състоянието на хазартния бизнес в България към днешна дата. В статията е систематизирана информация за браншовете в отрасъла и оборотите (респективно печалбите) или частите от тях, които стигат до смаяните очи на публиката.

Така научаваме, че само през тази година сайтовете за залози са се увеличили от 6 на 16, което го изчисляват като ръст от 160%, а други 130 сайта са били закрити, защото не отговарят на някакви там условия. Научаваме също, че в индустрията участват най-различни потребители – от трескаво търкащи шарените талончета пенсионери и безработни до юпита (все още ли се наричат така градските професионалисти?), които от мощните си смартфони залагат крупни суми в реално време. Никой не знае какъв точно е размерът на този наш пазар, но по скромни оценки само в светлата си част ще да е някъде около три милиарда и половина годишно, за които се борят няколко юначни фамилии и организации (техният списък и кратки справки за всекиго можете да намерите в публикацията).

Нас в случая фамилиите и организации не ни интересуват толкова, колкото самото явление и начините, по които реагира обществото чрез различни свои институции.

Хазартът е бизнес, който се намира в списъка на няколко други бизнеса, които можем да наречем „безспорно печеливши“. Те не само гарантирано печелят, но и печелят в особено големи размери. Ще ги познаете по това, че държавите (и в частност техните правоохранителни, репресивни и разузнавателни институции) проявяват към тях особено изострен интерес, като или тотално ги поставят извън закона, или им налагат нечовешки регулации, за да си затварят после очите срещу заплащане. Любителите на конспиративни теории дори мълвят, че някои от тези бизнеси директно се управляват от определени държавни институции.

Към „безспорно печелившите“ бизнеси спадат алкохолът, цигарите, наркотиците, проституцията, порнографията и, разбира се, хазартът. Дано не пропускам някой. Лекарствата, между другото, са на границата – те са легален бизнес, но също „безспорно печеливш“ и доходоносен като този с наркотиците. Но това го казваме в скоби.

Обществото не реагира еднозначно на тези дейности. От една страна чрез забрана и регулации ги консолидира и развива (прави ги монополисти и ги вади от реална конкурентна среда), а от друга – отново със същите средства – се мъчи да ги ограничи. Второто си личи най-добре в правилата за реклама.

Не знам дали е ставало дума, но в продължение на 5-6 години –между 2002 и 2009 – ми се е налагало да се занимавам с реклама на цигари, марки цигари, цигарени фабрики и прочие. И през цялото време съм се питал: ако загриженото общество иска да ограничи вредата от цигарите, защо не забрани тяхното производство, а единствено ограничава тяхната реклама? Защо държавата не забрани тяхното производство, а вместо това непрекъснато увеличава цената им чрез акциза? Ще кажете: защото печели, пълни фиска. Тогава, щом е толкова печелившо, защо държавите не разрешат наркотиците и не ги обложат с акциз? Сигурен съм, че освен до свежи приходи за бюджета, тази мярка ще доведе и до спадане на интереса към наркотиците и намаляване на тяхната употреба. А да не би пък това да е причината – по-добре по-голяма консумация, отколкото по-малка; по-добре приходи от корупция, отколкото приходи от акцизи.

Но пък при цигарите, докато печели от акциза, държавата не губи ли от разходите за лечение и от загубата на трудоспособност на пушачите? Или пък болестите, свързани с тютюнопушенето, са силно преувеличени от пропагандата, за да има оправдание за вдигането на акцизите? Тази година се появи изследване на медицинския колеж „Алберт Айнщайн“, за което научаваме от LexMedica News и според което само 10-20% от пушачите се разболяват от рак на белия дроб – горе-долу колкото и непушачите. Но това е друг разговор.

Така или иначе, „интереса клати феса“. Човечеството е станала прагматично, станало е пресметливо. В общество, в което най-голямата ценност (независимо какво друго се разправя) е икономическият растеж, най-важната цел е печалбата, няма как да е иначе. Но защо всички тези неща – алкохол, цигари, наркотици, порнография, проституция и хазартът, за който всъщност говорим, са толкова интересни на хората? Ето това е същинският въпрос, а не колко сайтове за залагания имало, какъв оборот правели годишно и кой кого бил застрелял, за да го разкара от пътя си. Ако няма търсене, няма да има и предлагане. Защо, защо има такова търсене на пороци?

Ще си отговорим по-лесно, ако потърсим връзката на хазартните реклами с едни други – с тези на бързите кредити. И двете, освен на природната наклонност на човека към зло, свирят на една и съща струна – богатство! Но не богатство изобщо, а бързо богатство, лесно богатство. Рекламите и на хазарта, и на бързите кредити са единодушни в едно и то е, че просто трябва да пожелаеш, и изобилието ще потече към теб като пълноводна пролетна река, мечтите мълниеносно ще се сбъдват една връз друга, както се пукат пуканките в тенджерата. Никой в рекламите не казва, че ако от хазарт се печелеше, то организаторите на хазарта отдавна да са умрели от глад. И никой не казва, че бързите кредити, които идват да променят живота ти в решаващия момент, после трябва дъ бъдат връщани с нечовешки лихви, иначе ще дойдат колекторските фирми и мутрите. Впрочем рекламите на банковите кредити не са много различни от тези на обикновените лихвари – и те рисуват рая на земята, и те те молят да вземеш едни пари, пък за после ще му мислиш после. Наскоро Евростат, цитирана от „Дарик“, излезе със статистика, че само за една година в България са били изтеглени кредити за близо 2 милиарда лева, като всеки трети кредитополучател се е оказал неспособен да обслужва кредита си с всички последици от това. И бъдете сигурни, че рекламите не дават и най-бегла представа за тези последици.

Хазартът, за който разискваме дали да се рекламира или да не се рекламира, същият за който собствените му организатори великодушно предлагат сами да ограничат рекламата си в часове, в които децата не могат да я гледат, същият този хазарт не знам кога, вероятно неотдавна, някъде през последната четвърт на миналия век, беше обявен от Световната здравна организация за болест. И беше включен в международния класификатор на болестите ICD-10 с код F63.0 заедно с пироманията, клептоманията и трихотиломанията, което, за който не знае, е патологичното скубане на коса. За каква реклама изобщо може да става дума тук! То е все едно да рекламираш педофилията… Макар че, като се замислиш, май вече не сме много далеч и от това, но и то е друг разговор.

Хазартът е едно от най-големите изкушения, на които човекът е подложен. Той е сложна страст, която съдържа в себе си не само сребролюбие, но и всичко останало – гняв, похот, отчаяние, суета… Дори се твърди, че сребролюбието е на последно място, защото комарджията бил истински щастлив тогава, когато губи, а не тогава, когато печели. Така разправят, аз не знам. Но е сигурно, че попаднал здраво в ръцете на хазарта, човекът губи образ и подобие. Хазартът, както и другите пороци от този порядък, за които стана дума по-горе, го дехуманизира. И в същото време рекламата показва хазарта като път към щастието – бабичка печели и купува апартамент на внуците, ще се разплача! Рекламата показва хазарта такъв, както какъвто се мъчи да изглежда и всеки друг грях от ябълката насам. Нали помните: „…и ще бъдете като богове…“ (Бит. 3:5). С тези думи змията рекламира ябълката.

И така, да се върнем на темата: допустимо ли е да се рекламира хазарт? Да, всичко е допустимо. Също така е допустимо рекламирането на хазарт да бъде забранено. Свободна воля. Това е големият недостатък на либерализма – че приема за допустими само някои неща, които отговарят на някаква абсолютно условна ценностна система, която може да се промени във всеки един момент. По принцип всичко е позволено, но всичко си има цена. Никой не казва: не можеш да убиеш! Можеш, но после ще лежиш в затвора. Бог казва „не убивай“, когато спокойно, с едно щракване на божествените Си пръсти, може да те направи неспособен да убиваш, дори да не знаеш що е убийство, но Той иска да си способен да убиваш, но да се откажеш сам, защото си видял, че е зло.

Така че всеки е свободен да рекламира порока, но и всеки по-силен от него е свободен да му наложи да не го прави. Всеки сам да си прави изводите. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.