Заливат ни с лъжи, а не познавам друга страна, в която да са толкова търпими към лъжата - заради комунизма, заради богомилството или нещо друго - бог знае. Но положението е просто нетърпимо. Иначе казано - предизборно.

Залозите, че няма да има правителство май отиват към 90-те процента. И не само защото г-н Борисов опитва да „натопи“ един хирург без връзка с политиката, белким прехвърли вината за провала си върху опонентите. Просто предизборната кампания вече две години наместо да стихва, продължава да се ожесточава.

Нараства градусът на самохвалството. Шампион тук е от години Борисов, който отново пусна в обръщение знаменит лаф - бил като аржентинския нападател Меси в политиката. Едни се подиграваха, други одобряваха, но всички го цитираха. А както знаем, няма лоша реклама. На партийно ниво БСП си приписаха всички социални заслуги на осеммесечния кабинет, ДБ бяха моралният коректив на нацията, ДПС – най-диалогичните (макар че, пусто, никой не разговаря публично с тях!). Нинова създала Радев, Радев пък – сътворил от нищото неблагодарните Петков и Василев.

Агресивни нападки срещу опонента

В новата медийна констелация обаче партиите по-малко разчитат на саморекламата, повече на агресивните нападки срещу опонента. Не знам защо стана така, но феноменът е виден навсякъде – пропагандата на Тръмп, Путин или Орбан е много по ефикасна, когато громи уж агонизиращата Гей-ропа, отколкото когато рекламира собствените си постижения. Може би хората днес по-рано се затварят в балона на собствените възгледи, а това, което искат от медиите, е просто да подхранват предубежденията им. Или пък вече не очакваме истинската промяна да дойде от политиците и колкото повече се ругаят те, толкова повече злорадстваме.

Преди две години блокът на реформите, а и подготвящият се за втори мандат президент обвиняваха ГЕРБ в това, че са мафия и разкриваха многобройни злоупотреби - от къщата в Барселона, през признанията на Божков за огромни подкупи, дадени на нейни лидери, и се стигне до парите от магистралите, изнасяни в чували. При една завладяна съдебна система едва ли скоро ще научим истината - обръщам внимание на крайните тоналности, в които взе да тече политическият дебат у нас вече без паузи. Към него пригласят от „Възраждане“, които не се колебаят да обвинят мейнстрийм-партиите в национално предателство; десните пък виждат президента като руски агент. Не знам в какво повече могат да се обвинят българските политици: още не са се сетили за педофилските оргии, в каквито американските републиканци заподозряха демократите по време на президентските избори през 2016. Но знае ли човек?

Лъжите, с които ни заливат

Днес т. нар. статукво не спира да ни залива с лъжи. Според Борисов по негово време бензинът бил 1,20 лева, а правителството на Петков купувало газ от посредници срещу комисиони. Когато темата се поизтърка, дойдоха невнятните обвинения за подготвяното отдаване на българската енергийна система на Джемкорп – не е ясно какво значи това, по тона разбираме, че е нещо страшно. После дойде договорът за един милион, платен от Банката за развитие – за какво, как, абе явно пак нещо страшно... После безумните подозрения около машините, които уж бяха мадуровки, после се оказа, че са борисовки, но така или иначе – и те нещо страшно (пригласят от БСП с глупостите за това, че Кирил Петков държал кода в джоба си и им го предлагал).

Да не говорим за най-гнусните сюжети, произведени от верни медии, като пицата с кристали наркотик, уж носена в Министерски съвет от онзи полицай, дето уби две момичета с колата си (убиец, наркотици, оргии, задкулисие – страшно!). Или предполагаемата любовна история около парапета... Не веднъж тия лъжи бяха разобличавани. Вземете историята за преференцията - отиват майка, баща и син да гласуват за сина и се оказало, че той има само две преференции. Майката и бащата „ще се избият“ кой не е гласувал за детето. Само че при проверка се оказва, че всъщност детето има десет преференции, но живописната история, измислена от Борисов, се забива в съзнанието.

Разбира се основен похват тук е да разбъркаш кашата – лъжат и другите, всички лъжат на лов и на избори. Асен Василев например беше обвинен в лъжа за това, че президентът се срещал с Борисов, което вероятно не е вярно в буквалния смисъл, защото щеше да се забележи, но пък изглежда, че някак ГЕРБ и служебното правителство синхронизират действията си. Така или иначе, лъжата си е лъжа и веднага медийният гранд-оркестър ни вкарва в жанра „всинца са маскари“.

Политически проект на Радев?

Самият Радев мина в кресчендо, нападайки неблагодарните „шарлатани“ (разбирай: лъжци) от ПП. Впрочем, защо този човек се конфронтира така яростно с всички остава загадка. След като размаха юмрук на ГЕРБ и после им прости, след като обиди ДПС с въпроса коя им е истинската родина, той се нахвърли върху БСП, които го бяха издигнали, сега пък невъздържана атаки срещу ПП. Оставаш с впечатление, че (въпреки уж надеждите му да се състави правителство) и той е в предизборна кампания, макар че му е втори мандат и няма вече за къде. Вероятно е да готви свой политически проект, но защо толкова отрано, не е ясно.

Във всеки случай служебното му правителство се включи в нестихващата предизборна кампания с яростни нападки срещу Петков-Василев. Тук лъжите са от друг порядък - не като това, че Борисов бил построил половин милиард километра магистрали. Или че, според дейци на „Възраждане“, се умирало от ваксини срещу Ковид. Да ги наречем лъжливи интерпретации. Били заварили хаос и разруха в енергетиката. И я оправили героически, та даже свалили цената на енергоизточниците на световните пазари. Или предвиждането, че догодина държавата ще фалира и ще трябва да се вземат много милиарди заеми, а то, пусто, никой не ни ги дава. За ГЕРБ ли играят, за хипотетичния президентски проект ли - можем само да гадаем.

Вижте, демокрацията няма как да се отърве от лъжите – те са част от битката за спечелване на избирателя. Въпросът е как да разделим мненията от фактите според девиза на „Гардиън“: „фактите са свещени, коментарът е свободен“. Значи на една страна растежът на икономиката, инфлацията, приходите за бюджета, на друга - какво си представяме, че ще стане догодина според нашите идеологии и интуиции. Струва ми се, че е крайно време медиите ни да влязат по-твърдо в тази битка. След всяко агресивно изказване на политик трябва да има проверка: може ли Лукойл да изнася преработени продукти, какво отговори Комисията? Вдигна ли телефона Газпром на служебното правителство? Наистина ли нула бежанци са минавали през страната по времето на Борисов? Сега са оставени само социалните мрежи да коригират традиционните медии, като проверяват фактите, а както знаем там днес е джунгла и горко ни, ако разчитаме само на тях.

Защо сме толкова търпими към лъжите

Не ми е известна друга страна, в която да са толкова търпими към лъжата – дали заради комунизма, дали заради богомилството, бог знае. Политик, анализатор, психо-социолог изказва опашати лъжи в предаване. И пак го канят. И пак. Заради прословутите „всички гледни точки“ – или по-точно, защото политическите формации имат някакъв тип феодални права и над публичното пространство. Единствената тема, заради която бих поканил втори път такъв говорител, би било да обясни защо ни е излъгал и да се извини. Защото положението наистина е нетърпимо. Или казано иначе – положението е хронично предизборно.

А след самохвалството и агресивните лъжи логично идва ред на протестите. Те вече започнаха и очевидно плашат онези, които биха се заели да управляват. Моралните протести срещу просташките лъжи и корупцията. Но също корпоративните протести за един или друг сектор, ударен от инфлацията. Протести, докарани с автобуси и платени от партийните субсидии. А също лъже-патриотични протести срещу ЕС, Македония или Украйна. Не знам колко сили останаха за протестиране, но начинът, по който беше посрещната хартиената коалиция, не предвещава спокойствие.

Аз си мисля, че ще е най-добре политическата енергия да се насочи към контрола на приближаващите напролет избори. Към комисиите, броенето, застъпничеството, видеонаблюдението и всичко останало. Ако всички тези образовани, морално омерзени граждани, които мръзнат на жълтите павета, се пръснат по хилядите секции из страната и помогнат на често пъти съвсем случайните хора, които се хващат с изборна работа, ще успеем да задържим поне малкото доверие, което е останало в легитимността на държавата ни. Дали сме успели ще разберем по това, че започват да намаляват предизборните самохвалства и лъжи.