До вчера социолозите сочеха, че 70% от българите са на мнение, че вървим към поредни предсрочни избори. От вчера обаче не е така. Вчера Радев връчи първия мандат и го връчи на проф. Николай Габровски, който пък го получи от името на политическа сила №1 от последните избори – ГЕРБ. Какво промени тази донейде озадачаваща кандидатура за министър-председател?

Николай Габровски е от онези хора, които по някакъв начин успяват хем да бъдат популярни, хем да ги обичат почти всички, почти никой да не ги мрази и да не говори глупости по техен адрес. Изборът на такава фигура говори едно – че най-сетне се наблюдава някаква консолидирана воля да има редовно правителство и да се тури край на поредицата служебни правителства, които никой не е избирал (поради което са легитимни единствено с проблематичната легитимност на президента и греят с неговата отразена светлина) и които никой не знае какво вършат.

В България, макар че общественото мнение има значение (иначе никой не би полагал усилия да го манипулира) истинска демокрация няма. Тоест не е народът този, който управлява, доколкото народът изобщо може да бъде субект на нещо, включително и на властта. Управлява олигархия, стъпила на придобитата си по различни начини икономическа мощ. Обаче тази олигархия не е хомогенна, а се състои от враждуващи помежду си фракции. Техните търкания, конфликтите между тях, войните им за по-голямо влияние ние, простите граждани, за краткост наричаме „политически живот“. Олигархията е свикнала да бъде представена във властта чрез своите „политически проекти“, но ето че идва един момент, когато се оказва, че тези проекти не управляват, а управляват някакви служебни правителства. Служебното правителство е доста уродлива конструкция, появила се у нас в определен момент от немай къде и е под въпрос дали изобщо трябва да съществува, но да оставим засега това. Има служебни правителства, те вече управляват доста натрапчиво и на олигархията това не ѝ харесва.

И ето как при невъзможност за традиционно политическо решение, но при отегчение от продължителното управление на служебните правителства, започва да се търси някакъв друг път за изход от ситуацията – в случая независима консенсусна личност и експертно правителство.

Експертното правителство е по-голям мечопор и от служебното (само не ми казвайте, че не знаете този виц!). Докато служебното правителство е уродливо, то експертното е невъзможно. Дори да събереш насила неколцина експерти и да ги направиш министри, то в същия момент те ще престанат да бъдат професионалисти и ще се превърнат в политици, само че в политици – аматьори, политици – новобранци. Защото министърът е политическа фигура и нищо друго. Политиката на управляващата партия се осъществява чрез правителството, а техническият инструмент за това е бюджетът. Бюджетът се разпределя по министерства и всеки министър изпълнява своята част, тоест чрез своята част от бюджета провежда управленската политика в сектора, за който отговаря. Експертите са служители в министерствата, съветници на министрите, но не и министри. Министрите са политици и други не могат да бъдат. Ако хванете балерина да ви сготви вечеря, то в това свое качество тя няма да е балерина, а готвачка. Така и с експертите, когато станат министри – стават политици.

Има един единствен естествен и логичен начин за демократично упражняване на властта и той е министър-председател да става лидерът на победилата на избори политическа партия. Това е неговата същност и тази същност остава неосъществена, докато лидерите на партиите са нещо различно от министър-председатели. Тогава те или унило чакат на скамейката, или трескаво загряват по тъча. Всичко различно от това говори за лицемерие и за някакви машинации.

Затова и сега си мисля, че (тук няма как да не спекулираме) причините за донейде изненадващата кандидатура на Габровски са две:

1 Благородното желание най-сетне да има редовно правителство, приемливо за всички;

2 Някаква задкулисна договорка, че този кабинет ще получи необходимата подкрепа, при условие че Борисов няма да е премиер.

И хайде сега да видим кой и защо ще има нещо против Николай Габровски и посочен от него кабинет! И защо, защо би имал против? От чист инат? От желание да се саботира стабилността в страната с неясна цел? Но няма да се учудя, защото вече бяхме свидетели на нещо подобно, когато прогресивните сили напук гласуваха против ректора Анастас Герджиков и подкрепиха Радев, за да ги нарича днес „шарлатани“ и да развява служебните си кабинети.

Да, Габровски безспорно е консенсусна личност, всички го уважават и никой лоша дума не е казал за него. Но публиката е свирепа. Нейното одобрение зависи единствено и изцяло от амплоато, в което ѝ се явява съответната персона. Едно е лекар, който спасява животи (все едно как, пък и не е важно), друго е марионетка на отвратителния Бойко Борисов! Часове след номинацията на проф. Габровски вече се появиха „разкритията“ – бизнесмен (това е ужасно, това в сиромахомилска страна като нашата е присъда!), имал фирми, бил масон и пр. Започна се и докъде ли ще стигне?

Друг е въпросът дали изборът е подходящ, защото освен качеството „консенсусност“, освен високия медицински професионализъм, не знаем Габровски дали има друго, можем и да няма. Да си добър и доказан в една област, никак не означава, че ще бъдеш добър и в друга, да речем министър-председател. Това са различни сфери на компетентност, различни светове! Пък и не е само компетентността. Имаме също харизма (лидерство), имаме и отговорност. Как един консенсусен доктор ще понесе отговорността за евентуалния провал на българското правителство? Или ще се надяваме да я понесе партията, която го е предложила? Отсега обаче ви казвам, че партията ще свие рамене и ще каже: той не е наша грижа, той е гражданска квота.

И все пак номинацията на проф. Николай Габровски е едно много, много добро начало и заслужава да го подкрепим в мислите и сърцата си. Кандидатурата е добра с това, че предлага реално решение на кризата. По пътя на здравия разум никой не би трябвало да има нещо против. Най-малкото Габровски – и като природни дарби, и като култура – е човек, представител на една порода, която става все по-дефицитна в политическия елит. Нека да пробваме.

Иван Стамболов