Утвърждаването на България като европейска държава е възможно не с послушание и приемане на унижения и обиди, а с категорични собствени позиции и активност във формирането на европейската политика
Възражението на Нидерландия относно приемането ни в Шенген, а преди това и отказът на Европейската комисия да отпусне финансови средства за укрепване на оградата на българо–турската граница, предизвикаха справедливи, но твърде еднопосочни реакции. Освен собствената ни вина за това, че не сме преборили корупцията и изградили правова държава до самоомаскраряването ни пред нашите съюзници, защо не погледнем в по–широк план процесите, които протичат в света и които със сигурност предопределят опасенията на някои страни и застрашават и нашето бъдеще.
Ако има такова „подводно течение“, което „избива“ засега в Нидерландия, Австрия и други страни, може ли „прозорецът“ за влизане в Шенген да се стесни още повече?
Първо, преди повече от 10 години в някои научни центрове в Западна Европа при преструктуриране на отделите и географския периметър на изследваните страни България бе включена например в един отдел с Грузия, Украйна, Туркменистан, Узбекистан, а не в европейски, балкански или друг такъв. Но тогава не се чу коментар от наша страна, защо се прави това. По–късно, към 2020–2021 г., в изследвания на сигурността се прогнозираха евентуални бъдещи военни съюзи или междудържавни оси, като например съюз „Украйна–Грузия–Молдова“ с цел създаване буферен военен пояс срещу Русия или оста Великобритания–Полша–Румъния–Турция, но и в двата случая България отсъстваше. В проиграните военни учения България се споменаваше само като територия за прехвърляне на въоръжение и техника.
Второ, Европейският съюз започна да разбира по трудния начин последствията от миграционната си политика, след като за кратък период възникнаха градски райони, недостъпни за местната полиция /само в Швеция– 61 такива/, след като никнеха джамии, а църквите се изпразваха /например във Франция/, след като престъпността придоби невиждани размери, след като на местните избори започна да се разчита на мигрантите, а в парламентите се увеличи делът на депутатите с чужд произход. Ердоган в предизборна обиколка в Германия дори насърчаваше сънародниците си: Интегрирайте се, Европа ще бъде ваша.
Нидерландия има също много големи проблеми дори с настаняването на мигрантите, което обяснява чувствителната й реакция. Най–голямата заплаха за сигурността европейците виждат в прииждащите бежанци, но в Гърция тя достигна цели 64%.
През 2010 година по задание на Европейската комисия се проведе изследване, включващо всички европейски страни, което да даде отговор, колко бежанци може да поеме всяка страна на базата на територия, население и брутен вътрешен продукт. От българска страна в разработката са участвали четирима представители от различни ведомства, чиито имена бяха посочени в приложенията. Резултатите бяха качени на страницата на ЕК.
За България се посочваше, че може да достигне 102 млн души. Мотивите за странното на пръв поглед задание тогава, изглежда получават отговор през последните години с данните за климатичните промени, които ще направят невъзможно живеенето на хора на над 20% от територията на света, за демографския бум, глад, нищета и войни, които ще прогонят стотици милиони от Африка към Европа и т.н.
Трето, балканските страни започнаха силно да се обезлюдяват. От Албания напуснаха 37% от гражданите на страната. Населението на Босна намаля от 4,37 на 3,53 млн., на Хърватия – от 4,28 на 3,89 млн. Северна Македония се стопи с 9% до 1,83 млн. Но защо ЕС отказвайки ни финансови средства за укрепване на оградата, твърди, че трябва да се засили контрола на западните граници на балканските страни? Тъй като съмнението ражда истината, дали Европа се опитва да спре очаквани по–големи миграционни вълни, оставяйки ги в един югоизточен пояс от държави, между които и България?
Четвърто, освен произтичащите от трансформацията в света промени, вследствие разпадащия се стар световен ред, предстоят и други събития, които ще се отразят на региона. Вратата на света не се върти винаги в една посока. Тъй като след Черноморския фронт, чието разпалване наблюдаваме днес, се очертава следващият да бъде Средиземноморския фронт, предвид редица фактори на нестабилност, агресия, борби за използване на нефтени и газови залежи, евентуална война между Турция и Гърция, не е случайно, че се появиха коментари, включително и от български експерти за това, дали международната общност би „успокоила“ или „удовлетворила“ претенциите на Турция, отстъпвайки й влияние върху съседни страни. И да не се окаже, че след мащабното строителство, прогонването на кюрдите и навлизането на турската лира в Северозападна Сирия, една богата и силна Турция не постъпи така и с някоя съседна балканска страна.
Утвърждаването на България като европейска държава е възможно не с послушание и приемане на унижения и обиди, а с категорични собствени позиции и активност във формирането на европейската политика. При тези сложни промени, които протичат в света, особено полезен би бил един Съвет за стратегически прогнози, равно отдалечен от Народното събрание, президента и правителството и тясно работещ с разузнавателните служби, каквито успешно функционират в някои други страни.
Очевидно е, че някои страни в ЕС, отхвърлящи приемането ни в Шенгенското пространство и разклащайки солидарността, не си дават сметка, че наливат вода в мелницата на антиевропейските настроения.
Няма безизходно положение, а само неправилен път. Но и от политическите ни елити се изисква повече умение да убеждават съюзниците ни, а основата на умението е усърдието. Обаче, не го виждаме, защото голяма част от тези „елити“ са потънали в дребнотемие. Не може да има така необходимата ни в момента ефективна координирана дипломация, ако политиците ни не са единни в отстояването на външнополитическите ни цели. Колкото по–дълго е очакването това да се случи, толкова по–висока ще е цената, която България ще плати.
