България е заета с изборното си законодателство, с гадания кога точно ще са предсрочните парламентарни избори, с местни или в София протести срещу недалновидни решения на властници или за справедливост при решения на съд и други институции, но някои все пак се досетиха, че трябва да се обърне внимание и на изслушването в Сената на САЩ на предложения за посланик на Вашингтон в София, Кенет Мъртън. Причините са понятни. Макар и да не е за вярване, че Н.Пр. Херо Мустафа ще напусне страната ни някъде след Нова година.
Толкова свикнахме с нея. След 100 минути игра на въпроси/отговори в Сената, където демократите се оказали по-активни, стана ясно, че за новия представител на Държавния департамент у нас приоритет ще бъде „да подсиля усилията на мисията на САЩ за подкрепа на властите в борбата със злонамереното руско влияние”. Оказва се, че за посланик Мъртън е важно да се намали историческата обвързаност на страната ни с Русия, което било неприемливо и проблематично. Щяло да отнеме време, но трябвало да се разговаря с Брюксел за механизмите и инстументите, които могат да се използват, за да може България да се откаже от тези отношения. Страната ни можела да ползва руски петрол, но за свои нужди и „Лукойл” да не изнася т.е. да не печели. Русия се има предвид. Няма как, ще се съобразяваме, защото „България е съюзник, на когото можем да разчитаме в район от стратегическо значение за САЩ, където има крехко правителство”.Застанали сме били зад Украйна и това се оценява по достойнство. Остава въпроса за Черно море, където трябва да се положат усилия за „пресичане на зловредни действия”.Не става ясно чии, но силните на деня в Черно море безспорно са Русия и Турция.Има допълнения със „САЩ работят с България за разнообразяване на енергийните източници”, както и че предстои доставка на ядрено гториво в „Козлодуй”. Има и за инсталиране на малки модулни мощности, но ние си знаем задачите. Както се казва, рапорт даден, рапорт приет. Може и да се е забавило пристигането на този нов пасланик у нас, но ние си имаме приказката за „Нова година, нов късмет”.
При тези обстоятелства може би ще е по-целесъобразно да обърнем внимание на случващото се около нас, в региона ни. Или по-скоро в Турция, защото тя е играча, който се позиционира и на геополитическо ниво. Отделно е ролята й на Балканите и зачестилите напоследък теории, конспиративни на този етап, за възможностите да ни приобщи следствие преразпределение на сферите за влияние по света. Турция и без нас си е мощна държава, а амбициите й се оказват просто завидни.. Но на този етап основен приоритет на външната политика на Анкара са Сирия и Ирак, защото терористичният акт в Истанбул на „Истиклял джадеси” няма как да не е повод за възмездие. На срещата преди дни в Букурещ на външните министри от НАТО, Чавушоолу споделя, че ще „продължи усилията за мир в Украйна”, но предпочете да акцентира върху послания към САЩ във връзка с планираната сухопътна операция в Северна Сирия. В прав текст заяви, че САЩ трябва да прекратят подкрепата си за терористичните организации в Сирия, което е очевиден факт от години..”Не искаме да чуваме от съюзници изявления, в които терористите се представят за жертви”, казва Чавушоолу. Поглеждайки и към Швеция и Финландия. Никак не му е трудно да информира, че „ние сме способна държава в борбата на терен и ще победим”. Сигурно затова САЩ са евакуирали целия си цивилен персонал от Ербил, Иракски Кюрдистан, където също се предвижда турска сухопътна военна операция. И то след проведана наскоро военновъздушна атака, наречена „.Нокът-меч”.
Факт е, че министърът на отбраната на САЩ, Остин, в телефонен разговор с турския си колега Хулуси Акар е заявил, че „САЩ са категорично против турска операция в Сирия и Ирак”. Подчертал е, че са загрижени и обезпокоени от получени информации за подготвяната операция. Смятат, че това е заплаха за американските сили в Сирия. Да, при военновъздушните атаки на турските сили в Северна Сирия преди дни пострада и терен, където са били настанени американските военни, около 900 души.. Районите на сирийския петрол, разбира се. Остин не е пропуснал да потвърди, че Турция е стратегически партньор, но Ердоган остава верен на решимостта да се противопостави на ПКК и да проведе операцията. Подготовката била приключила и се чака само заповед, пишат в Анкара. Явно доказателство за поддържане на независима и суверенна политика. Още повече, че ПКК бе обвинена за терора в Истанбул.
Остава реакцията на другите играчи в Сирия – Русия и Иран. „Ал Джазира” от Катар твърди, че Русия е приела искането на Турция да убеди сирийските кюрди, YPG, заедно с ПКК и опозиционните сили да се изтеглят от районите на Тел Рифат, за да се преустанови сухопътната операция. Анкара също настоява и бойците на ПКК/YPG да се изтеглят от Мамбидж и Кобани, Вместо тях би приела там да се настанят сирийски войски в някои гранични райони. Вместо ПКК или сили на сирийските кюрди.
В тази връзка има изявление на говорителката на руското МВнР, Мария Захарова, която казва, че „присъствието на САЩ на изток от Ефрат не позволява на Дамаск да контролира ситуацията”. Според нея стъпките на Анкара за военна операция в Сирия ще влошат ситуацията в региона, а тази ситуация съвсем не била проста. Москва смята, че „координация между Анкара и Дамаск ще гарантира стабилност и сигурност в граничния регион”.Поддържали се контакти между съответнвите институции, разбирай и разузнаване, за да се предотврати мащабна ескалация. Явно Русия работи, за да гарантира, че сирийската армия ще поеме контрол над териториите на изток от Ефрат и да се установят комуникации между ПКК/YPG и сирийското правителство. Според Москва незаконното присъствие на САЩ в района пречи за постигането на тази цел. САЩ държат тези територии да не са под контрола на Дамаск. Особено като има петрол и природни ресурси. Защо да печели сирийският народ?
От своя страна иранският външен министър,Хосейн Амир Абдоллахман, е съобщил, че „са загрижени относно операцията в Сирия”. Казал го по телефон на Чавушоолу. Разбирали опасенията на Турция за сигурността, но „военна операция няма да реши проблема”.И Техеран настоява за преки преговори между Анкара и Дамаск. Подкрепата на Иран била гарантирана при такива разговори. Информациите, че водачът, Мазлум Абди, на опозиционните СДС, сирийски демократични сили , където са и сирийските кюрди и ПКК, е поискал помощ от Русия и САЩ срещу Турция. Миналата седмица Абди се е срещнал в Хасака с руски официални лица и се е опитал да получи подкрепа. Факт е, че въпреки Украйна, Москва не забравя ролята си в Сирия. Обсъдени са мерките, които да се вземат, за да се предотврати турската операция. Срещу която са се обявили в Букурещ и германският външен пминистър, Бербок, и френският външен министър Катрин Колон.
Въпросът е ще чуе ли Анкара тези призиви и срещу какво ще се откаже от военна операция в Сирия и Ирак? Или ще остане на своите позиции? При всички случаи ще получи дивиденти. Може и да ни изглежда като нещо далечно, но то и Украйна не я виждахме толкова близо, ама сега и ние сме в дилема. Дилема на разделеното ни общество и на издигането на барикади между управници и народ.
Всъщност случващото се в отношенията ни с РСМ сякаш ни е по на сърце. Тревожим се, гневим се, чудим се и все ни се струва, че страната ни не намира изход и съюзническа подкрепа. Независимо, че германският президент, Щайнмаер, преди ден настоял в Скопие да си променят конституцията и да запишат там българите. Като какви не е ясно. То кой ли от лидерите в ЕС не се изреди в Скопие, а там антибългаризмът не спира. Пита премиера на РСМ, Ковачевски, опозиционния лидер, Мицковски, дали е „поискал властта от чужденци в замяна на конституционни промени”. Защото Мицковски категорично е заявявал, че няма да подкрепи промените в конституцията. Ние пък се питаме само това ли остана от широко прокламираните и гласувани в НС наши условия, за да започне РСМ присъединителния процес към ЕС. Уж бяхве твърди, ама т.н. вето падна за часове с гласовете на тези, които говореха за условия и неотстъпчивост. Ако Мицковски иска властта от чужденци, нашите условия са паднали заради чужденци ли? Имало действащи работни групи, има и неразбории в съвместната историческа комисия, ама клубовете на македонските българи в РСМ непрекъснато са обект на посегателства, включително със стрелби, имената им се оспорват, а нашето МВнР едва успява да обяснява що за мерки се взимат и какви ноти се връчват. Сложно е, натрупано с години е, интересите ни не съвпадат с тези на големите в Брюксел и осезаемо се чувства, че нямаме нито опора, нито подкрепа отвън. Да се изтеглим сами за косите като удавниците? Май отдавна сме загубили такива способности. Остава да чакаме. Все някой ще се разпадне, все някой ще отстъпи, все някой ще нареди други карти. Ние не сме в тази игра. Чакаме новия американски посланик. Той не казал нищо за Македония, но други са ни го казвали. Въпросът е дали ще закърпим кръпките си от външнополитическите дилеми.
